Вани, привет и на теб за днес! 
Заемай се да опазваш Чаатай, че нещата са сериозни...
Лудосче, привет и на теб!
Снежи, благодаря за оценката ти, ама чак висока летва...
Просто съм в повече многословна, а и когато нещо наистина ме е развълнувало не само на едно емоционално ниво до усещане, което е едно първо, а и като мислене, потъвам до неподозирани дълбини и самата аз. Героите и случките с тях преминават на едно друго ниво на зрителски интерес за мен, любопитно ми е да ги обследвам, да ги разуча и проуча в детайли. И понеже като зрител имам тази възможност на 100% виждам всичко от всякъде, материал много, само си намествам, нещо като окомплектоване на образите им като визия, характери, като профил.
Аз съм писала за това/още когато се включих в темата през лятото/ според мен сериала АФК/ в случая Огледален свят дава на зрителите си дълбочина и нива до които да стигнат те ако искат, ако имат такава потребност.
Затова и е сериал който гледаш и после пак и пак и отново, защото след първата емоция следва още нещо...получаваш една покана за едно пътуване, не просто среща с една история.
Има сериали които са хубави, в смисъл гледаш веднъж доволен си, ама до там, първа и последна среща. Докато при АФК не е така...поне за мен.
Милена,
Обещавам един специален пост по темата за секса и Корай и позицията ми.
Сега да се върна на планчето си за днес...и като първо Джансу и Санем.
До някъде разбирам и приемам тази несъвместимост, непоносимост между тях, причини обективни за това имаше при това сериозни.
Но докато Санем все пак правеше опити да преодолеят тази разделителна линия в отношенията им, полагаше усилия да създадат семейство при тези условия и сега, Джансу всеки път с реакциите си връщаше отношенията им към начална и стартова позиция, близко до точката на замразяване.
Разбира се, че и самата Джнсу си имаше нейните причини и доводи за подобно поведение, но тя така и не се опита поне да даде шанс на Санем. Не знаейки, че по този начин не просто дава шанс на Санем, така шанс едновременно с това имаше и за нея, шанс за едно по-спокойно ежедневие, по-малко негативни и отрицателни емоции и мисли, които леко по-леко превземаха света й и трайно се наместваха в него придавайки му основната краска.
Е, Санем и тя току подхвърляше нещо което да жегне Джансу, и в този случай/колкото и да имаше право/ мисля, че тя, като по-възрастен човек и с опит/ трябваше да даде пример, а не да се включва в тона и начина на Джансу.
В случаи като този, смятам, колкото и да й струваше, Санем трябваше да подходи по-внимателно и търпеливо с Джансу.
Имаше начин да сигне до Джансу, макар тя да поставяше непреодолими бариери пред нея, само трябваше още повече търпение от самата Санем.
Но Санем беше и уморена и леко разочарована и неудовлетворена от все по-честото и дълго отсъствие на Халдун, по-малкото внимание към нея и като жена, не усещаше подкрепата му и по повод въпросите на дома и семейството което имаха.
Може би самата тя бе на края на силите си, не знам...
Но, че поне правеше някакви опити, това й го отчитам, макар и неуспешни като краен резултат.
И двете имаха много неща които да ги разделят и даже държат така-отдалечени една от друга, обаче, имаха и нещо която можеше да ги сближи и да е една посока и за двете.
Жалко, че не откриваха допирната си точка в случая, а хабяха сили, енергия, емоции да подчертават точките на несъвместимост и разграничение по между си.
В такива случаи като техния-винаги ми е чудно, защо нещото "против" е по-мотивиращо и задействащо механизмите в един човек от това да си "за" нещо и някой...
По повод Джансу и отношението й към Фериха, непонятно ми е това нейното...хем иска да й бъде споделено нещо като от приятел/в случая от Фериха/ в същото време искаше това с едно заповедническо отношение, насила дори, нямащо нищо общо със споделянето в близкото приятелство, приятелство в което другия се приема такъв какъвто е...
Ама и самата Джансу, макар да бяха израснали заедно и да се познаваха с Фериха, явно не можеше да я види и приеме извън образа на дъщерята на портиерите.
Като прибавим и "слугинското момиче" което Санем ползваше за Фериха към Джансу за коректив и като начин за налагане на собствените си модели над тези на Джансу...съвсем разбираемо е, че беше такова отношението й към Фериха.
С тон на изискване, сякаш ставаше дума да се свърши някаква работа, а не да се споделят лични преживявания.
Една интересна снимка извън кадър...много усмихнати, явно добрите лични отношения оказаха своето благоприятно влияние и на професионалните им такива. Чудесно пресъздаваха героините си и цялата гама от мисли и емоции в контактите им, сцените и самата история на сюжета.
За пореден път казвам-много добър каст на актрисите!
koricimu, добре дошла! 
Яни, привет и на теб!
Заемай се да опазваш Чаатай, че нещата са сериозни...
Лудосче, привет и на теб!
Снежи, благодаря за оценката ти, ама чак висока летва...
Просто съм в повече многословна, а и когато нещо наистина ме е развълнувало не само на едно емоционално ниво до усещане, което е едно първо, а и като мислене, потъвам до неподозирани дълбини и самата аз. Героите и случките с тях преминават на едно друго ниво на зрителски интерес за мен, любопитно ми е да ги обследвам, да ги разуча и проуча в детайли. И понеже като зрител имам тази възможност на 100% виждам всичко от всякъде, материал много, само си намествам, нещо като окомплектоване на образите им като визия, характери, като профил.
Аз съм писала за това/още когато се включих в темата през лятото/ според мен сериала АФК/ в случая Огледален свят дава на зрителите си дълбочина и нива до които да стигнат те ако искат, ако имат такава потребност.
Затова и е сериал който гледаш и после пак и пак и отново, защото след първата емоция следва още нещо...получаваш една покана за едно пътуване, не просто среща с една история.
Има сериали които са хубави, в смисъл гледаш веднъж доволен си, ама до там, първа и последна среща. Докато при АФК не е така...поне за мен.
Милена,
Обещавам един специален пост по темата за секса и Корай и позицията ми.
Сега да се върна на планчето си за днес...и като първо Джансу и Санем.
До някъде разбирам и приемам тази несъвместимост, непоносимост между тях, причини обективни за това имаше при това сериозни.
Но докато Санем все пак правеше опити да преодолеят тази разделителна линия в отношенията им, полагаше усилия да създадат семейство при тези условия и сега, Джансу всеки път с реакциите си връщаше отношенията им към начална и стартова позиция, близко до точката на замразяване.
Разбира се, че и самата Джнсу си имаше нейните причини и доводи за подобно поведение, но тя така и не се опита поне да даде шанс на Санем. Не знаейки, че по този начин не просто дава шанс на Санем, така шанс едновременно с това имаше и за нея, шанс за едно по-спокойно ежедневие, по-малко негативни и отрицателни емоции и мисли, които леко по-леко превземаха света й и трайно се наместваха в него придавайки му основната краска.
Е, Санем и тя току подхвърляше нещо което да жегне Джансу, и в този случай/колкото и да имаше право/ мисля, че тя, като по-възрастен човек и с опит/ трябваше да даде пример, а не да се включва в тона и начина на Джансу.
В случаи като този, смятам, колкото и да й струваше, Санем трябваше да подходи по-внимателно и търпеливо с Джансу.
Имаше начин да сигне до Джансу, макар тя да поставяше непреодолими бариери пред нея, само трябваше още повече търпение от самата Санем.
Но Санем беше и уморена и леко разочарована и неудовлетворена от все по-честото и дълго отсъствие на Халдун, по-малкото внимание към нея и като жена, не усещаше подкрепата му и по повод въпросите на дома и семейството което имаха.
Може би самата тя бе на края на силите си, не знам...
Но, че поне правеше някакви опити, това й го отчитам, макар и неуспешни като краен резултат.
И двете имаха много неща които да ги разделят и даже държат така-отдалечени една от друга, обаче, имаха и нещо която можеше да ги сближи и да е една посока и за двете.
Жалко, че не откриваха допирната си точка в случая, а хабяха сили, енергия, емоции да подчертават точките на несъвместимост и разграничение по между си.
В такива случаи като техния-винаги ми е чудно, защо нещото "против" е по-мотивиращо и задействащо механизмите в един човек от това да си "за" нещо и някой...
По повод Джансу и отношението й към Фериха, непонятно ми е това нейното...хем иска да й бъде споделено нещо като от приятел/в случая от Фериха/ в същото време искаше това с едно заповедническо отношение, насила дори, нямащо нищо общо със споделянето в близкото приятелство, приятелство в което другия се приема такъв какъвто е...
Ама и самата Джансу, макар да бяха израснали заедно и да се познаваха с Фериха, явно не можеше да я види и приеме извън образа на дъщерята на портиерите.
Като прибавим и "слугинското момиче" което Санем ползваше за Фериха към Джансу за коректив и като начин за налагане на собствените си модели над тези на Джансу...съвсем разбираемо е, че беше такова отношението й към Фериха.
С тон на изискване, сякаш ставаше дума да се свърши някаква работа, а не да се споделят лични преживявания.
Една интересна снимка извън кадър...много усмихнати, явно добрите лични отношения оказаха своето благоприятно влияние и на професионалните им такива. Чудесно пресъздаваха героините си и цялата гама от мисли и емоции в контактите им, сцените и самата история на сюжета.
За пореден път казвам-много добър каст на актрисите!
koricimu, добре дошла!
Яни, привет и на теб!
Ти си бивша листопадка и се радвам, че отново се срещаме и тук! 
