Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо.... 
- Публикувана: 7 май 2013, 12:04 ч.
- Последно мнение: 16 май 2013, 23:09 ч.
Каква е адекватното поведение в такава ситуация?
Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо....
http://www.blitz.bg/news/article/197923
Днес гледах за тоя случай ,ужасно е .
Просто си представих детето от вчерашната случка как първо блъска госпожата ,защото му прави забележка ,а тати пак смята че е право и лека-полека се стига до крайност като горната и при Benisima.
Днес гледах за тоя случай ,ужасно е .
Просто си представих детето от вчерашната случка как първо блъска госпожата ,защото му прави забележка ,а тати пак смята че е право и лека-полека се стига до крайност като горната и при Benisima.
Тази тема продължава да ми е ужасно тъжна и тотално неразбираема. Да учиш дете, как да оцелява на площадката или в 1 клас... красота.
Иначе, съжалявам за това, което се е случило, Илияна. Ти сякаш беше преди един от върлите спорещи в подобни теми. Сигурно някой сега ще ти каже - Добре дошла в реалността...
Иначе, съжалявам за това, което се е случило, Илияна. Ти сякаш беше преди един от върлите спорещи в подобни теми. Сигурно някой сега ще ти каже - Добре дошла в реалността...
Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо....
Fairy, благодаря ти! Слава богу вече се оправи и се опитваме да забравим, но нямах предвид случката с него, защото там не е "поступване", а жив побой. Но баткото е бил и малък и се е прибирал с последиците от такива поступвания, както и съм виждала през терасата как един три пъти по-голям от него го премята като парцалена кукла и само дето не литнах, за да го отърва....Сега да не останете с впечатлението, че момчето ми е яло бой под път и над път
. Случвало се е няколко пъти и вече като по-голям не е оставал и длъжен. Идеята ми не е да са побойници, защото такива са тези, които предизвикват боя, а когато ги ударят, да не си дават и другата буза. 
Дете да се ступа с дете - случва се, какво да се прави.
Моята дъщеря като е с мен няма да я видя да се бие, ама се случва да ми се обади по телефона от училище - Мамоо, а пък Деси ме удари в корема! А ти какво и направи? Ами аз я дръпнах за косата.
Примерно.
Случва се.
Ама ако ги заловя двете "на къс пас" и двете ще стоят свели глави, ще слушат, ще се оправдават и определено няма да ми посегнат.
Моята дъщеря като е с мен няма да я видя да се бие, ама се случва да ми се обади по телефона от училище - Мамоо, а пък Деси ме удари в корема! А ти какво и направи? Ами аз я дръпнах за косата.
Примерно.
Случва се.
Ама ако ги заловя двете "на къс пас" и двете ще стоят свели глави, ще слушат, ще се оправдават и определено няма да ми посегнат.
Hope for Two аз казах "ако пак го удариш искам да ми покажеш коя е майка ти "/именно защото не желая да възпитавам чужди деца , а майката може да не видяла / това не е заплаха ,то ме удари в присъствието на баща си не се чуствало застрашено от мен ,а точно обратното .
Моето дете никога не е посягало освен когато си играят на "битка" , разплакал се е и негово приятелче дойде да ми каже .
Докато не дойде бащата който заяви ,че юмрука е бил заслужен и след това и аз получих един ,за мен в случката нямаше нищо ненормално.
krasavica блейд е .Изсрелва се както каза Дзвер .Наистина не е от значение каква е играчката .Benisima ,ужас
Илиана, и аз учех детето си да не се бие. И се чудех защо цяла година не иска и не иска да ходи на градина. Как ли не го разпитвах, докато накрая се изпусна, че друго дете само чакало учителката да се обърне с гръб и го удряло. А моят - хем го срам, че са го ударили, хем не смее да каже, за да не се изложи. Патова ситуация за детето. Говорихме с учителката - тя не била видяла. Мъжът ми побесня и промени тактиката на "удрят ли те - удряй". Веднъж отговори детето. Повече другото дете не го е докоснало.
Не се гордея с това. Но нямам сили да се разправям с невъзпитани родители. Нямам и желание като майка-квачка да ходя след него да го защитавам до пенсия. Нямам и право да го оставя беззащитен. Той трябва да се научи да се бори. По един или друг начин. Знае, че първо трябва да пробва с "моля, престани". Е, вече знае и как да процедира, когато това не действа.
Не се гордея с това. Но нямам сили да се разправям с невъзпитани родители. Нямам и желание като майка-квачка да ходя след него да го защитавам до пенсия. Нямам и право да го оставя беззащитен. Той трябва да се научи да се бори. По един или друг начин. Знае, че първо трябва да пробва с "моля, престани". Е, вече знае и как да процедира, когато това не действа.
Шанел освен ,че съм се изложила понеже съм поела юмрук от седемгодишно ,друго съществено не разбрах .Елегантно -манипулативно оригинална си,опитваш се де .
и не не е джунгла навън ,ако беше нямаше да съм шокирана от случката .
и не не е джунгла навън ,ако беше нямаше да съм шокирана от случката .
Нямаш нали това казвам .
Аз бих си тръгнала на секундата. С агресивни деца няма как да се справя. По подразбиране, родителите се очаква да бъдат на доста ниско ниво. Всяка инициирана саморазправа е обречена на провал - това според моите критерии. Просто бих преглътнала горчивия хап.
Нещо подобно ми се е случвало. Водя сина ми в един парк в Бургас. Той беше толкова ентусиазиран, че ще говори на български, че ще има много деца... и чак летеше по пътя. Вижда група момчета които са клекнали в кръг и нещо разглеждат. Него го е срам, същевременно изгаря от желание да играе с тях, любопитен е какво разглеждат. Приближи се на 2 метра от тях, стои и ги гледа. Мълчание. В един момент едното момче се обръща и го пита - Ти к'во гледаш бе? Я се махай! Синът ми ме погледна и замръзна. Аз му се усмихнах и му правя знак да дойде към мен, но той пак поглежда надолу. И изведнъж същото момче се изправи, направи две-три крачки и с все сила бутна сина ми на земята. Развика му се да се маха. Детето ми толкова много се изплаши, наистина физиономията му се промени. Стрелнах се и след две-три секунди го вдигнах и го прегърнах. Само му говорих да е спокоен и че си тръгваме. Взех го на ръце, нищо, че беше на 6 години, поносих го, говорих му и го успокоих. Чак вечерта направихме разбор на ситуацията. Още ми се ускорява пулса като се сетя за случката, но това е животът.
Нещо подобно ми се е случвало. Водя сина ми в един парк в Бургас. Той беше толкова ентусиазиран, че ще говори на български, че ще има много деца... и чак летеше по пътя. Вижда група момчета които са клекнали в кръг и нещо разглеждат. Него го е срам, същевременно изгаря от желание да играе с тях, любопитен е какво разглеждат. Приближи се на 2 метра от тях, стои и ги гледа. Мълчание. В един момент едното момче се обръща и го пита - Ти к'во гледаш бе? Я се махай! Синът ми ме погледна и замръзна. Аз му се усмихнах и му правя знак да дойде към мен, но той пак поглежда надолу. И изведнъж същото момче се изправи, направи две-три крачки и с все сила бутна сина ми на земята. Развика му се да се маха. Детето ми толкова много се изплаши, наистина физиономията му се промени. Стрелнах се и след две-три секунди го вдигнах и го прегърнах. Само му говорих да е спокоен и че си тръгваме. Взех го на ръце, нищо, че беше на 6 години, поносих го, говорих му и го успокоих. Чак вечерта направихме разбор на ситуацията. Още ми се ускорява пулса като се сетя за случката, но това е животът.
Нещо подобно ми се е случвало.
Не бих могла да остискам като теб! Да стане това пред очите ми....Не! Представям си как уплашен те е гледал и вероятно е очаквал от теб да раздадеш справедливост! Не мога да допусна да разочаровам така изплашеното си дете! Мама се е уплашила - това му казваш, как аз да съм смел? Когато "прелетях през терасата", на онзи дрисльо буквално му изсъсках, че ако дори си помисли пак да докосне сина ми, ще му размажа физиономията! Не искам да знам как съм изглеждала в този момент, но сигурно доста страшна, защото онова направо замръзна. Да се има предвид, че съм едни пикливи 50 кила и никак не вдъхвам респект иначе...