Синът ми е на 12 а се държи като малко дете..

  • 2 780
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте! Аз съм на 25 и нямам никакъв опит с децата...
За това моля всички майки да ми помогнат да разбера,дали притесненията ми са основателни или не?
Първо ви моля за извинение,тай като заглавието е леко подвеждащо,но това беше единствения начин да привлека вниманието върху тази тема.
Та да се върнем на темата.  Момчето за което става въпрос е мои брат. Грижа се за него от 6 години,след като майка ни ни  напусна,се наложи  да поема грижите   и за двама ни...Но не това е важно сега..
Притесненията ми са свързани с годините и поведението му.  Държи се много по детски,а това ме тревожи,тъй като наблюдавам неговите съученици те са различни  по моите виждания.
Най-големия проблем е в това,че не може да прецени кога да пресече,кога колата е на далеч или на близо.....??
За това се налага всеки ден да го придружавам  до училището и после пак обратно,но това започна да ме затруднява,тай като работата ми не ми позволя да го правя всеки път.Sad
Преди седмица претърпя малък инцидент с мотоциклист.късмет е искарал,тай като човекът е забелязал,че той се колебае и е намалил. размина се с леки охлузвания,но това ме обеди,че немога да го пускам сам.                                                
В училище е отличник! пошлушен е. не създавал проблеми на никой,дори и на мен.Не Знам какъв е проблема.? той още си гледа анимациони  
филмчета,но от нези,които са за малки деца,приказки за малки деца. живее в някакъв негов свят. дали да не го заведа на психолог? но се притеснявам,за това как той ще го приеме,тай като не е много общителен с непознати.
Дайте  ми съвет какво да правя? объркана сам и най вече много се страхувам.Другото,което забравих да спомена е че по някога както си седи и започва да плаче.питам го какво му е? защо плаче? а той отговаря "нищо' и след малко пак започва да се смее...освен това ако ме види с мъж,не ми говори.когато го попитам дали ми се сърди той отговаря с "не,но не искам да той да дойде някой ден и да живее с нас"Което също е проблем,защото не мисля,че цял живот трябва да живея сама.това са основните проблеми.а моето желание е да се промени сегашното му състояние.
Благодаря предварително! Всеки съвет ще ми е от полза.Желая ви приятно искарване по празниците!  Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 62 595
А родителите? Майка ви може да ви е напуснала, но е жива и е отговорна за малолетното си дете. А баща ви? Накрая да не ви докладва някой на ОЗД,че детето е без надзор? Посетете психиатър, а той ще ви насочи за обследване на развитието.

# 2
  • Мнения: 4
Не бих казала,че е оставен без надзор. Никога не го оставят сам в къщи. Аз съм фризиорка салона е моя спобственот,така че когато той приключи в училище си идва директно при мен и щом свърши работния ми ден се прибираме заедно в къщи.

Проблема е в това,че аз трябва всеки ден да го заведа до училището и после обратно да прибера,тай като както вече споменах,той неможе да прецени кога можеш да пресече на пешеходна пътека....Връстниците му нямат този проблем за това мисля,че това не е нормално.

А доколкото родителите ни....много жалко,че ще го кажа,но  тях не ги интересува нищо свързано с нас! майка ми за последно дойде преди 3 години само за 2 дни и за тези 2 дни тя не направи нищо освен да крещи,да пие и да посяга. Sad А за бащата ни...изобщо нямам представа къде е ???
А за психолога...мисля го от няколко месеца,но не съм сигурна,че е правилно.за това се обърнах към вас за съвет Simple Smile

# 3
  • Мнения: 4 936
според мен трябва да се фокусираш над останалите неща за да определиш дали  е зрял или несигурен за възрастта си. Една консултация с детски психолог определно бих препоръчла.

Определно да се чувства плах на улицата може да се дължи на много неща - живее в собствен свят, застоява се пред ПС, не играе с приятели пред блока. Като за начало бих те посъветвала да му вдъхнеш повече увереност в себе си, да не му се караш, ако е плах, да покажеш, че вярваш в него.
Явно напускането на родителите му се  е отразило и сега е неуверен!

# 4
  • Мнения: 1 786
Вероятно има много причини , за да се държи като малко дете, но според мен главната от тях е ,че се страхува да не бъде изоставен и от теб . Може би той смята ,че ако порасне и ти ще си отидеш и ще остане сам и за това се държи така ,че да мислиш ,че е малък и има нужда от теб . Същото се отнася и за живеенето с мъж, страхува се ,че ако дойде някой друг при вас , той вече няма да център на вниманието ти и ти ще спреш да го обичаш . Колкото до това с колите ... възможно ли е да  има проблем с очите и за това да не може да прецени ? В гледането на анимации мисля няма нищо кой знае колко тревожно и аз още гледам .
Бих ти препоръчал да си поговориш с него и да му обясниш ,че го обичаш и няма да го оставиш , че винаги ще може да разчита на теб и все неща в този дух . Нищо не споменаваш за прители , няма ли някакъв вариант да ходи и да се прибира с негови приятелчета от училище ?
Ако разговорите не помогнат , вероятно ще трябва да посетите психолог, но по-скоро като най-крайна мярка, защото ако наистина е плах и необщителен с непознати, вероятно ще е травмиращо за него някой непознат да му задава въпроси за неща, за които не му се говори .

# 5
  • Мнения: 4 936
аз също трудно преценям на какво разстояние е колата и с каква скорост се движи!

По-добре е да е предпазлив, но от изписаното по-горе си мисля, че най-добре е да посетите детски психолог.

# 6
  • Мнения: 4
Благодаря ви за съветите! Simple Smile не се бях замислила,че е вазможно да има проблем с очите,но в най-скоро време ще го заведа на очен лекар,за да се провери това.
Той няма приятели. Казва,че нямали  общи интереси и че му е скучно с тях.не излиза и пред блока.Но не се занимава с PC .Обикновено се забавлява с кучето домашния ни любимец .през другото време гледа анимация.А и той не желае да отиде някъде с връсниците си без мое присъствие.
С две думи той е нон стоп с мен навсякъде! По свой избор разбира се.

Винаги избягвам да му се карам,а и той не ме  предизвиква разбираме се. също така при всеки удобен момент не пропускам да му обясня колкое е важен за мен и колко много го обичам...че винаги ще бъде така. А той просто ме гледа и нищо не казва. Ще се опитам да разреша проблемите без намесата на психолог като начало, а ако нямам успех тогава вече ще прибегна и до там.                       
Наистина  се ндявам в най-скоро време резултата да дойде на лице,защото се чуствам безполезна по-някога.  Благодаря ви отново от сърце!

# 7
  • Мнения: 1 786
Щом му е интересно с кучето, може би е хубаво да му намерите приятелче, което също си има кученце и ето ти общи интереси . Но така както описваш ,според мен си е чист страх от изоставяне .

# 8
  • Мнения: 2 124
Консултирай се с психолог без да водиш брат си - поне ще ти даде някакви насоки и идеи.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
това момче не е за психолог, а за психиатър. Няма нищо страшно в това, но по описаното проблемите ми се виждат сериозни, психиатърът е този, който може най-добре да установи каакво се случва в главата на момчето.
Авторката, под "отглеждан без надзор" имах предвид това кой се води родител/настойник на детето. Ако родителите не се интересуват и не се грижат за детето, но ти не си призната от съда/ОЗД за настойник, то това може да се окаже проблем.

# 10
  • Мнения: 4 936
 Gladis29, не се плаши от думите 'психиаър' - намери някой, който да работи с деца - те подхождат като психолози и рядко изписват лекарства на децата, но определено си имат подход да установят точно какво му е на детето!

# 11
  • Мнения: 52
Според мен основният проблем се състои в неговата зависимост от теб. Не знам доколко убеждаването колко важен е за теб е полезно в този случай, мисля, че това по - скоро задълбочава убеждението му, че ти си само за него и двамата нямате нужда от никой друг, нещо което е нездравословно както за него, така и за теб. Детето трябва да поеме своя път, да общува с връстници. Въпросът е, че това трябва да стане възможно най - безболезнено и той да не загуби доверие в теб, но същевременно да придобие самостоятелност. Мисля, че намесата на психолог ще е необходима, за да получиш съвети точно как да го постигнеш.

# 12
  • Мнения: 4 936
Според мен основният проблем се състои в неговата зависимост от теб. Не знам доколко убеждаването колко важен е за теб е полезно в този случай, мисля, че това по - скоро задълбочава убеждението му, че ти си само за него и двамата нямате нужда от никой друг, нещо което е нездравословно както за него, така и за теб.
По-скоро беше изразено мнение да го предизвика да повярва в себе си,-че може, че знае.Да го поощрява в нещата, които прави детето и да му показва колко добре се справя сам.

# 13
  • Мнения: 4
Добре де.как мога да стана негов настойник? какво е необходимо  да направя? ако майка ми трябва да присъства ще е голям проблем,тай като не сме се чували от много дълго време дори незнам как да я потарся....знам само,че е извън бг.
а в същото време се страхувам,че ще го приберат от социалните или там както се наричат. вече става ясно,че трябва да потарся помощ от психолог,че дори и психиатър.А като разберат,че аз не съм настойник дали няма да се обадят на социалните ?  Thinking

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
посъветвай се с адвокат по семейно право. Доколкото имам някаква бегла представа, минава се през Закрила на детето и съд. При всички случаи адвокат ще ти каже и ще ти обясни, най-добре е нищо да не правиш на своя глава преди да си се консултирала с адвокат, занимаващ се с тези въпроси. Да, има смисъл и в думите ти за воденето при психолога и психиатър. Адвокат е ключовата дума - по-добре едни пари за правна консултация сега, отколкото после да даваш много повече за по-сериозни административни проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт