Здравейте, отдавна не бях писала и ето ме отново на линия. Имам нужда от странично мнение, защото вече не знам какво да правя. Накратко ситуацията: Имам син на 7. като цяло е много контактен и общителен - не е свит в никакъв случай. Обикновено не му спира устата и има мнение по всички въпроси. От близо 2 г. ходи на народни танци като сам се записа точно там. Изключително забавно и атрактивно се представя бг фолклор - не става дума за традиционното виене на хоро. И понеже наистина бяха изключителни децата, които изнесоха програмата на сватбата, на която бяхме канени и ние и малкия отиде и говори направо с ръководителя им като каза, че иска и той да танцува. Записах го. най - редовно си ходи на репетиции вече почти 2г. Имаше моменти, в които му беше трудно разбира се - когато разучават нов танц например. Баща му му беше позволил да се не отиде на репетиция, понеже било трудно, заради новия танц. (ние сме разведени). Повярвайте ми - полудях като разбрах. Около 2 седмици системно обяснявах и давах примери от живота как не може да се отказваш от нещо, с което си се захванал само защото срещаш трудност. Обяснявах дълго наистина - как и на мен ми е по-лесно да стоя у нас, но се налага да ходя на работа, за да сме добре; обяснявах защо метачките по улиците не могат да работят друго - защото са се отказали от училище; тъй като старите играчки и малки дрешки ги нося в дом за деца до нас и за пръв път той ги видя тези деца се наложи да обяснявам защо ме прегръщат и защо го питат дали ще си взема моето си дете у нас или ще им го оставя. Защо майките на тези деца са ги оставили - не пропуснах измецду всички причини, които се сетих да спомена и че е по-лесно така - да се откажеш просто. Та след тези 2 седмици сам поиска пак да ходи на танци. Не го водя на сила. Виждам го как като сме някъде, където се танцува и като пуснат хоро оставя игрите и гонениците с другите деца и се хваща на хоро - с желание играе. Хореографът им е млад и наистина изисква много от тях, но пък постига резултати + дисциплина и много хъс в танците. НО ......Дойде момента, в който хореографът им прецени, че може да започне да ходи по участия - сватби, заведения с програма и др. Включи го в програмата. И моя хубавец вместо да се радва и гордее, че вижда резултатите от труда си е изключително притеснен. Момента, в който разбере, че ще има участие и става мълчалив, тъжен, притеснен. В колата пред залата обикновено очите му са пълни със сълзи. Като го питах какво става сподели - притеснявал се дали ще се справи, дали щял да излезе когато трябва, дали щял да успее се облече и т.н. Обяснявах, че не е страшно да грешиш, че всички бъркат, че с постоянство и труд намаляват грешките. Ама е такова - да му се скарат малко и се спича. А не може да се научи, ако не му се каже "не така" - "иначе". Присъствала съм на репетициите - не се карат за щяло и нещяло, няма стресиращи крясъци и тн. Как да го накарам да си повярва малко поне? Явно трябва да му се повдигне самочувствието, но не знам как. А като го гледам с насълзените очи и ми идва да не го заведа направо.Ама утре като стане ученик и му стане трудно и притеснено от контролните примерно - пак ли няма да отиде на училище? Днес е на участие, в събота пак. Отсега ме уговаря да не го водя в събота, защото бил с мускулна треска и се притеснявал. Много говорих наистна, но явно греша някъде. Дали е етап? Мнения? Ще се побъркам вече ....
Сори за дългия пост, но се отвлякох - току що го заведох на репетиция преди участие и ми е много прясно още като емция
Сори за дългия пост, но се отвлякох - току що го заведох на репетиция преди участие и ми е много прясно още като емция
/, повечето хора (деца и възрастни) се притесняват от сценични изяви. На много така и не започват да им харесват и ако детето е от този тип, може би няма смисъл да го мъчиш, още повече на тази възраст 
В обратния случай може би е добре да говориш с възрастните, които са там - да го насърчат и да му помогнат да си преодолее страха. 
