Ако не закусвате сутрин, прилошава ли ви?

Мисля, че е много важно човек да наблюдава и познава собственото си тяло и метаболизъм. Лично за мен рецептите на Mamacita важат - достатъчно наблюдения съм натрупала по въпроса.

Само това с кърменето не ми се получава. Излязох от раждането точно толкова, колкото бях преди да забременея - но с кърменето "втасах". Точно същото ми се случи и предната бременност и ме държа около година.

Ами аз бременността я карах основно на почти режимна диета,
такива неща ми се ядяха и явно съм се адаптирала, та като
почнах да кърмя, заминаваха директно мазнините, стопи ми се
целият целулит, а и продължих на високомазна диета, защото
кърмата дърпаше директно доста мазнини, та така.

Аз съм според обстановката - ако съм на работа, карам до обяд само на кафе и се чувствам пефректно, енергична, концентрирана, събудена. Ако обаче, работя от вкъщи и наоколо ми има храна - леелеее мале, немога да се спра, правя по 2х закуски докато стане време за обяд.
Спазвала съм и войнска диета, тогава се чувствах отлично, с едно хранене към 17ч. Проблема е, че при нея не отслабвам, а тялото ми започва да складира и след всяко преяждане, въпреки енергийния прием, аз дебелеех...

Дразнят ме табиетлиите - аз никога нямам нервите да си приготвя салатата, къс по къс, заливки, сервиране и подреждане на масата. Не, че не го правя за семейството си, разбира се, че много се старая за тях. Когато става въпрос за мен обаче, риба тон си я ям от консервената кутия направо, а салатата във вид на измити и разполовени зеленчуци, изобщо не си давам зор и време за приготовления.

При мен се получава следният парадокс: примерно ми се е случвало често нито да ям, нито да пия кафе до към 12:00 и в момента, в който го направя започва да ме боли глава и не минава с нищо ...даже ми се е случвало да ми става лошо и да повръщам...Не мога да си го обясня. От липсата на кафе ли е или храна . не мисля, че ми пада кръвното- по принцип съм с високо, а мигрена не е- казал ми го е лекар.Затова съм свела тези случаи до минимум (да не се закусва)

когато кърмех се интересувах много по въпроса и тогава бях чела, че е сред най енергоемките процеси, дали самото кърмене или производството на кърма - не мога да кажа, може би първото, защото малкият беше "малък" (има няма 2 кила - всички прогнози бяха, че няма да иска и ще предпочита шишето, но за 4 дни у дома минахме само на кърма) и се кърмехме през около час-час и нещо по час-час и нещо; на опашката имах рани от седенето, яко недоспивах и свалянето на килограми отдавах и на това; за 3 месеца бях пълен парцал, чироз - от към визия , с огромни черни дупки около очите, нямах сила за нищо .... на третия месец - започнах много да излизам, дълги разходки, прибирах се само за кърмене - през 3 часа ...

възстанових си килограмите - като спрях да кърмя и ми дойде цикъла, за 40 дни качих 5 кг - до обичайните за мен, започнах и да тренирам, дойде ми силата  

Че съм чела за кърменето- чела съм, но не знаех колко мазнини
губя с кърмата, преди да отида в Япония, където диетата е нискомаслена,
а едновременно с това произвеждах и цедях мляко и после ползвах
каймака за маска за лице, да не се губи.

Една седмица по-късно човек убивах за масло.

Аз кърмих година и 9 месеца, което е достатъчно време да се
адаптирам към енергоразхода, ама въпреки това едва след като
отбих си върнах спортната форма- и до хормони е.

Иначе гладът има много измерения, а гладът на стомаха
е неприятен и причинява гадене и усещане, че "ще умрете от глад".
Но още по-неприятно е човек да е нахранен, с пълен стомах, а въпреки
това да чувства, че нещо липсва. Тогава се пишеш пощенлив и ядеш
де що има, за да си набавиш съставката Х.

Добре, де. Аз нещо не разбирам някои призиви в темата да не се яде. Каква трябва да е целта?
Честно казано, най-оптимално тегло се поддържа с балансирано и редовно хранене + балансирани и редовни тренировки /не говоря специално за фитнес, а за движение като цяло/. Нито една от останалите крайности не е здравословна за тялото.

Мисля, че е добре да се яде така, че да може да пропуснеш
едно хранене, ако се наложи. Не е да не се яде, но е маркер за добро хранене.
Макар че си имам мнение, че е полезно от време на време
човек да мине без храна известно време- прабаба ми го е правила всяка година
по Велики пости, но това е друга тема.

Всеки може да пробва. Ако зависиш от вафли и солети, не само
науката, но и здравият разум говорят, че нещо не е оптимално
за човека.

За мен е хубаво ако съм на грозно летище с грозни сандвичи за
5 евро и вафли да мога да изчакам, докато намеря хубава и истинска
храна в порцеланови чинии. Важно е също да не ям, ако храната
не ми харесва, и да не страдам от това.

Това са 2 различни неща.
Под балансирано хранене не вярвам някой да разбира вафли, солети или банички.
А и хранене до степен да си заситен и за следващото ми звучи като свръх обилно.
Реално, когато храненето е правилно, няма как да чувстваш зверски глад - стига да нямаш определен здравословен проблем.
Но ме впечатли, че призоваваш за свръх натоварване без прием на храна едва ли не с дни наред /изкачване на върхове, ако е професионално такова, а не просто лека разходка до върха - се прави доста силово и енергоемко/.
Аз лично съм планинар и катерач, като в сощото време се храня сравнително здравословно и като бивш професионален спортист съм убедена, че натоварване + глад реално топят не мазнините, а мускулната маса.
А пречистването на организма с пълен глад също се прави по схема, за да не навреди на организма. Навремето не само за Великите пости са гладували, а реално всяка сряда и петък са "мирили" /много често са карали само на вода или вода и хляб/.

Не, за следващото хранене няма да си заситен- поне едва ли
е задължително да имаш храна в стомаха и да не изпитваш
глад в стомаха. Но имаш достатъчно резерви и тялото е
свикнало да има достъп до тях, така че не се чувстваш
безсилен, нито "умиращ от глад".

Аз не призовавам към нищо, казвам само, че е напълно
възможно и дори желателно, ако алтернативата е да
зареждаш със захар през три часа, дори "организмът да го иска".
Познайте: организмът "иска" това, което сте го свикнали
да иска, а човешката физиология определено може да мине
и без захар, даже е желателно.

Да, мускулната маса помага за топенето на мазнини, защото
тренираните мускули са с клетки с достатъчно митохондрии,
които да оксидират мазнините. Затова доста пълни хора с мазнини
с десетки хиляди калории "гладуват" и не могат да издържат без
храна, защото на практика няма как да горят мазнините си.

Иначе прекият ми въпрос е- ако сте на място, където просто
няма хубава храна, но знаете, че след 5 часа ще има, склонни
ли сте да пропуснете обяда или ще намерите примерно Макдоналдс.

Прабаба ми е карала три дни през великия пост само на вода, но
има и вариант без вода. Иначе 16- 24 часа без храна няма да убият никого,
гарантирано- освен ако не е новородено. Но няма сега да цитирам проучвания,
темата е друга и споменах пълния глад именно защото хора, които
са свикнали да горят само въглехидрати, не могат и 16 часа да издържат.

Стивън Кинг пише много за "глада", доста ужасяващо, но интересното е,
че неговите гладуващи често са пропуснали само 1-2 хранения и са в състояние на озверяване.
Така е реално- повечето хора едва ли могат да си забавят обяда, без да
станат зли. Адски неудобно в ежедневието...

за изчакването за хранене мога да чакам безкрайно, идеалното ми чувство е да съм леко гладна, някак се чувствам освободена и без излишен това

моето изискване за хранене е да съм спокойна и да има време, защото идеята да набутам нещо набързо никак не ми се вписва

затова винаги предпочитам да пропусна хранене - ако нямам време да седна или не е спокойно  

затова и не закусвам сутрин, ако е работен ден   пропускането на хранене не ми е никакъв проблем  

също нищо не съм си забранила, като храна - по тази причина няма настървение да изям нещо конкретно, защото знам, че винаги мога да го направя

у дома не купувам нищо сладко, не е точно - като да не обичам, по-скоро нямам нужда, малко се ядосвам, като дойде някой ... и вадя плодове, от тях винаги има  не е като някое лакомство, но това има 

Била съм доста дълги периоди на диети без въглехидрати. При мен - колкото повече не ям, толкова повече не ми се яде. Стигала съм до разговори с майка ми и баща ми дали нямам хранително разстройство, та слабея така. А може и да съм имала - защото ходех вечно леко гладна и еуфорична.

Последният такъв двугодишен период приключи с едно тридневно ядене на печено агне в Триград - след това пък не можех да спра да ям.

Та за Макдоналдс - зависи в какъв период ми се случи. По-често все пак бих спряла и бих злоупотребила с нещо голямо и мазно.

Това съм си обещала и аз - спирам да купувам сладко за вкъщи, само плодове и йогурт, дори за малката. Проблема е, че плодовете твърде много ни разяждат...

Малкият ми трик е винаги да имам пакетче ядки (сурови, пълни с добри мазнини  ) в чантата си. Мога да изкарам цял ден на 100 гр. ядки (около 600-700 калории). 

Макдоналдс няма да ям дори и да няма нищо друго наоколо.
Чисто експериментно съм яла 1 път за последните 3 г. Резултатът беше хранително натравяне и 2 дни с повръщане.
Ако лишаването е за сметка на последващо хранене, също не ме блазни - резултатът е прекомерен глад и после преяждане. Предпочитам варианта с много пъти по малко, като никое от тези малко неща не предпочитам да е вафла или чипс.
За мен перфектната закуска е чаша мляко или капучино, плод, сухар със сирене, овесени ядки и подобни. И не на крак, а спокойно. За хора с проблеми със стомаха, кръвното, захарта или щитовидната жлеза гладът е противопоказано състояние - комбинацията хроничен гастрит и празен стомах може да закара притежателя си в спешното отделение.

Това със суровите ядки е страхотен вариант.
Йогурт не бих давала на децата ми. Вариант е домашното кисело мляко, ако човек има откъде да си купува. Задължително неподсладено.
Сладкиши вкъщи купуваме, но стоят с дни. Само чист шоколад хапваме понякога. И мед.