За държавните болници говоря.
Напоследък се случи така, че по неволя трябваше да опра и до тях и да се сблъскам с грубото отношение на медиците там.
Наистина, явно отдавна не бях им сърбала попарата или може би тогава съм била по-млада и съм пропуснала някои неща, но се почувствах истински сговнено, не само заради проблемите, които ме отведоха там. В комбинация с нечовешките условия, при които се лекуват пациентите ( например невъзможност за проветрение на стаята, воняща на всякакви секрети), досадата и арогантността, с която се отнасят, за пореден път ме накара да съжаля, че в момента не разполагах с повече пари, за да отида в частна клиника.
В момента, в който взеха и да ми намекват, че трябва да си платя като на частно, за да си довършат работата, тъгата и отчаянието ми прераснаха в истински яд. Най-накрая им набутах някой измъчен лев, за да не ме помислят за неблагодарница, но пак си мисля, че не е това начина.
Някои от тях си имат частни кабинети. Чудя се, като не им понася работата в държавните клиники, защо просто не се откажат и не си продължат само на частна практика? Или ако трябва да разчитат на нея, ще мизерстват ли, що ли? Как се подкупва лекар в частна клиника, така че хем на теб самия да не ти е неудобно, хем него да не го злепоставиш?
Вие плащате ли си, за да се отнесат с вас човешки или поне за да не ви крещят като на ромка без здравни осигуровки?
Напоследък се случи така, че по неволя трябваше да опра и до тях и да се сблъскам с грубото отношение на медиците там.
Наистина, явно отдавна не бях им сърбала попарата или може би тогава съм била по-млада и съм пропуснала някои неща, но се почувствах истински сговнено, не само заради проблемите, които ме отведоха там. В комбинация с нечовешките условия, при които се лекуват пациентите ( например невъзможност за проветрение на стаята, воняща на всякакви секрети), досадата и арогантността, с която се отнасят, за пореден път ме накара да съжаля, че в момента не разполагах с повече пари, за да отида в частна клиника.
В момента, в който взеха и да ми намекват, че трябва да си платя като на частно, за да си довършат работата, тъгата и отчаянието ми прераснаха в истински яд. Най-накрая им набутах някой измъчен лев, за да не ме помислят за неблагодарница, но пак си мисля, че не е това начина.
Някои от тях си имат частни кабинети. Чудя се, като не им понася работата в държавните клиники, защо просто не се откажат и не си продължат само на частна практика? Или ако трябва да разчитат на нея, ще мизерстват ли, що ли? Как се подкупва лекар в частна клиника, така че хем на теб самия да не ти е неудобно, хем него да не го злепоставиш?
Вие плащате ли си, за да се отнесат с вас човешки или поне за да не ви крещят като на ромка без здравни осигуровки?
Нямам думи какви лекари са това, за дете става въпрос, как не ги е срам 