Писах трих, писах трих ..... поне да си кажа болката, ще ми олекне ли не знам.
Моята история е толкова банална като много други тук (изчела съм през последната година много такива), та накратко мъжът с когото живеех, от когото имам дете и когото обичах се превърна в толкова студен човек не даващ пукната "пара" за мен. На думи за детето му пука, обича я, но иначе не си мърда пръста за нас. Аз по стечение на обстоятелствата се преместих при родителите си с детето. Денем водя детето у тях за да я гледа баба му, след работа си я вземам и се прибираме при родителите ми. Няма да ви кажа какво ми коства това всеки ден да го виждам, да виждам как не му пука изобщо какво ми причинява, на мен и детето. Живеем доста далеч и това освен нерви ми коства и много пари.
Всичко започна малко след като се роди детето, когато беше на около година той започна нова работа, запозна се с много нови хора и реши че му е много скучно при жена му и детето. Започнаха излизания, купони, естествено се появи и колежка, че как иначе. Разказвам го много сухо, но преминах през една кошмарна година. Все пак лятото взех решение да се прибера при нашите, шока им беше пълен защото не бях споделила нищичко с тях. Та сега с наближаващите празници ми става доста трудно и тежко. Не споделям с много хора какво чувствам и мисля. Писна ми все да съм депресирана. На няколкото приятелки, с които споделям сигурно им е писнало от мен. Опитвам се да съм позитивна, но не мога м**ка му, ще откача. Ако има дъно, аз в момента съм под него.
Не разбирам защо е толкова нечестно всичко, направих толкова нещо, не се предадох лесно, но явно не ми е било писано да съм щастлива с този човек. До кога ще съм така, вече 4 месеца не живеем заедно, но лошото е, че се чуваме и виждаме покрай детето. Ако някой иска да сподели какво мисли да заповяда
С тази раздяла все едно се изтриха последните 12 години, през които бяхме заедно.
Моята история е толкова банална като много други тук (изчела съм през последната година много такива), та накратко мъжът с когото живеех, от когото имам дете и когото обичах се превърна в толкова студен човек не даващ пукната "пара" за мен. На думи за детето му пука, обича я, но иначе не си мърда пръста за нас. Аз по стечение на обстоятелствата се преместих при родителите си с детето. Денем водя детето у тях за да я гледа баба му, след работа си я вземам и се прибираме при родителите ми. Няма да ви кажа какво ми коства това всеки ден да го виждам, да виждам как не му пука изобщо какво ми причинява, на мен и детето. Живеем доста далеч и това освен нерви ми коства и много пари.
Всичко започна малко след като се роди детето, когато беше на около година той започна нова работа, запозна се с много нови хора и реши че му е много скучно при жена му и детето. Започнаха излизания, купони, естествено се появи и колежка, че как иначе. Разказвам го много сухо, но преминах през една кошмарна година. Все пак лятото взех решение да се прибера при нашите, шока им беше пълен защото не бях споделила нищичко с тях. Та сега с наближаващите празници ми става доста трудно и тежко. Не споделям с много хора какво чувствам и мисля. Писна ми все да съм депресирана. На няколкото приятелки, с които споделям сигурно им е писнало от мен. Опитвам се да съм позитивна, но не мога м**ка му, ще откача. Ако има дъно, аз в момента съм под него.
Не разбирам защо е толкова нечестно всичко, направих толкова нещо, не се предадох лесно, но явно не ми е било писано да съм щастлива с този човек. До кога ще съм така, вече 4 месеца не живеем заедно, но лошото е, че се чуваме и виждаме покрай детето. Ако някой иска да сподели какво мисли да заповяда
С тази раздяла все едно се изтриха последните 12 години, през които бяхме заедно.
И мен са ме гледали баба ми и дядо ми, докато майка ми била студентка. 
, но въпреки това ми остава време да мисля доста над нещата
и ми се щеше да чуя и други мнения и съвети.