Днес голяма мъка пак с ЧО. От много време насам не съм карала Иво да разказва урока - напоследък все бяха едни безкрайни изброявания, не някакви свързани текстове да текне мисълта на човек като заразказва. Та днес урокът ми се видя подходящ и накарах Иво да го научи. Мъка! С много повторения и няколко изпращания в детската започна да го разказва с дълги, описателни, смислени изречения. Прави ми впечатление - не знам дали ще споделите това наблюдение - днешните деца не могат да се изразяват. Миналата година имаше случай да присъствам на едно мероприятие, в което участва "цветът на седмокласниците" от училището на Иво. Ами... трудно говорят, не умеят да се изказват добре. Знаят какво искат да кажат, но не могат да го изрекат. Та днес това ми беше битката, в чест на която положих още 2 бели косъма поне - да чуя урока разказан по-литературно.