Майка ми и караниците ни с нея

Здравей! Не се сърди на майка си Майка ти може и да прекалява малко, но се опитай да я разбереш. Отгледала те е сама и продължава да е единствения човек, който се грижи и носи всички отговорности. За нея явно е трудно все още да приеме, че нейтата дъщеря вече е достатъчно голяма, за да може да се грижи сама за себе си. Нормално е и да има едно наум относно връзката ти, защото тя има достатъчно опит и иска да те предпази от грешки. Защо не поговориш с нея, но не да я упрекваш , а да и обясниш че вече си голяма и отговорна и може да ти има доверие.
Не мога да ти дам еднозначен отговор, защото имам само твоята гледна точка. Интересно би било да знаем и нейната, но не пречупена през теб. Но не и се сръди, не я упреквай защото няма как да я разбереш.Колкото и банално да звучи, докато не станеш родител не можеш да разбереш много неща. И аз съм се сърдела и упреквала моята майка, сега с времето разбирам за колко много неща е била права. Успокой се, прояви повече тъпение и се опитай да говориш повече с нея.Да говориш, не да се карате!И двете сте прави за себе си и затова е най-добре да намерите компромисно решение.

Малвина е права, че имаме само едната гледна точка. Така представени нещата на мен ми изглеждат объркващи. Не разбирам защо за майка ти той е добре дошъл у вас и желан помощник, а не е съгласна ти да ходиш у тях. Не ми се струва нормално да не ти разрешава и да отидеш на вечеря. Доколкото схващам, тя се притеснява да не задълбочите връзката си - дали, защото се тревожи, че това би се отразило зле на учението ти или защото не го одобрява за твой партньор  в живота - не знам. И за мен правилният начин е да говорите. Представи и нещата от твоя гледна точка, изслушай нейната. Вече си пълнолетна, би трябвало да ти има малко повече доверие, а ти би трябвало да я убедиш, че го заслужаваш. Има и друго - доколкото разбирам сега завършваш и ще кандидатстваш. Предполагам, че след като те види студентка в желания университет, ще се успокои и ще стане доста по-либерална, така че имай и още малко търпение  !

Аз мисля, че майката е много наплашена да не станат сериозни нещата. И най-вече, че иска да контролира. Нищо да не се случва без нейно присъствие - за това пуска момчето у тях, но не и дъщерята да ходи в момчето. Страх я е да не се омъжиш за първия 

Ако отидеш да учиш в друг град не знам какво ще е.

Е какво ако е за първия? Явно не е достатъчно добър, не е проблемът, че е първи. Кой знае как ги вижда нещата майката... Че иска да контролира е ясно и от самолет - тя не само иска, тя го прави  .

Luflee ,позволих си да прочета по- стари твои постове с цел да добия повече представа и да мога да си дам обяснение за поведението на майка ти. Мисля, че тя прави всичко това, за да те предпази, защото те познава най-добре и знае какви грешки си допускала.До колкото успях да разбера от прочетеното набързо, това не е първата ти сериозна връзка, в която нещата са прекрасни Може би усеща , че си на път да сгрешиш отново  или че отдаваш повече значение на връзката, от колкото на учението. Нямам идея , но ми се струва , че тя има право за някои неща. Моят съвет е да наблегнеш да учението, защото за теб това е най-важно. А гаджето, ако толкова държи на теб ще те разбере и няма да се сърди!

Като дете, отгледано единствено от майка си, имам наблюдения, че в желанието си да ни предпазят, понякога стават авторитарни и налагащи мнението си. Това ще отмине с времето, когато види, че се справяш сама с живота и отговорностите.

Моят съвет е да се фокусираш върху приемането ти в университет, но не просто нещо, с което да отбиеш номера, а специалност, която ти харесва, която би работила и която е доходоносна, за да можеш да си позволиш самостоятелност - последното за мен е много важно и е признак за израснал човек.

Жената може и да се притеснява да не би да се омъжиш млада и да се отдадеш на семеен живот - за някои родители това не е реализация. Може да се притеснява да не повториш нейни грешки...Варианти много, но най-важно е да запазите добрия тон и да не се конфронтирате излишно.

И аз като Малвина прочетох предишните ти постове. Това явно не е първия път когато майка ти се намесва в живота ти. Хайде тогава си била по малка, но сега е друго. Сега гледай да завършиш, да се представиш добре на матурите. След това, ако имаш желание да следваш може да отидеш в друг град примерно. Или да следваш задочно и през това време да работиш, за да не си толкова зависима. Понеже те родителите като издържат децата си и си мислят, че имат право да им се бъркат за всичко. Наистина майка ти прави всичко за твое добро, за да не страдаш ти, но според мен малко прекалява с опекунството. Седни и поговори с нея сериозно и и обясни, че не ти е изобщо приятно да те контролира за всичко. Че и ти имаш нужда от малко свобода. Дано разбере. Ако позволяваш още да ти се меси във всичко така ще си и докато станеш на 40 примерно.

Да... темата ми от преди няколко години . Тогава нещата със сигурност стояха по друг начин.От тогава съм си взела поука да не стигам до такава крайност,че 3 месеца да не си говорим и да се разминаваме у нас.Със сигурност нямам никакво желание да се карам с нея ,а и определеният повод(вечерята у момчето) не е достатъчен,за да си създаваме главоболия.Тя определено е доминантен тип(ех,добре ,че не познавате баба ми...хаха),но и същевременно бих казала,че в много ситуации сме като две приятелки,две съквартирантки дори.Много пъти съм се чувствала с нея като все едно сме на една и съща възраст (около 21-22 години да речем,аз малко по-зряла,тя пък обратното) и ни е било весело.Обичам я и не мога да и се сърдя за това,че иска да ме предпази и че се притеснява за мен.Разбирам я напълно.Колкото до университета, определено не искам какво да е.Да,не е някоя рядка и готина специалност,но ми харесва (всъщност желанията ми са 2 и са коренно различни) и ще дам всичко от себе си,за да успея,защото мисля,че не трябва да давам 12 години от живота си просто ей така на вятъра.Живеем в София и за това не искам да уча в друг град.Да се омъжа на тази възраст ,не опредено,но може би на нея и е минало през главата и това.Аз искам първо да се изуча,да имам реализация и самостоятелност(за която говорите) и след това да създам семейство.
Мисля,че всички прекалихме с думите си -аз,майка ми...момчето,че и неговата майка(която между другото е много свястна,но също съм забелязала,че се опитва да дърпа конците на сина си за някои неща).Отказах му идването,защото от вчера страшно много се караме и той проявява голям инат и егоизъм, не иска да ми влезе в положението за това.Иначе държа да спомена,че той много добре знае,че ми е важна година и ако става дума за учене не ми пречи,не ме спира ,а даже ми помага,ако има с какво.Всъщност благодарение на него намерих страхотна учителка по математика,половината ми помагала в нас са от него и няколко домашни по физика и математика   Той също държи на образованието си и аз гледам да не му преча в неговите си неща.Но ние винаги сме се карали за това,защото той има свободата да ходи и да прави каквото си поиска(почти) ,докато при мен не е така.Семейството му е голямо, там действат по друг начин,докато аз от шести клас съм само с майка ми и сме минали заедно през какви ли не трудности.Опитвала съм се да му обясня това, той казва,че разбира,но стане ли дума за прибиране късно или ходене до някъде далеч и става караница.Въпреки това ми харесва да съм с него и той ми дава радост,приятелство и други неща ,с които да се чувствам добре.Не съм с мисълта,че той ще човека,за когото ще се омъжа ,но не мисля,че трябва да скъсаме ,защото имаме разногласия от този тип или пък защото майка ми не го харесва(макар че никога не е казала такова нещо).
Иначе да , като стане дума той да помогне с нещо е много добър ,но ако аз искам да се прибера по късно и има кой да ме изпрати (принципно е той и излизам предимно с него) , не можело.Не можело да стои до късно да ме чака и да се притеснява за мен,а аз и без това съм имала по- важни неща от това.Като се стъмвало по- късно нямало да ми прави проблем.
Не знам дали ще е така винаги,надявам се да не е .Силно се надявам,че когато вляза в университет и осъзнае,че пред нея стои човек на 20 години ще проумее.Разбирам притеснението и ,но това не е начинът.Плюс това тя е на периоди.Има моменти,когато е в много добро настроение и ме пуска до по - късно,но ако оцеля ,когато е в лошо настроение .... малшанс.
Самата тя си е малко луда(не в лошия смисъл на думата!). С приятеля си се карат за глупости и доста често тя е виновна за това, друг път се държи като малко дете,проявява инат въпреки че знае,че не е права... Същевременно може да ми каже как нямаме пари за нищо и после да отиде да си купи нещо от сорта на 40-50 лв с думите 'Ми кво, и аз съм човек,имам право '   Общо взето е като тийнейджърка на моменти,друг път е много строга... не знам това от критическата ли е,какво е...   Но си я обичам дори и когато ме дразни и искам да я набия,знам,че ми мисли доброто и никога не бих застанала против нея ,колкото и да съм и сърдита.

Загрижена е жената, нормално. Тя носи цялата отговорност за теб, а това не е лека задача. Ти разсъждаваш разумно и отговорно, което е много добре. Приятелят ти се чувства засегнат, защото в неговото семейство функционират различно нещата, както казваш, и са му непонятни тези ограничения и забрани. Иска му се както той е свободен да е с теб когато и където пожелае, така да си и ти. Предложи му да говори с майка ти при следващия повод - или ще успее да я убеди или ще чуе нейните доводи и няма да се сърди чак толкова. Това, ако е изключено да се изпокарат де . Наблягай на ученето сега, другото ще се подреди 

Ами ето мили дами, преди малко майка ми пак си показа ноктите!
Прибирам се от училище в 14:00 , обаждам се на баба ми да видя как е , тя както винаги ми говори 100 часа за едно и също нещо и докато се усетя госпожа майка ми звъни по другата линия.Как можело да не и се обадя,че съм се прибрала.Развика ми се за няколко секунди и ми затвори.После след няколко часа влизам да се къпя,а тя ми звъняла през това време.Успях да и вдигна на второто звънене. С един такъв ужасен тон ме попита защо не си вдигам телефона и дали приятелят ми е у нас.Казвам не,няма го, при което тя 'нали знаеш,че много лесно мога да те хвана,че ме лъжеш' .... После пак ми държа сметка защо не съм и звъняла,вдигала и тн . После след 30 минути ми звъни пак с думите,че съм била тръгнала по лош път и тя последна щяла да се смее.Да съм спряла да и говоря с тоя тон,при положение,че тя ми говори със същия.Като и казах,че няма право да ми говори така и че нищо не съм и направила -"Ще ти говоря както си искам,помни ,че аз съм висшестоящият и аз определям правилата.Каквото ти кажа това ще правиш" - това е точният цитат,наистина ама наистина не преувеличавам! При което казвам ,че тя ми е майка,а не началник,но в отговор получих,че не я интересувало и много бързо щяла да ми спре кранчето.
Първо : как стигна до тоя спор,че чак ще ме заплашва?
Второ : обяснява ми как да се държа и в следващия момент ми заявява,че нямало да се прибира и щяла да спи у приятеля си.
Е на какво прилича това? Не стига,че се изпокарах с момчето пък и да както каза някой по- нагоре ,той се обиди страшно много,че майка ми има такова отношение към него и семейството му и още повече без причина.Ще взема да съжаля,че съм и казала,че вече не съм девствена ,ясно си мисли,че ще стана някоя развалина,няма да вляза в университет,ще забременея и ще се омъжа.Какъв и е проблема точно сега???
И да спомена само,че не съм я уведомила ,че няма да отида на вечерята.Смятам да и го кажа чак утре като се прибере ей така нарочно.Много ме вбеси сега... Ми да ми беше говорила нормално,за какво ми крещи по телефона?Знам,че е на работа и че там е напрегнато,НО това ли трябва да е причината,че да търпя да ми говори как ' ще правя каквото ми каже,че иначе ще ми спре кранчето' . Защото ,ако става дума за пари,то първо не и искам пари,спестявам си от стипендия и някакви стотинки там,второ не ми дава всеки ден,че да съм зависима от парите,нито пък си купувам кой знае какво за ядене.А ако има предвид  или намеква само,че иска да скъсам с момчето,просто жестоко се лъже.Ще се скараме много лошо ...При все,че оня ден две петици по математика ,дето съм толкова зле и днеска шестица на есе по история , хем че нямам пари да си купя учебника и съм чела каквото мога.Пууу.... 

Luflee  
Все едно чета дъщеря си Тя е на 14 и половина.
Първо - си много грамотна. Браво, рядкост в наше време.
И второ - не пренавивай пружината и не драматизирай излишно. Знам, че или е бяло, или е черно, обаче не е така в живота.
Майка ти се притеснява съвсем основателно, на база собствения си опит. Не че да се омъжиш млада е голяма драма, обаче не всичко е розово след това, пък ако си и без образование, и работа, става още по-зле. Понякога.
Опитай се наистина да поговориш с майка си, да я успокоиш. Всичко това, което ни пишеш тук, да й го кажеш най-спокойно. Ама не подбирай момент, в който и двете сте  Хвани я в някои от тинейджърските й настроения. Попитай я какво точно я притеснява?
И да ти кажа, май всички сме така понякога - с променливи настроения и капризни. Не е от критическата, цял живот сме си така

Luflee, майка ти със сигурност си мисли, че всичко е за твое добро, обаче според мен си достатъчно голяма, за да може сама да решиш къде и с кого ще идеш на вечеря (най-малко). Аз не съм толкова толерантна като повече от писалите преди мен, имам две властни майки пред очите си, които ограничаваха дъщерите си и им се месеха във всичко твърде дълго. Едната е майка на най-близката ми приятелка - нейната майка дотолкова контролираше нея и сестра ѝ, че голямата дъщеря на 26 годишна възраст все още имаше вечерен час и ѝ се вдигаха скандали за всяко закъснение. Майката им се налагаше и за хиляди други неща, които би следвало те да решават сами за себе си от един момент нататък. И досега нещата не са се променили кой знае колко - едната дъщеря е на 30 години, другата - на 37, но все още маминка им се меси и се сърди, ако не се случи така, както тя иска - а те обикновено ѝ отстъпват, за да не я тревожат и поради ред други причини, които аз лично не намирам за основателни. Другата такава майка е тази на приятелката на брат ми. За сведение, момичето е на 30 години (даже май не може да мине в категория "момиче"), но ето това лято майка ѝ вдигна нечовешки скандал за избора ѝ на работно място. Заради същата тази майка все още не живеят заедно с брат ми - защото тя не е съгласна, и все още вдига скандали всеки път, когато момичето отиде с преспиване у тях или заминат някъде. В началото беше още по-зле, но лека-полека започват да се оправят нещата (или по-точно, снахата започна да игнорира майка си и да прави каквото е решила). Та при вас не е толкова зле (очевидно), но все пак аз винаги съм на нокти, когато чуя за такива родители (майки или бащи), които се държат по такъв начин с пълнолетните си деца - независимо какви са им мотивите. И съм на мнение, че колкото по-рано се извоюва независимост, толкова по-добре. Не казвам, че трябва да се вдигне щур скандал, да се стига до изнасяне, изгонване или някакви други крайности, ако се случи с нормален разговор (или дори няколко) - най-добре.

То и аз мислех да напиша нещо подобно, ама като видях колко защитнички има тук на въпросната майка  и се отказах. Аз имам пример за властен родител в лицето на баба ми и отношението и към майка ми. Майка ми е на 52г. и по миналата година се изнесе при приятеля си. Баба ми още не може да го преживее това. Постоянно настройва майка ми срещу приятеля и. Като чуе , че майка ми е дошла само за няколко часа да ни види, а не за 2-3 дни и започва едни сълзи да рони. С бившия приятел на майка ми нещата бяха по същия начин. На него му омръзна майка ми да се съобразява за всичко с майка си и се разделиха. Когато майка ми спокойно се опита да и каже, че вече е зряла жена с голяма дъщеря и внук, баба ми започва да сипе заплахи как ще дари апартамента на държавата и ние ще останем на улицата. Докато тя била жива всички трябвало да се и се подчиняваме. Като починела да сме правили каквото си искаме.

Според мен такъв тип родители никога не се променят. Пази Боже някой ден да се превърна в такава майка.

И аз това викам, защото на същия огън се пека. Контрол до степен кой къде да работи.