Аз също предпочитам форума пред ФБ, някак тук ми е по-подредено и хронологично. И като цяло акцента падна точно върху това какво и колко ядем, т.е. пак вторачване върху храната. А, и тренировките. Без да искам да обиждам някого, по друг начин си представях аз групата. Разбира се, не очаквам и да се убеждаваме само колко сме прекрасни така, с кг отгоре...
- Публикувана: 16 март 2013, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2015, 09:54 ч.
Група за взаимопомощ
О,в никакъв случай няма да има обидили се 
За вторачването в храната-да,трябва да се измести това акцентиране там.
Относно тренировките,имам прекрасен пример,от един спортен форум,където едно момиче с булимия,се справи именно чрез тях ,с този проблем. Отделно спортът е здраве
Да се пише тук-супер,подкрепям. Пащърнак направи добре,че съживи темата.
Там ,в групата,малко се превръща в чат,но е приятен чат,поне за мен И ми помага доста,признавам. Овладяла съм преяжданията значително.
Не пречи и на двете места да се вписва
За вторачването в храната-да,трябва да се измести това акцентиране там.
Относно тренировките,имам прекрасен пример,от един спортен форум,където едно момиче с булимия,се справи именно чрез тях ,с този проблем. Отделно спортът е здраве
Да се пише тук-супер,подкрепям. Пащърнак направи добре,че съживи темата.
Там ,в групата,малко се превръща в чат,но е приятен чат,поне за мен
И ми помага доста,признавам. Овладяла съм преяжданията значително.Не пречи и на двете места да се вписва
И да допълня-гледам да ям все по-просто ,изчистено,дори се отказах неусетно от връткането на разни режимни рецепти,поради причината,че се опитвам да ям,за да съществувам,а не ,както преди-обратното.
Има един момент,в който сякаш се пречупих към по-добро-престанах да броя калории,да се глезя с храна,защото не това е нещото,което ме прави щастлива,напротив-само ме затормозява излишно.
Друг плюс е,че престанах да се тегля постоянно /там също писах и апелирам да не се прави често/
В общи линии ,тактиките ми със справянето са много прости-
-тренировки,
-следване на режим,който ме удовлетворява,не ме оставя гладна,
-разнообразяване на ежедневието,защото рутината,самотата ме ужасяват
-да престана да правя компромиси със себе си,заради другите,да съм директна, /да,носи ми свобода,макар,че носи и загуби на "приятелства" /
Ще допълвам....
Има един момент,в който сякаш се пречупих към по-добро-престанах да броя калории,да се глезя с храна,защото не това е нещото,което ме прави щастлива,напротив-само ме затормозява излишно.
Друг плюс е,че престанах да се тегля постоянно /там също писах и апелирам да не се прави често/
В общи линии ,тактиките ми със справянето са много прости-
-тренировки,
-следване на режим,който ме удовлетворява,не ме оставя гладна,
-разнообразяване на ежедневието,защото рутината,самотата ме ужасяват
-да престана да правя компромиси със себе си,заради другите,да съм директна, /да,носи ми свобода,макар,че носи и загуби на "приятелства" /
Ще допълвам....
Здравейте,
Радвам се, че се загледах в другите теми, които са поместени в този подфорум и ви намерих....
Признавам си, че не прочетох всичко, но поне половината успях. В момента съм в много странно настроение, след като видях вашите истории. Все едно, надявам се, че няма да се засегнете, но ви познавам от години... Изключително странно чувство е. Не мога да се окопитя
Наистина ще имам нужда от подкрепа, ако искам да се справя със себе си. На кратко - едно време, когато бях ученичка, спортувах и положението беше добре. После започнах да уча, да живея сама и започнах да водя изключително заседнал начин на живот. От детството ми свикнах, че сладкото е награда. Докато тренирах, това не беше проблем, но вече се отрази на психиката ми. Да не говорим, че вече не е награда, а наказание. Пример от днес - цяла седмица ям правилно, нямам никакво прегрешение, ходя на тренировки, ходих на поход и нямах никакъв резултат. Тази сутрин се качих на кантара, стана ми ужасно криво и изядох 5 лъжици мед. През цялото време го чувствах като наказание, но не спрях. Извратено е, знам, но ... Не мога да го обясня. После отидох на тренировка и се почувствах значително по-добре. До края на деня нямах други прегрешения. Просто ме е страх, че утре, когато пак се кача на кантара, който едва ли ще покаже промяна, дори може да е +, отново ще се наказвам. А не това е целта ми.
Ох, звуча много минорно, а съм позитивен човек. Хуморът ми е хаплив, но винаги мога да вдигна някой друг, да му дам криле, а за мен - нищо.
Сега мисля да си сипя студена вода, да прочета всички коментари от 1-ва до последна страница и се надявам да си помагаме, да се критикуваме, когато трябва и да се радваме на успехите си.
Радвам се, че се загледах в другите теми, които са поместени в този подфорум и ви намерих....
Признавам си, че не прочетох всичко, но поне половината успях. В момента съм в много странно настроение, след като видях вашите истории. Все едно, надявам се, че няма да се засегнете, но ви познавам от години... Изключително странно чувство е. Не мога да се окопитя
Наистина ще имам нужда от подкрепа, ако искам да се справя със себе си. На кратко - едно време, когато бях ученичка, спортувах и положението беше добре. После започнах да уча, да живея сама и започнах да водя изключително заседнал начин на живот. От детството ми свикнах, че сладкото е награда. Докато тренирах, това не беше проблем, но вече се отрази на психиката ми. Да не говорим, че вече не е награда, а наказание. Пример от днес - цяла седмица ям правилно, нямам никакво прегрешение, ходя на тренировки, ходих на поход и нямах никакъв резултат. Тази сутрин се качих на кантара, стана ми ужасно криво и изядох 5 лъжици мед. През цялото време го чувствах като наказание, но не спрях. Извратено е, знам, но ... Не мога да го обясня. После отидох на тренировка и се почувствах значително по-добре. До края на деня нямах други прегрешения. Просто ме е страх, че утре, когато пак се кача на кантара, който едва ли ще покаже промяна, дори може да е +, отново ще се наказвам. А не това е целта ми.
Ох, звуча много минорно, а съм позитивен човек. Хуморът ми е хаплив, но винаги мога да вдигна някой друг, да му дам криле, а за мен - нищо.
Сега мисля да си сипя студена вода, да прочета всички коментари от 1-ва до последна страница и се надявам да си помагаме, да се критикуваме, когато трябва и да се радваме на успехите си.
Дали ще се пише тук или там - не виждам проблем.
Който, където и каквото иска.
Във ФБ писането става на чат и няма правила, както е във форума. Което от една страна си е доста удобно. Но нека всеки да се включва, където сметне за добре..
Относно "лека".. Тренировки и режимност - това е единият от способите за благоприятно повлияване на състоянието ни, но не и единственият, а и според мен рядко действа самостоятелно, без друга помощ.
Аз съм казвала и пак ще го повторя - докато всеки не си даде ясна сметка и не разбере "защо" и какво го подтиква, докато не осъзнае реалният проблем, не направи промяната и не го разреши, може само да се опитва да се "поддържа" и "задържа" едно видимо "нормално" състояние.. Но не се знае, кога каруцата отново ще попадне на малкото камъче и то ще я преобърне..
Но несъмнено групата помага. Момичетата го казват.
И нека всеки да участва, където и както сметне за добре. Целта е все пак да си помагаме.
Който, където и каквото иска.
Във ФБ писането става на чат и няма правила, както е във форума. Което от една страна си е доста удобно. Но нека всеки да се включва, където сметне за добре..
Относно "лека".. Тренировки и режимност - това е единият от способите за благоприятно повлияване на състоянието ни, но не и единственият, а и според мен рядко действа самостоятелно, без друга помощ.
Аз съм казвала и пак ще го повторя - докато всеки не си даде ясна сметка и не разбере "защо" и какво го подтиква, докато не осъзнае реалният проблем, не направи промяната и не го разреши, може само да се опитва да се "поддържа" и "задържа" едно видимо "нормално" състояние.. Но не се знае, кога каруцата отново ще попадне на малкото камъче и то ще я преобърне..
Но несъмнено групата помага. Момичетата го казват.
И нека всеки да участва, където и както сметне за добре. Целта е все пак да си помагаме.
Amolika
и аз по принцип съм позитивен човек,но да вдъхвам кураж на другите,сякаш ми е по-лесно.
А цифрата на кантара , бе от главно значение дълго време и при мен.Трябваха ми години за да престана да съм зависима от него. Някъде бях получила съвет да го изхвърля и мисля,че така наистина трябва да се направи. Е,моя прашасва
Rain*,абсолютно ! Причините за всеки са строго индивидуални, За себе си установявам кои са точно ,та сега работя върху елиминирането им. Спортът и режимът само ме вкарват в релси,но в основата си има "нещо".
Във Фб ми харесва именно това ,че говорим свободно за всичко,дори да не е пряко свързано с проблемите ни. Един вид разсейване,подкрепа,мотивация. ДА,нека се пише и тук,защото по този начин и други момичета ,със сходни разстройства ,ще се включват
Все пак,откакто списваме там, съм имала кризи,броящи се на едната ми ръка,а за мен това е мега-постижение. Радвам се ,че и при другите откривам подобрение.
и аз по принцип съм позитивен човек,но да вдъхвам кураж на другите,сякаш ми е по-лесно.
А цифрата на кантара , бе от главно значение дълго време и при мен.Трябваха ми години за да престана да съм зависима от него. Някъде бях получила съвет да го изхвърля и мисля,че така наистина трябва да се направи. Е,моя прашасва
Rain*,
абсолютно ! Причините за всеки са строго индивидуални, За себе си установявам кои са точно ,та сега работя върху елиминирането им. Спортът и режимът само ме вкарват в релси,но в основата си има "нещо".Във Фб ми харесва именно това ,че говорим свободно за всичко,дори да не е пряко свързано с проблемите ни. Един вид разсейване,подкрепа,мотивация. ДА,нека се пише и тук,защото по този начин и други момичета ,със сходни разстройства ,ще се включват
Все пак,откакто списваме там, съм имала кризи,броящи се на едната ми ръка,а за мен това е мега-постижение. Радвам се ,че и при другите откривам подобрение.
Във Фейсбук се общува по-интензивно, но си мисля, че в темата има повече участници, понеже ги мъдрим нещата как групата да е по-ефективна, бихме ли могли да намерим квалифициран човек , който да е водещ на групата(макар, че по-някакъв начин има очаквания и за онлайн психотерапия, което според мен трудно би се случило). Та има идея да пробваме срещи на живо, въпросът ми е вие бихте ли се включили в такива срещи и при какво условия(време, място и т.н.) бихте/не бихте участвали?
Аз веднага се включвам и съм за.
Ей тъй, някак ни виждам насядали сред природа (моля никой да не бърка сладкарницата и ресторанта с парка
), в кръг и говорейки, и споделяйки вървим по Пътя..
И смятам, че както алкохолиците имат стъпки и при нас ще има такива.. От полза ще са, не за друго.. Но явно ще дойдат с времето и трупането на опит. За терапевт - не знам. Не съм сигурна, че има такъв тук, в България, но може и просто да не съм чувала за него.
Инак аз съм окрилена, не знам дали ми личи. Това заради евентуалната среща, за която споделих във фейсбук-а. Е, случи се!
Имам да споделям, но чакам емоцията и мисълта да се успокоят и знанието просто да си потече.
Та тъй.
Ей тъй, някак ни виждам насядали сред природа (моля никой да не бърка сладкарницата и ресторанта с парка
), в кръг и говорейки, и споделяйки вървим по Пътя.. И смятам, че както алкохолиците имат стъпки и при нас ще има такива.. От полза ще са, не за друго.. Но явно ще дойдат с времето и трупането на опит. За терапевт - не знам. Не съм сигурна, че има такъв тук, в България, но може и просто да не съм чувала за него.
Инак аз съм окрилена, не знам дали ми личи.
Това заради евентуалната среща, за която споделих във фейсбук-а. Е, случи се! Имам да споделям, но чакам емоцията и мисълта да се успокоят и знанието просто да си потече.
Та тъй.
? Надявам се да споделиш по-нататък, не за друго за изследователска цел само 
как се отразяват лиричните трепети на така сложните ни отношения с храната. 
Моята дъщеричка се опитва да ми помогне,сега ме кара да бягаме заедно сутрин. Не знам дали ще се справя и с това... Здравейте момичета! Влизам да се разпиша и да кажа ,че пак се провалих с диетата! 
Защо съм такава,при най-малкото ядосване и посягам към храната?
Защо съм такава,при най-малкото ядосване и посягам към храната?Защото това е най-лесния и най-бърз начин да се почувстваме добре.
Химия, трудно е да й е се устои....2-3 хапки и Воала, задействат се едни процеси, образуват се едни вещества и пак сме щастливи.
Всичко останало като реакция иска и време, и още нерви, и труд....
А с храната е толкова лесно.
Моят начин за справяне с това, поне за сега:гледам в къщи да има само полезни храни за преяждане.Поне е по-малкото зло.
И понеже съм мързелива
, просто няма начин да изляза и да се натъпча с боклуци.
mozila, би ли споделила на каква диета си? М да храната е най-достъпното удоволствие, с което можем бързо и лесно да се утешим. Всъщност mozila не се съди така строго, много хора посягат към храната, когато почувстват емоционален дискомфорт дори и да нямат проблеми с храната. Също така има и много по-неприятни алтернативи, например да злоупотребяваш с алкохол, да се дрогираш да си го изкарваш на околните чрез агресия и т.н. Това с дъщеричката е супер, тичай там, колкото можеш и не бъди супер взискателна, убедена съм, че детето е щастливо, че може да подпомогне майка си.
Много ви благодаря за подкрепата момичета! Всъщност и аз това си мислех днес,че ако не към храната сигурно щях да посегна към друго... На 90 дневната бях,но не издържах. Сега си мисля да започна да се храня без хляб и да правя лунната. Но като си знам волята... А кг са много и все повече стават. Само тук мога да излея душата си. Благодаря ви!
mozila, на хора с проблеми - като нас или такива с голямо наднормено тегло, не им трябва диета. Тя няма да разреши проблема, а ще го задълбочи - душевните терзания и обвинения, и горницата килограми, след всеки опит за диета.
Японски чудеса, зелеви супи, 90-т дневни, 20-т дневни и т.н. не са решение!
Моят съвет към теб е - избери режим на хранене, който ще го спазваш дълго време, който няма да влияе на психиката в посока "колко съм ограничена, и гладна и въпреки това продължавам да съм дебела".
Разгледай разделното хранене, ВМ НВД или Система.. Естествено за мен най-доброто хранене е ВМ НВД Но ти си прецени за себе си.. Колкото по-малко въглени и боклуци, толкова по-добре. И Разделното и Системата, може да ги превъреш в по-ниско въглехидратни.
Движението е много важно - дали ще бягаш с щерката и/или ще се разхождаш, ще танцуваш или ще правиш упражнения, важното е нещо да правиш.
Трябва да намериш, в какво да канализираш енергията, която отива в ядене, да си намериш занимание, в моментите, когато няма какво да правиш или си ядосана, или нещо друго се случва, което те кара да посегнеш към поредната шарена опаковка боклук.
Заповядай и в групата във ФБ.. Там все едни и същи пишем, но пишем.
В моменти на слабост или при проблем, или мисъл за натъпкване, може да пишеш. Който е на линия, веднага се включва.
За което благодаря на момичетата там!
Японски чудеса, зелеви супи, 90-т дневни, 20-т дневни и т.н. не са решение!
Моят съвет към теб е - избери режим на хранене, който ще го спазваш дълго време, който няма да влияе на психиката в посока "колко съм ограничена, и гладна и въпреки това продължавам да съм дебела".
Разгледай разделното хранене, ВМ НВД или Система.. Естествено за мен най-доброто хранене е ВМ НВД
Но ти си прецени за себе си.. Колкото по-малко въглени и боклуци, толкова по-добре. И Разделното и Системата, може да ги превъреш в по-ниско въглехидратни.Движението е много важно - дали ще бягаш с щерката и/или ще се разхождаш, ще танцуваш или ще правиш упражнения, важното е нещо да правиш.
Трябва да намериш, в какво да канализираш енергията, която отива в ядене, да си намериш занимание, в моментите, когато няма какво да правиш или си ядосана, или нещо друго се случва, което те кара да посегнеш към поредната шарена опаковка боклук.
Заповядай и в групата във ФБ.. Там все едни и същи пишем, но пишем.
В моменти на слабост или при проблем, или мисъл за натъпкване, може да пишеш. Който е на линия, веднага се включва.
За което благодаря на момичетата там!