В коя възраст на детето ви беше най-трудно ?

За мен най-трудна беше първата една година. Не 4е сега е лесно (1г9м.), но си е ве4е разбиращо чове4е. Да са ни живи и здрави!! Пък нека е трудно

За големите ми деца по правило най-трудна възраст се оказа 7 клас. Там им е струпва хормоналната буря на пубертета, желанието за самостоятелност в сблъсък с несигурността на непорасналия още човек + притесненията по кандидатстването за гимназия, усилено подклаждано от училището. Моите деца са общо взето уравновесени, доколкото това е възможно за деца, но в 7 клас и при тримата имаше такива гръмотевици и фойерверки, че ако не бях сигурна, че и това ще отмине, сигурно щях да откача. Иначе и тримата са много различни по темперамент и характер, но и на тримата им дойде нанагорно. И на мен съответно. Най-малкият все още не създава грижи от такъв порядък.
Иначе на мен лично физически ми беше най-трудно, когато Мика беше на 4,5 г., Бобо - на 1,5, а Сашето - бебе. Кърмене, цедене, почти никакъв сън, готвене, пране, извеждане на разходка, пазаруване, чистене - с цялата банда на ръце. На всичкото отгоре тогава все още памперсите не бяха навлезли у нас, та се преобличахме на всяко напикаване - пелена, гащи, ританки, обикновено и блузка. Сашко, ясно, той си беше бебе, едно десетина преобличания на ден не му мърдаха, но и Бобчо още не се справяше добре с гърнето, а беше пиклив, та и с него същата борба, плюс гонитбата. И всичкото това трябва да се изпере, изсуши, да е готово за другия ден. А децата не искат само да са нахранени и сухи, искат да им намираш занимания, да им четеш книжки, да променяш обстановката, за да не скучаят. Затова се отнасям с голямо разбиране и съчувствие към трудностите на младите мами. Но и завистта не ми е чужда. Защото няма по-голям наркотик от миризмата на спящо бебе, звука на бебешки смях, блясъка на детски очички, които току-що са направили откритие или думите: "Мамо, не те харесвам с това яке. Само те обичам."

Опитът ми се простира до първите 4 -5 годинки, затова и аз гласувам за "тежките 2", демек Иван в момента   

Първите 3-4 месеца и после между 1 и 1г 3м(прохождането), оттам досега не съм имала трудности,но сигурно тепърва предстоят нови.

  Ами има си моменти на "кризи".Не мога да кажа на толкова години,но и си зависи от детето.Малкия ми е много по-самостоятелен и за сега не съм имала никакви проблеми с него.То милото само се гледа,но си мисля,че проблемите тепърва ме чакат.И като гледам колежките ми с по-големи деца и как им идва да се  си  мисля,че ще става по-трудно с годините.

От 0 до 10 дни, защото беше в кувьоз. Оттам нататък всичко ми се вижда лесно и хубаво    
Но и Ането е много разбрано и весело дете, де!

 До момента - физически най-трудно ми беше около прохождането, психически - в момента - "ужасните две" са мноооооого ужасни, надявам се скоро да им видя края. Но като гледам все по-трудно става . Нищо де, здрав да е само

Много ми е интересно да чета вашите преживявания    Наистина всяко дете си е индивидуално и си расте по свой начин. Аз лично обожавам дъщеря си и макар да знам , че ще има и трудности очаквам с интерес всяка нейна стъпка в живота и на съзнателен човек 
Пожелавам на всички ви прекрасни мигове с едни здрави и щастливи хлапета 

Детето ми на 7г. и половина - да е жив и здрав
Най трудно ми беше от 9 месечната му възраст, когато проходи  до към 4 години.
Такъв екшън беше - нямам думи, чак след това успях да вържа мръвка, тежах 48 кг. Сега съм с 8 кг. отгоре, след като диваненцето порасна  и се кротна до извстна степен

Най-трудно ми е в последните 2 месеца. Синът ми е на 13. Направо се плаша от това как изтървам нещата, и по всичко личи че не се справям добре...

И при двете - от една до две годинки ми беше най-трудно. След две малко поолеква, след 3 вече е съвсем друго. Чакам малкия да стане на 3, защото трудно се издържа.

Точно сега ми е най-трудно, станал е абсолютно неуправляема единица

А беше най-доброто и безпроблемно бебе - не знам какво е да ставам нощем, не знам какво са колики и никнещи зъби - всичко течеше леко и гладко.

Сега ни се връща.

9 и 10 месец ми бяха кошмарни-много бързаше да се научи да ходи, а не можеше.По градинките-искаше да лази , не знаеше какво иска и само сочеше с пръст и хленчеше , в количката я возех изправена , искаше да я гушкам и да я нося на ръце
Но точно през този период отслабнах.....

Трудния период, при нас започна, когато навърши 1 годинка, тогава проходи. А кога ще свърши, нямам и грам идея

Синът ми скоро ще навърши 3 години, но най-трудно ми е то4но сега. Когато беше пелена4е също не бепе леко, но сега..... То са претенции, ревове когато не му изнася, агресия -ужас. Мисля си 4е в детската градина ще се оправи или може и по зле да стане,а?