Любители на кучета - 33

  • 38 997
  • 742
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 22 867
А клипчето с падащото дете -хем ми е много смешно,хем ме хвана жал за детето,как го събаря тоя щурчо бягащ ooooh! Mr. Green Mr. Green

Почти така ме метна и моят, но не захлупена по очи, а опната по гръб се намерих, без да разбера в момента как стана, чак не успях да се ядосам. Ама аз на него май не мога да му се ядосам. Grinning Peace

rositoooo , ако милото се престраши да опита бисквитките, хич няма да се чуди! Grinning

# 31
  • Мнения: 313
Абе то докато се осафериш кво аджеба става и времето за ядосване минало,остава да се посмеем Mr. Green Mr. Green
Аз съм падала по очи/отивах на работа,не е виновна куч/-зима,аз крача смело по улицата/ с ръце в джобовете,за което моя стократно ми се е карал,че както си ходя,ще се излупкам,ама кой да му повярва Mr. Green/,обаче чувам ,че идва кола.Правя разкрач да прескоча една кишава локва и да се кача на тротоара,но стъпвам на заледено и политам в следващата кална локва.Познай на какво мясах-калното човече-лице,коса,яке,дънки,дори ръцете ми/успяла да ги извадя в последния момент и да се опра,горе долу/ раницата ми/паднала от лупинга/-всичко беше в кал hahaha hahaha hahaha hahahaхората ме гледат и се питат-тази на къде е тръгнала така ooooh!и се хилят.Добре,че бях на 2 мин от работата и още по-добре,че бачках във фирма за дрехи,имахме перално помещение със сушилни ,та се обзаведох с чисти и сухи дрехи,пуснах моите да се перат и сушат,та спасихме положението.А колегите като ме видяха,едва не погинаха от смях.
От тогава ме понаболява леко рамото като захладнее,явно съм си го наранила тогава.Та така-болка ,унижение и прочие се забравя,остава само смешното от случката Mr. Green Mr. Green

# 32
  • Мнения: 78
Аз разхождам Джо 3-4 пъти по 20-30 мин. преди + 2-3 часа аджилити спорт ,но заради крачето вета ни посъветва поне още три месеца да не ходи на аджилити ,защото много се натоварват ставите . Пък и ще може само до 40 мин. аджилити след 3 месеца  Sad

# 33
  • Мнения: 598
Здравейте момичета. С удоволствие ще се включа при вас, ако нямате нищо против, защото кучовците са ми най-голямата любов в живота  Heart Eyes
Имам две вече малко поостаряли дами вкъщи, майка и дъщеря. В момента намирам снимки само на по-малката. Казва се Фокси, на 8 години е, но още има доста сили и енергия Simple Smile Разхождам ги сутрин преди работа за 10тина минутки, колкото да свършат работа и вечер като се прибера за малко повече. Лятото обичам да ги извеждам по няколко пъти на ден и за повечко поне докато температурите са поносими. Тази сутрин по-възрастната - Шери (12г.) - ходеше на 3 крака, защото и беше много студено  Mr. Green и постоянно сменяше краката Simple Smile Хубаво е, че си имаме голяяямо поле зад блока и си тичат на воля
Ето и снимки на Фокси:
1 2 3 и 4
За съжаление и двете са дружелюбни само с противоположния пол кучета,и то от големите породи и постоянно съм на щрек да не нападнат някое малко сладурче или друга женска

Толкова от мен, доста се отпуснах в писането Simple Smile

# 34
  • Мнения: 22 867
Lorilicious, добре дошла с двете дами!  bouquet Гледам Фокси на снимката, чудесна е, като и/им погледна очите, все се чудя защо не могат да говорят, имам чувството, че нещо много важно ще кажат. Затова пък погледите им са изразителни и "говорещи". Peace

# 35
  • Мнения: 598
Lorilicious, добре дошла с двете дами!  bouquet Гледам Фокси на снимката, чудесна е, като и/им погледна очите, все се чудя защо не могат да говорят, имам чувството, че нещо много важно ще кажат. Затова пък погледите им са изразителни и "говорещи". Peace

О да те на поглед много добре са се усъвършенствали, знаят, че не мога да им устоя Simple Smile
Благодарим, добре заварили  Hug

# 36
  • Мнения: 78
Виждам нещо питбулско в Фокси , но това ми харесва!  Grinning

# 37
  • София
  • Мнения: 360
Lorilicious, добре дошли! Фокси има невероятно добър и изразителен поглед! Такъв един топъл и разбиращ...  Hug Дано намериш снимка и на мама.

# 38
  • Мнения: 8 163
Лорилишъс, добре дошла! На каква възраст беше Шери, като я взе? Много е хубава Фокси! Единствено пале ли беше? Ако не, поддържате ли връзка със стопаните на другите кученца? Винаги ми е било мило да гледам как общуват порасналите и живеещи отделно кучета от едно кучило.

Лейси, браво, задето си открила какво не е наред. Така ще ти е далеч по-лесно да вземеш нещата в свои ръце.

***

Страшно се кефя на всичките зимни снимки, които публикувате напоследък. Благодаря ви!

***

Беро пишка всяка сутрин в 6:40 - това е на практика само притичване до определното за целта място в задния ни двор, свършване на работата и бягане обратно вкъщи.

Следващото излизане до тоалетна е в 17:40, когато се прибера с децата. Тогава обикновено прекарваме около 5 минути в пишкане и наааамииираааанееее нааааа праааавиииилноооотоооо мяяястоооо зааааа акане (какво значение ма дали ще се изака ТУК или 5 см по-вляво?!).

Последното за деня ходене до тоалетна е непосредствно преди вечерната миграционна разходка, за да не спираме по пътя. И двете работи се свършват за отрицателно време, защото Беро знае какво следва.

Беро не ака и не пишка никъде в къщата. В началото, докато свикне с дневния си режим, Пухълът акаше и пишкаше в гаража. Това беше само през първия месец-два.

# 39
  • Мнения: 598
Лорилишъс, добре дошла! На каква възраст беше Шери, като я взе? Много е хубава Фокси! Единствено пале ли беше? Ако не, поддържате ли връзка със стопаните на другите кученца? Винаги ми е било мило да гледам как общуват порасналите и живеещи отделно кучета от едно кучило.
Шерката беше паленце на около месец, като я взехме - уж щеше да е бултериер  Mr. Green а то какво излезна... утре сутрин ще ги снимам на снега и ще покажа снимки обещавам Simple Smile
Иначе, когато роди бяха 5 кученца, всичките са раздадени на близки и приятели, даже брат й на Фокси е в съседния блок и често се засичаме на разходка, много си играят, сигурна съм че знаят че са рода Simple Smile. Другите братя и сестри са по-далеч, пак в София де, в сигурни ръце и от време на време като ходим по гости ги виждам  Peace

# 40
  • Мнения: 8 163
брат й на Фокси е в съседния блок и често се засичаме на разходка, много си играят, сигурна съм че знаят че са рода Simple Smile.
О, нямам ни най-малко съмнение, че знаят. Кучетата разпознават и предпочитат и представителите на собствената си порода пред тези на която и да е друга.

# 41
  • на морето
  • Мнения: 103
Здравейте ,
попаднах на тази история във ФБ - просто нямам думи .
https://www.facebook.com/#!/media/set/?set=a.404369659605377.818 … 382230&type=1
Днес говорих с чужденци , периодично прибиваващи тук .Оказа се , че вчера , пътувайки от Пловдив за Бургас по магистралата са били свидетели как 4 пъти са спирали коли и са изхвърляли кучета от вътре .После са отпрашвали бързо и животинките дълго са тичали след тях . Другото  ...знаете ... глутницата бездомници се е увеличила с още 4 бройки . Жената беше в потрес , децата се разплакали , ожалвали кученцата ... Какво да й обяснявам ?  ooooh! ooooh! ooooh! Същото го наблюдавах още далечната 1994 г току в средата на София на завоя на автобус 94 от гара Пионер  към Семинарията .Точно до парка . И като че на никой в автобуса освен на менен не му направи впечатление , че едно минибусче отвори врата , изхвърлиха една 4-5 месечна овчарка и отпрашиха с мръсна газ .Душицата хукна след тях , после се защура между колите и накрая се скри в парка ... За останалото историята гузно мълчи ....

# 42
  • Мнения: 8 163
Аша, изпотих се от гняв и безсилие, докато четях поста ти.

# 43
  • Мнения: 22 867
Аша, изпотих се от гняв и безсилие, докато четях поста ти.

И аз. ooooh! Не мога да видя по линка, нямам профил във фейса, но подозирам какво е. А това с изхвърлянето и бягството..........думи нямам да го квалифицирам.

# 44
  • на морето
  • Мнения: 103
Не, във Фейса историята е друга , но пак иде реч за безочие и безотговорност .Ще прехвърля в скрит текст за вас .
Скрит текст:
Артур - така кръстихме поредният малък страдалец


16 юни · · Снимано в Sofia, Bulgaria


Артур - така кръстихме поредният малък страдалец......и 6 месеца след спасяването му, се оказа, че не сме го спасили все още...
 
18.06.2012 г. Това изглеждащо голямо куче,всъщност е още бебе на 7 месеца. Но има тежка съдба на бездомно куче - посред лютата зима бил заведен от две деца във вет. клиника,където установили,че му е счупена челюстта и счупено едното краче. Лекували го в клиниката безвъзмездно,намерили дом за него - подарили го... Неизвестно как,този малък страдалец се оказва отново на улицата - отново пострадал - счупено му е вече и другото краче.
 По подаден сигнал от жена,която го завела във вет клиника за помощ и настоявала Някой да се погрижи за него.
 И тъй като Някой не пожела - погрижихме се ние хората от група Зоополиция.
 Ние сме едни обикновенни хора,загрижени,обединени в обща кауза - защита на животните.Нямаме средства,но се надяваме с ваша помощ , още загрижени хора , да успеем да съберем парички за операцията на бебока.
Необходими са 270 лв до сряда. Тогава трябва да платим и да намерим къде да приютим кученцето,за да се възстановява.
Ще помогнете ли?
Можете да дарите по банков път:
IBANBG03FINV91501015488125
BIC FINVBGSF
Monika Ivanova
или чрез PayPal
kristal_noar@abv.bg
като пишете името на кученцето Артур
Благодарим ви,а ние ще опитаме да разберем кой е отговорен за страданията на това малко куче,за да бъде подведен под отговорност спрямо ЗЗЖ.
 23.07.2012 Г.
 След три дни ще стане месец откакто този сладур Артур е поет във временен дом във Велико Търново.
 Прекрасните Хора се грижат добре за Артур бебока.
 Но до момента никой не пожела да даде постоянен сигурен дом на това малко 7 месечно кученце,преживяло за краткият си живот жестокост и насилие!
 Молим ви Човеци , спомнете си за бебока.
 Вижте албумчето му.
 http://www.facebook.com/media/set/?set=a.404369659605377.81880.1 … 382230&type=1
 Скоро ще е необходимо отново да бъде опериран , за да се отстранят фиксаторите от костите на мъника ,защото е подрастващ , и за да бъде отново едно още по-жизнено и здраво куче.
 Ще са необходими финансови средства за Артурчето.
 И МНОГО Е НЕОБХОДИМО ДА НАМЕРИМ ДОМ ЗА МАЛКИЯТ , НО МНОГО ИЗСТРАДАЛ АРТУР !
 Молим ви Хора , помогнете и молим ви споделяйте.
 Благодарим ви.
 Вярвам , че заедно ще успеем да се погрижим за малкият сладур Артур.
 
Приятели , днес този сладък бебок заминава във временен приемен дом във Велико Търново.Една млада жена и прекрасен Човек помогна да доплатим операцията , стационара и транспортираме кученцето.Днес в 10 ч – Артурче си тръгва от София , който иска да го изпрати , нека се чувства поканен да нагушка прекрасното куче.А който може и иска – търсим още един човек , за да придружава транспортиращият и любвеобилният бебок Артур.
 Ние с тъга се разделяме с него и продължаваме да търсим постоянен , истински и сигурен дом за този мъничък , но много изстрадал вече послушен Артур.
 С НАДЕЖДА ДА НАМЕРИМ НЕГОВИЯТ ДОМ И НЕГОВИЯТ ЧОВЕК ВИ МОЛИМ - СПОДЕЛЯЙТЕ .
 
Приятели,той е още бебе - на 7 месечна възраст,но вече много преживял.
И въпреки,че още не сме наясно как ще се справим финансово със сметките в клиниките за другите животинчета котета и кучета,не можехме да не се погрижим и за него. Днес бе опериран. Ще ви разкажем историята му.
Както и информация за състоянието му и сумата,която е необходима за операцията,стационара и лечението на сладкият Артур.
 

12.12.2012 г 12 ч:
 От един час във Велико Търновска клиника чака софийски вет док, заедно с търновският си колега, подготвени за операцията на куче Артурче по свалянето на железата и сглобките от крачето му, за да може костите да израстват, за да не остане младото куче Артурче да куца през целият си живот.
 Софийският вет док, оперирал кучето в столицата през лятото, сега е във Велико Търново СПЕЦИАЛНО за да оперира Артур отново.
 Там заедно с колегата си, за да не се затрудняваме ние и да стресираме кучето с транспортиране пак до София и пак да го връщаме в Търново!
 И познайте какво?Няма да употребя точните думи за тази ситуация сега!
 Хайде познайте.
 Аз съм много гневна.
 В момента съм толкова гневна, че само искам да знам дали Артурче още е жив?
 ОПЕРАЦИЯТА НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ!!! тъй като след предварителни уговорки с този на когото бяхме поверили кучето и вярвахме ,че ще го придвижи за операция, ми е НАПИСАЛ във фейсбук, че не може да стане, защото собственика на кучето "си решава".
 При положение, че през цялото време бе изяснявано, месеци наред, че ние трябва да се погрижим Артур да не куца и да има пълноценен Живот!
 ОПЕРАЦИЯ НЯМА ДА ИМА!
 ИСКАМ ДА ЗНАМ КУЧЕ АРТУР ДАЛИ ИЗОБЩО Е ЖИВО?
 ТОВА Е ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ПРОВАЛЯНЕ НА ЦЯЛАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА НЕОБХОДИМАТА ОПЕРАЦИЯ НА КУЧЕТО!
12.12.2012 г.19 ч
 След многократни, но безуспешни опити часове наред да се свържем с този, който е отговорен за съдбата на кучето, и подвел ни за пореден път и след напрегнати разговори в търсене на истината за съдбата на повереното му куче, успях да установя контакт с осиновителя на Артурчето.
 За съжаление оказа се, че осиновителят също е бил излъган и незапознат с действителното състояние на кученцето, а то е, че това куче не може да живее вързано на синджир на двор... и че му предстои още една операция.
 По тази причина не е имал възможност да прецени дали може да се грижи за това куче.
 Въпреки това във вторник бил уведомен и готов да осигури Артур да бъде закаран от селото до Велико Търново и до клиниката за операция.
 Но господинът, който сам поиска и пое лятото това куче от нас с ангажимента да го обгрижва до пълното му оздравяване и намиране на постоянен дом, въпреки че бе умоляван многократно и всеки път уверяваше, че е наясно и отново потвърждаваше ангажимента си, да спази необходимите организационни уговорки и комуникация и
да осигури кучето за операция му заявил че....... не е толкова важно!
 Безхаберие, явно и нагло, след като бе умоляван, и след като през всички тези месеци проваля за пореден, четвърти път усилията на много хора и операцията на Артур при положение, че ясно му бе обяснявано неколкократно, че рискува кучето да остане инвалид, куцащ на три крачета!
 Въпреки любезните молби от моя страна и само обещания от негова - не даваше ясна информация през тези месеци откакто му поверихме Артур, как всъщност е и къде всъщност е кучето.
 Опитвах месеци наред да не тревожа всички във фейсбук и да проявавам разбиране и да пазя авторитет, лично пространство, личен избор и всичко съобразено,за да не предизвикам недоразумения, огорчения и скандални ситуации.
 Написах това тук, защото ако за пореден път бях постъпила дипломатично и всеразбиращо и толерантно към всички, нямаше да знаем истината за съдбата на Артур, нито аз, нито вие, които четете.
 И пак няма нищо лично - само искам да знаете, че когато съм поверила на някого живо същество, а не кило полуразвалени домати - за мен, а сигурна съм, че и за повечето от вас е важно къде е това живо същество и как живее.
 Може някой да си мисли, че размотава мен, но аз ви казвам - безобразие и безхаберие е който и да било един да съсипе усилията на много хора по спасяването на бездомно животинче, да подлага на недоверие цяла общност от загрижени хора в обща доброволна кауза.
 А повече от недопустимо е да подложи на риск здравето и живота на вече достатъчно изстрадало животинче!
Благодарение на сговорчивият осиновител на кучето, имам личното му уверение, че утре ще можем да вземем Артурчето, за да се погрижим за него.
 Надявам се, човека да спази обещанието си, за разлика от този на когото с доверие го бяхме поверили.

13.12.2012 г
 Не знам дали е необходимо аз да ви казвам, защото всички тук можете да си представите как точно един съсипа усилията на много хора, ангажирани в спасяването и погрижването за Артур.
 За да не причинявам неприятности и дискомфорт на този един, който сигурно си има своите лични драми и грижи и причини, за които ние не знаем - няма да споменавам името му.
 Той сам поиска и се ангажира с кученцето, а от него ние само очаквахме с общи усилия да се погрижим адекватно до оздравяването на това бездомно, доста много и предостатъчно изстрадало кученце, за да има най – сетне и то сигурен живот, без болка и страдания.
 Надявам се, този един, поне за себе си да осъзнава ситуациите и последиците от решенията и действията си.
 Само ще ви конкретизирам действителността.
 Този един, не само че не ни направи услуга, като заяви, че той поема кучето докато му намерим постоянен дом, а ни поставяше в патови ситуации от първия ден, в който вече организирали транспортирането на Артурчето се опита да го отложи с........SMS !!!
 От тогава насам месеци наред не даваше ясна информация за кучето.
 Но уверяваше, че всичко с кучето е наред.
 Дни наред уговаряхме кога и как ще се състои операцията на Артур, но ВИНАГИ в денят, в последните секунди проваляше осигуряването на кучето за операция там във Велико Търново, като…. спираше да си вдига телефона!
 И ТАКА ЧЕТИРИ ПЪТИ!
 Оставям на вас да интерпретирате както решите.
 Аз ви казвам фактите.
 За Артур можеше отдавна да сме се погрижили.
 При това по възможно най - удачния начин - без стрес за кучето и без излишни емоции и разходи, имайки пред вид, че ние сме само доброволци в обща кауза, без ресурси,
 но поемащи грижа за много животни без дом, като приоритет са пострадалите, вече претърпели жестокост и насилие, какъвто е случаят с куче Артурче.
 А сега вече отново сме вкарани в екшън - да молим отново за дарения, да организираме кой и кога може да докара Артурчето от Търново до София, след като изчакаме неопределено все още време!!! да му бъде планувана операцията, да бъде оперирано кученцето, да мине възстановителният постоперативен период в клиника на стационар, защото НЕ МОЖЕ да бъде върнат на село и вързан навън на двор!!!
 Да не говорим, че ние изобщо не сме искали, нито сме били уведомени, че Артурчето живее някъде на село, вързан на двор.
 Защото нямаше да се съгласим с такава съдба и живот за куче Артурче!
 И ВСИЧКО ТОВА... знаете какво ни очаква и можете да си го представите в детайли и цветно - и във време, и в емоции и в средства, нали?
 Ето го кученцето.
 И започвам пак отначало да ви моля Хора,ако искате помогнете да се погрижим за него.
 Ще помогнете ли?
Ще съм ви много благодарна,след всичко което преживя големият бебок, да се погрижим отново заедно, за да не остане инвалид през целият си живот това куче, което е само малко над 1 годинка, а е страдал предостатъчно много.
 
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=355344337897575&set= … ype=1&theater
 
14.12.2012 г.
Благодарение на сговорчивият осиновител на кучето и един отговорен Човек,
 куче Артурче е прибран от селото.
 Отново го поехме ние – временен дом в Търново, транспортиране до София, да осигурим временен дом в София или стационар в клиника докато бъде планувана операцията му като ден и час,за да се състои най – сетне.
 Да се надяваме, че това дълго отлагане по вина на един, за когото.......
 не е било толкова важно как ще живее кучето и каква съдба ще има и дали ще куца..... да не коства здравето на кученцето,
 и да бъде възможно свалянето на железата и сглобките от крачето му след толкова много месеци – половин година след първата операция.
 И ето, пак се налага да ви моля Хора, приятели, ще са необходими средства за Артурчето.
 Той е само на годинка и за нас е важно и сме загрижени как ще протече Живота му.
 Ще помогнете ли?
 Ако можете, моля ви, ако искате,ето как:
 Можете да дарите по банков път:
IBANBG03FINV91501015488125
BIC FINVBGSF
Monika Ivanova
или чрез PayPal
kristal_noar@abv.bg
като пишете за кученце Артур
 А в случай че можете да осигурите дори временен дом в София,
 моля ви звънете на 0988832618
 Благодарни ще сме!
 И моля ви споделете го.



Колкото до безсилието ....е те за това преди време в котешката тема писах , че ми се ще да имах някоя друга свръхсиличка .... Mr. Green Идея си нямате как се "гледа " подобно нЯщо на живо .И как се чувстваш след това ...дори и да си тръгнал да правиш панаири ....Гледат тебе като извънземен , а въпросния субект се подхилква ....Резултатът е точно никакъв , изключая твоето прединфарктно състояние , скъсани нерви и адреналинна буря в тебе . Иде ти да трепеш наред ....

Общи условия

Активация на акаунт