СЕДМИ КЛАС - 14 тема Великденско-ваканционна!

Напротив, има доста изненади. Няма правила в живота, особено в образованието.

Благодаря за подкрепата, момичета!  

Знам, че има различни опции , но възникват хиляди въпроси, най-елементарният от които е за "средата". Още повече, че в училище и в школите "яко ги подковават" колко е важно да са в най-добрите гимназии / прикривайки по този начин лични и фирмени амбиции да са в топ 10 на най - добрите училища и школи/ . Малцина са преподавателите, които простичко и откровено казват на децата "Представи се според възможностите си. Никой не очаква да си най-добрият, дерзай, пък каквото сабя покаже." Всички вкупом се юрват да мотивират с "трябва!", "от вас се очаква много!" и т. н. все в този псевдо мотивиращ дух на соц. съревнование.

Съученик на детето се премести тази година в английско училище в друга страна и е страшно щастлив. Няма претоварване, стрес и притеснения за изпит, излиза с IB диплома, учат много прагматично - максимално облекчени откъм зазубряне на ненужна информация...Питам се аз, защо това не е приложимо и у нас?

Детето ми се представи отлично на областния кръг на олимпиадата по физика и макар да не отиде на национален / бяха допуснати само децата с 30 точки/, точките му са достатъчни за отлична оценка на изпита по физика в НПМГ. Успокоявам го с това, че с единия крак е вътре, да но от друга страна в училище и в школата е масово психясване . Той е объркан, не е сигурен в себе си /особено по БЕЛ/, не е сигурен дали иска в НПМГ, дали заради БЕЛ няма да пропаднат всичките му усилия и все в този дух...за да стигне дотам, да ни пита защо не отидем да работим в чужбина, като родителите на неговия съученик, та да се спаси от НВО?! За какво говорим?! Как да го възпитам в дух на любов и патриотизъм?!

ellis, много ми се иска някоя височайша особа от МОН да прочете поста ти. От много време и аз си задавам въпроса кому е нужно цялото това напрежение? Навремето, когато ние кандидатствахме в "елитните" гимназии, си знаехме, се явяваме на двата изпита по собствено желание /или на родителите/, но с ясното съзнание, че никой не те кара насила. Сега се получава точно това - задължително НВО и безумно напрежение. Да, някои ще кажат - който не иска, да не решава втори модул. Е, не е така. Щом се е трудил месеци наред с подготовка, задължително ще се яви на втори модул. Има и нещо друго - навремето аз имах четири часа за три задачи по математика, а сега на него ще му се наложи за един час да се впрегне върху 20 задачи. Да де, били само с "ограждане" - ами за да "оградиш", ще трябва и да посмяташ малко... Аналогично е и за теста по БЕЛ. Оффф, аз съм много напрегната, седмокласникът също /макар, че не го показва, но все повече се дразни от тестовете на бюрото му/. Да се помолим на тези светли празници Господ да ни даде търпение и спокойствие и да пази децата ни. Да, мами, най-важното е да са ни живи и здрави децата!!!

Чак откъм дух на любов и патриотизъм не задълбавам, а гледам на нещата в духа на целесъобразността - има една система, която е една тръба, и на места тръбата има клапи и разклонения, а човек ще-неще минава през тази тръа. Единственият проблем е в кое разклонение на тръбата ще попадне, а това е и до голяма дозза късмет. За "трябва" не знам, още с другото дете, сега и с това просто разказах как стоят правилата на играта, какви са баловете и възможностите, по възможност без да натоварвам емоционално нещата откъм самооценка на детето според резултата. Детето се труди, не клинчи, надявам се да има късмет и здрави нерви на самите изпити. Каквото и да изкара, аз към детето нямам забележки. Само ме стяга мисълта колко ще ни е криво на всички, ако нещата не се получат добре, какво ще правя с разочарованието на детето.

Да, но има много случаи деца от "неелитни" и "неезикови" училища отиват да учат в западна Европа и такива от елитни и езикови оставащи в български ВУЗ. Единственото, което пожелавам на детето ми е късмет и един ден след години добра реализация.   
ellis, дано всичко при вас е наред и е нещо временно.

не само ученето е от значение - средата, ако щеш музикалната култура имат голямо значение.

Моят син, след преместването си в друго училище т.г забелязах промяна в речника - използва диалектни думи, изговора му също се промени - това е от средата. За сега не е качвал чалга на телефона си, но в класа масово се слуша.

Да точно така. Луда работа с това непременно чужбина. Нека отидат, ама без издръжка от мама и тате. Например след бакалавърска степен.

И масово били "студенти" в Англия. В доста случаи се оказва някой ПУЦ дето и диплома не ти искат като се записваш. Та чуя ли вече завършил в Англия от устата на някоя баба и дядо (за внучето), доста съмнения ми се въртят в главата   . Или две висши - то се окаже бакалавърска и магистърска степен   .

единствения смисъл на продължаване на обучението след средната степен в чужбина е възможността за реализация и начина на провеждане на обучението - в тясна връзка с реализацията. При нас са единици специалностите, при които след завършване на ВО си готов за практиката!

Да бе, същото е с тези от чужбина, пък и се видя че и фалшиви дипломи се издават и една реализация ги гони, като гледам доста познати в чужбина, но образованието нали е по най. Не можаха тук не само да се реализират, а и да завършат като хората. Но там нали е по-най та завършиха . Ама друго си образованието във Франция или в Англия например, нали всеки може да завърши кой отиде или други страни в Европата.

Това ми прилича на приказките на някои наши съседи - житото ни е голямо като дренки, не е като вашето  .

То го мързи да чете, да учи - ВУЗ-овете ни виновни.

Смисълът на цялото образование / било то средно или висше/, е да ни даде база за професионално развитие и личностна реализация. В този смисъл ние и децата ни търсим учебни заведения, най-близки до някаква бъдеща визия. И тук е проблемът на родното ни образование - децата имат какви ли не часове, само не и по "кариерно развитие", каквито връстниците им в чужбина имат от години, а нашите нямат, защото висшето ни образование е академично, а не практично и професионално ориентирано.

Пиша това и от собствен опит - завърших СУ с отличен успех и едва когато си намерих първата работа, разбрах, че тепърва започвам да уча. Да не говоря за сегашното положение и за това какви завършващи студенти идват на стаж при мен - ужасно невежество ! Преди две години при мен беше и едно момиче , завършващо психология в Мюнхен, е друго ниво просто  - вярно  , строго профилирани знания само в една област, но за сметка на това пълни и практично ориентирани.

Що се отнася до избора след седми клас - смятам ,че има излишно фаворизиране на определени училища, за сметка на други , децата не са равнопоставени / ако не посещаваш школа рядко си на нивото на другите/, по  остта столица-провинция - също има неравнопоставеност.  В крайна сметка дори и в т.нар. "елитни училища", сагата с езикови школи и частни уроци продължава, за да приключи за целокупното детско войнство в наш или чужд ВУЗ - и за какво ни е било цялото сегашно безумие в седми клас, като всички накрая ще плеснат, ще се прегърнат и ще се втурнат към Университета....

ellis сто пъти съм го казвала, моето не е посещавало школи, но изкара по-висок успех от посещавалите. И това е относително.

Напълно реално  . Наблюденията ми през последните 2-3 години показват точно това - колкото по-спокойно и ненатоварено е детето през 7-ми клас, толкова по-добри резултати дава на ВО. Разбира се, трябва да се отчете факторът "добри учители и конкурентна среда" в училище, но ако това е налице, подготовката от училище се оказва напълно достатъчна за висок резултат на матурите. В много от случаите, в които децата посещават школи, по-скоро не е въпрос на нужда, а презастраховане от страна на родителите, за да не се чувстват те виновни, ако не дай Боже резултатите не са на необходимото ниво. Сигурно така и трябва... , но от друга страна дали пък не плащаме нашата презастраховка със здравето на децата си 

Колко достатъчна е тази подготовка?  Закъде е достатъчна? - Това, което е достатъчно за математическата/езиковата във Видин и Благоевград не е достатъчно за Пловдив и Варна, а за София направо увисва.
И от кое училище? - Децата от СМГ и МГ са добре по математика, защото имат двоен хорариум, но по български си ходят на уроци и курсове като стой, та гледай! 
в София и до голяма степен за другите големи градове, който иска в най-добрите паралелки да ходи, здраво плаща за курсове и уроци. Друг въпрос е какво се твърди официално. Хорариумът и подготовката в обикновените училища и паралелки никак не е достатъчна и не покрива нужното за двата модула. Колко задачи от ПИСА решават в клас, колко от тези за работа, смеси и сплави и малко по-завързани геометрични? И по български е същата работа. Накратко казано, няма как в бутилка от два литра да налееш 4 литра течност.

А някой има ли статистика, колко деца посещават курсове, школи и колко кандидатстват, защото поне да не съм свидетел на някои неща, та да се съглася с Andariel.

Дори и сега, да, има съученици моят син, които посещават школи, ама пък има и такива, които дето се казва хал хабер си нямат какво е това. Е ще ви кажа как са се представили де на по-късен етап.