От известно време самотата стана неизменна част от мен, мъжът ми работи по цял ден, а аз съм вечно сама, живеем в чужбина и не излизам, защото тук си нямам никого, нямам приятели, нищо.Компютърът е единственият ми прозорец към света. Иска ми се тук да има тема-място, където да можем да споделяме проблемите си и разочарованията от живота, където да намираме свестен диалог, разбиране и подкрепа.Място, където да изливаме съкровените си тайни, неща, които ни тежат или ни карат да се срамуваме и не можем да споделим с приятел. Вярвам, че излееш ли нещата, които ти тежат, малко олеква.А вие?
- Публикувана: 22 апр. 2013, 14:07 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2014, 21:24 ч.
Трудна адаптация към живота в чужбина
Ми той целият форум е за това. В СО, Клюкарник и Потребителски групи основно са такива темите, в останалите са уж за взаимопомощ.
Няма да ти върви много така темата отделена, защото малко тук ще нарекат себе си отчаяна съпруга.
Поразгледай и може да се присъединиш към някоя групичка.
Няма да ти върви много така темата отделена, защото малко тук ще нарекат себе си отчаяна съпруга.
Поразгледай и може да се присъединиш към някоя групичка.
Присъединявам се тук-там, обаче постоянно се появят хора, които се заяждат с всичко и всички и общо взето имам чувството, че съм попаднала в някой кокошкарник, или още по зле- змиярник и вместо да се водят смислени и реални диалози се заяждат помежду си. Наистина, исках да създам място, където да не се случват такива неща, но май е невъзможно, права си, май няма да върви, май ще я изтрия...
Кейси,благодаря за съветите, но всички тези неща съм ги правила, в началото бях много ентусиазирана, учех, излизах, беше ми интересно, но постепенно затъвах в самотата си, когато нямаш социален живот всичко ти се струва безсмислено, чета, занимавам се с цветя, имам котка, имам готварско хоби, но тези неща спряха да ме удовлетворяват, чувствам се като в затвор, няма с кого да си изпиеш кафето, дано никой не се почувства така, ужасно е
Присъединявам се тук-там, обаче постоянно се появят хора, които се заяждат с всичко и всички и общо взето имам чувството, че съм попаднала в някой кокошкарник, или още по зле- змиярник и вместо да се водят смислени и реални диалози се заяждат помежду си. Наистина, исках да създам място, където да не се случват такива неща, но май е невъзможно, права си, май няма да върви, май ще я изтрия...
Те тия дето се заяждат и тук ще се появят.....Няма тема за семейните отношения и човешките ценности,която да не са налазили
И аз се присъединявам към съветите на Кейси .На този етап няма с какво друго да се занимаваш....А ти защо не работиш?
vasilissa1 ето ти линк, намери съответната тема. Сигурна съм, че момичетата там ще бъдат отзивчиви, защото някои от тях също са минали през подобни периоди.
http://www.bg-mamma.com/?board=67.0
http://www.bg-mamma.com/?board=67.0
Аз също съм в чужбина и първата година на адаптация мина. В началото ми беше трудно, защото не говорех добре езика. То и сега не съм китка, но поне се отпуснах. Лошото при мен е, че зимата е много дълга и студена.
Мога да ти кажа как процедирах - миналото лято навъртах километраж като за последно, кръстосвах целия град надлъж и нашир пеша. Така започнах доста успешно да се ориентирам и да не се притеснявам, че ще се изгубя. Ходих на уроци по езика, интензивно и поне половината от времето карах учителката да разговаряме.
Намерих форум, сходен на бг-мама, където пиша с цел упражняване на езика. Като си намериш темата на държавата, в която се намираш, питай за форум, подобен на този.
Започнах да чета книги на местния език и в началото ми беше направо неприятно, защото имах много непознати думи. Измислях си задачки, за да излизам. Можеше да се разходя за един хляб, както се казва, до другия край на града. Ходех да пазарувам. От километър ми личи, че съм чужденка и хората ме заговарят. Така полека се поотпуснах.
Не мога да започна още работа, защото нямам работна виза. Вече над година се занимавам с документите по престоя, но е много тегава задача.
Мога да ти кажа как процедирах - миналото лято навъртах километраж като за последно, кръстосвах целия град надлъж и нашир пеша. Така започнах доста успешно да се ориентирам и да не се притеснявам, че ще се изгубя. Ходих на уроци по езика, интензивно и поне половината от времето карах учителката да разговаряме.
Намерих форум, сходен на бг-мама, където пиша с цел упражняване на езика. Като си намериш темата на държавата, в която се намираш, питай за форум, подобен на този.
Започнах да чета книги на местния език и в началото ми беше направо неприятно, защото имах много непознати думи. Измислях си задачки, за да излизам. Можеше да се разходя за един хляб, както се казва, до другия край на града. Ходех да пазарувам. От километър ми личи, че съм чужденка и хората ме заговарят. Така полека се поотпуснах.
Не мога да започна още работа, защото нямам работна виза. Вече над година се занимавам с документите по престоя, но е много тегава задача.
Лошото е, че ние живеем в предградие, малко селце, в което времето е сякаш спряло, нищо не се случва, пусто е и много скучно, наоколо има само ниви, транспортът до града не е удобен, а нямам и кола, разхождам се, особено, когато е хубаво времето, но така се чувствам още по-самотна, като обикалям празните алеи.Много ми е трудно и с езика, нервирам се, че не го владея, постоянно се ядосвам, че не мога да го науча, все ден чета от самоучители, но на другия ден всичко ми е изхвърчало от главата, ядосвам се, че искам да говоря с хората, а не мога и дума да обеля, буквално си гълтам граматиката.Много ми е непонятно,защо имам такива трудности,при положение, че говоря 4 езика? Ходех на курсове, първия ден бях при начинаещите, те казаха, че не съм начинаеща и ме сложиха в по-горен курс,въпреки,че се съпротивлявах.И там вече всичко се оплеска.Хората общуваха свободно помежду си, а аз бях като статуя, нищичко не разбирах, ама нищичко, прибирах се плачех, пожелах да се върна в долния курс, но ми отказаха и така.Може би не съм достатъчно борбена, или пък просто ми липсва мотивация.Тудно е
И аз живеех така. Ходене из магазините, уроците на пубера, телевизора, компютъра ..... скука. Нещата се промениха когато проходи бебата преди няколко месеца. Сега познавам всички майки на площадката и почти цялото село ( не е голямо ) Не се притеснявам да общувам с тях защото не им пука дали съм сбъркала някоя глаголна форма. Надявам се да не ни се налага местене защото всичко ще е отначало.
X
Реклама