Имам един колега, който доста често се опитва да бъде остроумен и използва България, комунистите и т.н. в разни шегички (той си мисли шегички). Днес поредната беше: "....Единственият работен българин си ти...". Споделих го в къщи и половинката каза:"Ааа, то е комплимент...". Да, ама аз хич не го приемам, като комплимент. Дори се засегнах.
Друг колега пък 100 пъти нарочно използва фамилията ми с мъжко окончание. Казвала съм 100 пъти разликата и той продължава.
Дразнещоооооо.
До къде е границата "положително" използване на страната, от която сме?
И въобще имат ли право хората около нас да използват националността ни в шеги или неща свързани с работата /заниманията / децата ни и т.н.? Ако това се случва, как реагирате? Koга се прекрачва границата? И знаете ли към кого да се обърнете, ако сметнете, че тя е прекрачена....
Друг колега пък 100 пъти нарочно използва фамилията ми с мъжко окончание. Казвала съм 100 пъти разликата и той продължава.
Дразнещоооооо.До къде е границата "положително" използване на страната, от която сме?
И въобще имат ли право хората около нас да използват националността ни в шеги или неща свързани с работата /заниманията / децата ни и т.н.? Ако това се случва, как реагирате? Koга се прекрачва границата? И знаете ли към кого да се обърнете, ако сметнете, че тя е прекрачена....
И това само за тези нации или за всички чужденци? 
- много му пречи нашата камина - пушекът при източен вятър отивал към тях. веднъж дойде и ме попита аз от коя страна идвам и дали познаваме газта и електричеството в моята страна. малко яхнах метлата 
. аз принципно всичко приемам първо негативно, и едва след това, ако се убедя в противното, в положително.
