Добро утро и Честита Нова Година! 
Не зная от къде да започна, ще се опитам да съм кратка и ясна.
След близо 4 годишна връзка, живеене на квартира, се взе решение да се преместим в къщата на майка му и баща му. Извън големия град (25 км), на отделен етаж. Въпросът, поставен ми тогава беше: или се местим или прекратяваме отношенията. Е, изместихме се. Пътувахме до града всеки ден на работа, определено не ми тежеше, разходите бяха по-малко и т.н. Чувствах се щастлива, всичко се подреждаше.
Работата му е такава, че го скъсват от командировки, но аз нищо не съм казала, не съм се чувствала самотна, винаги съм получавала нужното внимание, подаръци като "компенсации " за отсъствията. Абе всичко беше тип-топ
И така година и половина, до преди месец...
Един ден, когато ме е нямало, баща му решил да си проведе разговор с него - и то какъв !!!! Защо ме бил довел тук, аз не съм била щастлива, била съм самотна, нямала съм място в къщата му, излишна съм била, какво било това отношение към мен, само за работа мислел, много отсъствал. Вечерта той сподели с мен, каза че се скарали с баща си и в крайна сметка се разбрали, че ще излезем на квартира! Няма проблем за мен...НО от този ден нещо се преобърна. Той се промени, не комуникира с мен както преди, не е същия човек , все едно имаше някаква магия
Няколко пъти споменаваше за раздяла, дори плачеше. Настъпиха определено много промени. Не мога нищо да си обясня, тежко ми е , свито ми е. Дори снощи не празнувахме заедно. Тъжно, но факт!
Все още не мога да проумея как след един разговор, голям човек може коренно да се промени (колкото и това да е родител) !
Определено съм объркана и не на себе си .
Извинявам се за дългия пост, благодаря на тези които ще се включат!
Не зная от къде да започна, ще се опитам да съм кратка и ясна.
След близо 4 годишна връзка, живеене на квартира, се взе решение да се преместим в къщата на майка му и баща му. Извън големия град (25 км), на отделен етаж. Въпросът, поставен ми тогава беше: или се местим или прекратяваме отношенията. Е, изместихме се. Пътувахме до града всеки ден на работа, определено не ми тежеше, разходите бяха по-малко и т.н. Чувствах се щастлива, всичко се подреждаше.
Работата му е такава, че го скъсват от командировки, но аз нищо не съм казала, не съм се чувствала самотна, винаги съм получавала нужното внимание, подаръци като "компенсации " за отсъствията. Абе всичко беше тип-топ
И така година и половина, до преди месец...
Един ден, когато ме е нямало, баща му решил да си проведе разговор с него - и то какъв !!!! Защо ме бил довел тук, аз не съм била щастлива, била съм самотна, нямала съм място в къщата му, излишна съм била, какво било това отношение към мен, само за работа мислел, много отсъствал. Вечерта той сподели с мен, каза че се скарали с баща си и в крайна сметка се разбрали, че ще излезем на квартира! Няма проблем за мен...НО от този ден нещо се преобърна. Той се промени, не комуникира с мен както преди, не е същия човек , все едно имаше някаква магия
Няколко пъти споменаваше за раздяла, дори плачеше. Настъпиха определено много промени. Не мога нищо да си обясня, тежко ми е , свито ми е. Дори снощи не празнувахме заедно. Тъжно, но факт!Все още не мога да проумея как след един разговор, голям човек може коренно да се промени (колкото и това да е родител) !
Определено съм объркана и не на себе си .
Извинявам се за дългия пост, благодаря на тези които ще се включат!
Звучи доста детински, нали? Сигурна ли си, че този разговор се е състоял и то точно във вида, в който ти е предаден? Остави баща му, проблем имаш със сина, за съжаление. 
