Каква е адекватното поведение в такава ситуация?

толкова ли много те е страх да не те прецака някой? Толкова голяма гордост ли е, че никога не са те пререждали на опашката в училище? ми, х,баво, това са твоите вярвания! На теб ти се налага да живееш с тях, ползвай ги си със здраве!

Андариел, ако можеше да усетиш отстрани колко агресия лъха от постингите ти...

Колко? Може ли с цитати?
 Имаш ли да кажеш нещо по същество? Ти какво би направила в такава ситуация? Ще избуташ детето напред да видиш дали на лелката й стиска да го ошамари, ще си тръгнеш или ще направиш нещо друго? Обикновено в агресия ме обвиняват хора, които вече нямат смислени аргументи и единствено могат да реагират на плоскостта на 4-годишните с "а пък ти си глупачка".

предлагам ти да направиш в тази тема това, което предлагаш да се направи и в описаната случка - кротко да си излезеш от нея без повече разправии.

така ще докажеш най-хубаво правотата и искреността на тезата си. 

Андариел, според мен тук не става въпрос за налагане на майката като такава, а за обучение на детето да си отстоява позицията. Защитата не е задължително свързана с насилие, нали?

Хайде пък да ти го кажа именно от позицията на човек, обучаван като дете по твоя начин - с оттегляне. Да де, ама след като аз се оттеглях, "насилниците" (така да ги наречем), тръгваха след мен. Метафорично (в словесните спорове) и физически (в несловесните). Губех. И спорове, и материални придобивки. И знаеш ли кое е най-важното? Някъде по трасето на "гордите" оттегляния загубих самочувствието си. Отне ми години да си го върна. И пак не до края.

И да. Ще науча детето си да не бяга от битките - реални, словесни или виртуални. Една ще загуби, една ще спечели. Хем ще се научи да преценява реалните си възможности във всяка конкретна схватка. Хем няма страхливо да подвива опашка всеки път, когато някой се озъби срещу него.

Добър опит за провокация, но аз в конфликт не съм влязла, а просто си пиша мнението. Явно се изживяваш като на детската площадка.


Рися, става въпрос за това родителят да се оттегли с детето, за да не стане търкал! Къде точно видя майката да учи детето си да си отстоява правата? Не зная дали сте виждали такива сцени, но аз съм виждала - единият просто се е оказвал по-луд от другия, и накрая хвърчи коса, ритници, децата реват... Детските битки са си детски битки, но в момента, в който се намесят възрастните, вече не е отстояване на права, а простотия, защото всеки родител се чувства длъжен да надделее, за да не стане за резил. Нима е по-добре някоя изкукала лелка да ти забие два шамара както й се ежиш? Рискуваш ли така да защитиш детето си? Неслучайно дадох пример с агресивните шофьори - там не е конфликт между деца с намесени възрастни, а защото единият решил, че другият му е отнел предимство и излиза "да си защитава правата", а в много случаи и деца стоят на задната седалка. Според мен много хора просто не осъзнават колко опасни са тези ситуации, когато е замесено родителското самолюбие. Лично аз предпочитам да си тръгна от детската площадка с живо и здраво дете, пък нека ме мислят за всякаква. На мен по-важно ми е детето, а не самолюбието. А детето научава ценния урок да си подбира битките и да не се занимава с луди и истерични хора. Те, моите вече пораснаха де, детските площадки никога не са ми били любими, така че си спестявах с удоволствие близки срещи от третия вид с разни истерички и простаци. на детската площадка е все едно да отидеш на Женския пазар и да се опиташ да държиш тон на наглите продавачи, че са те ударили в кантара. Знаеш ли какъв ще е ефектът - можеш да си изявеш боя от раз, и никой нищо няма да е видял. Затова не ходиш на Жанския пазар или ходиш, но преглъщаш хапа, че са те ударили в кантара с 300 грама на килограм.

В интерес на истината, за трите години, които изкарах плътно по площадките, изключително рядко съм виждала да се е стигало до повишаване на тон между майките, може да съм случила на квартал - не знам 

Честно да ти кажа, изхождайки от своя детски опит, не съм сигурна, че така ще го научиш да си подбира битките. Аз се научих само да бягам, покрила главата си с ръце, образно казано. От всяка една ситуация, в която някой ми повиши тон, скръцне със зъби или ме погледне заплашително. Резултатът беше едно безволево същество, абсолютно неспособно да защитава собствената си позиция, дори тя и да е най-правилната.

Това съм го виждала насред центъра на София, в градинката до Народния театър.

Едно дете не е само на детсктата площадка, а и такива ситуации не се случват всеки ден. Възможно е и на мен да ми е било по-лесно с моите, защото са двама и винаги са се поддържали един-друг, и другите деца гледаха да се присъединят към тях. В момента, в който някой се опитваше нещо да им прави проблеми, те просто ставаха и се преместваха без особено да им пука. Така третото дете оставаше в шах да решава дали иска да играе с тях по техните правила, или ще си играе самичко.

И аз не съм виждала. Но това не означава, че децата сами понякога не могат да усложнят ситуацията до степен някой да пострада. Особено, ако са момчета.

Ми на мен ми харесват и парковете,и детските площадки, и съм достатъчно широко скроена,за да контактувам с всякакви хора.С циганите-циганин,с професорите-професор.За мен всички имат еднакъв шанс да спечелят сърцето ми.
Ако усетя заплаха или неудовлетворение,си решавам проблемите на място,в реалния живот,с реалните хора,които срещам.
Както казах-думите не служат само за обиди,на който това не му е ясно,значи има сериозен психологически проблем.

Вариантът да си тръгна като ощипана тийнеджърка,а после да дотичам във форума, да оплюя какви лоши,прости и отвратителни  хора пребивават  по парковете,хич не ме кефи.

Мисля, че най-добрият вариант за действие зависи от конкретната ситуация.
Аз също не искам децата да се учат, че трябва да се бяга от всяка по-трудна ситуация, от детската площадка и пясъчника, през училището и т.н. Често това става модел на поведение и в живота като възрастен.
От друга страна не става да се възпитава във агресия и да налага себе си на всяка цена.
Според мен трябва да се намери златната среда и адекватна реакция според ситуацията.

Оооох, Оридел, сега видях, че бебето ти е 6-7-месечно! ще те питам как ще предизвикваш някоя луда лелка да го шамари като стане по--голямо! Сега ти е на сигурно в количката или в ръцете, дори още не може да си улучи устата с лъжицата, ти си се емнала да го учиш да не е страхливец! Млада си още и зелена майка, всичко ти е до колене и затова си толкова ербап! А аз се чудех откъде тази увереност, че нещо не ми  се връзва с реален опит, пък то било само на теория! Харесват ти и се мислиш за широкоскроена, защото още буташ количката. В момента, в който започне борбата за лопатката в пясъчника или за реда на пързалката, може и да започнат да ти изглеждат по съвсем различен начин. Лично аз най-грубите, изнервени, намусени и изобщо кофти хора съм срещала точно по детски площадки, защото са с нагласата като на бойно поле, на което трябва да се отвоюва територи. Особено ужасни са бабите.

Кали, при ситуацията, описана от авторката, последното нещо, което е удачно, е да си разменят реплики с някаква истерична майка на трето дете и след  това да праща детето на бащата на психолог и да твърди, че на чуждото дете нещо не му е наред. ПредставИ си, че бащата беше по-кибритлия или някой завършен бабаит и не се ограничи само с пращането й на психиатър? как изобщо може на някой родител да му дойде на ума да предизвиква вербално непознат родител? То не ее като да се скараш с приятелката си и после да се сдобрите. Няма как да знаеш що за човек стои насреща ти.

Андариел, донякъде съм склонна да се съглася с теб, но оставам с впечатлението, че ти приемаш винаги, че хората са луди. Ако греша, извинявай... 

Но ситуация подобна на описаната в темата (тоест достигнала до подобни реплики от страна на силно защитаваща майка) съм разрешавала с говорене (не караница), като накрая и децата продължиха да играят заедно, и ние, майките, не стигнахме до въргал. Смятам, че с говорене в повечето случаи могат да се регулират нещата. Което не ми пречи да си защитя детето и в малко по-напрегната, да го кажем така, ситуация.

Бабите в градинките са особен случай обаче  Техните реплики обикновено подминавам без коментар. С повечето от тях да излезеш на глава е кауза пердута.

Аз от шест години ходя по площадките и никога, ама никога не ми се е случвало майка, баба или татко да нашамароса  децата ми или да се държи агресивно с тях. Според мен най-критични към случващото се на площадките са хората, които рядко ги посещават. 

А на какви приличат хора, които влизат в такива конфликти, пращайки се един-друг по психиатри, заплашващи с шамарене, и подобни? За мен това са луди хора, на които не знаеш накъде ще им избие. Виж колко се набират някои дори без да им се е случило, а още бебетата им са в количките! То е някаква нагласа, която само чака да й се натисне бутонът и се започва. Най-защитаващите майки са най-истерични. За щастие рядко се случват такива неща, макар да е достатъчно и веднъж да се разменят остри реплики и да се извади наяве простотията, за да му горчи на човек като си води децата по площадките. Лично моят подход беше моите деца да играят с деца, с които вече се познават, а на разни люлки и пързалки, особено докато бяха 2-3-4-годишни, бях неотлъчно до тях, а не на пейката отстрани. Права си, когато на децата им се говори с нормален, спокоен глас и им се дадат кратки и ясни насоки и аргументи, те разбират и се кротват. А когато е имало проблем, на висок глас се е случвало да питам "кой е с това дете?", а не тръгвах да заплашвам детето "ако още веднъж направиш така, ще питам коя е майка ти". Не влизам в единоборства с деца, защото очевидно съм по-силна, а търся родителя.