Публикувана: 24 ян. 2006, 15:07 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2006, 12:02 ч.

Дали това е краят?

6 944
72
1

Гост

# 45 26 ян. 2006, 19:42 ч.

Мнения: 3 760

Безспорно ДЕТЕТО е най-важно! Дали ще е щастливо след като ти си нещастна?
От това, което споделяш става ясно, че липсват доверие и уважение. А те са основа на брака. Няма брак без мнооооого компромиси, но не с всичко можеш да правиш такива. Не и с щастието на детето. Не със самоуважението си. Ако двама души имат големи разминавания в ценностните си системи няма любов, която да ги задържи заедно.
Каквото и да решиш-УСПЕХ!

# 46 26 ян. 2006, 21:28 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: belinda в чт, 26 яну 2006, 19:04

Миии, аз може и да съм наивна, ама момчето ми звучи искрено Sad

Сбъркал-сбъркал, кой не е бъркал Rolling Eyes

Поддържам становището си - временна раздяла, да си починете от борбата един с друг, дано чувствата тогава изплуват, да се сетите за какво всъщност е бракът Heart Eyes

Стискам палци bouquet

Да ти кажа и на мен ми се иска да си права, но знаеш от личен опит мога да кажа, че в повечето случаи не се получава "... и заживели щастливо след раздялата"

Както писах и по-рано минала съм през етапите на даване на шансове, прощаване... ама те мъжете само ти се качват на главата така и си мислят, че щом сега си простил и следващия път ще е така .....

Искрено се надявам в този случай да не е така и ще следя с интерес развръзката

# 47 26 ян. 2006, 23:36 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Киарче, не всеки път става така - повярвай
Е това не значи до безкрай да оправдаваме нежеланието да вземем решение с тва, че видиш ли при накой се е получило... ама да не го забравяме

# 48 27 ян. 2006, 17:54 ч.

Мнения: 485

СПОРЕД МЕН ако в една връзка няма недоразумения, упреци, караницици, проблеми, разногласия, и каквото там се сетиш - значи НЕЩО НЕ Е НАРЕД ВЪВ ВРЪЗКАТА!
Когато човек избере да създаде семейство с друг човек - те избират да живеят с човека до себе си такъв какъвто е!
С когото и да избереш да живееш ще ти къса нервите - защо да не е с човека който ти ги е късал досега!
И детето ти ще ти къса нервите и ще правиш компромиси спрямо него, но никога няма да се питаш обичаш ли я и докога трябва да правиш компромиси!
Семейство не се създава от нищото - има сила която ни тласка да го направим, и не мисля че тази сила някога изчезва!

Това са моите истини - те не са апел към теб, Позната, просто използвам темата ти, за да ги споделя с всички.

# 49 27 ян. 2006, 18:54 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

И детето ти ще ти къса нервите и ще правиш компромиси спрямо него, но никога няма да се питаш обичаш ли я и докога трябва да правиш компромиси!

Ааааа, не тук не мога да се съглася с теб Naughty

Нали за това си майка. Детето е различно! То е част от теб и ще трябва да го търпиш или не в зависимост от това как си го възпитал (в повечето случаи)
Докато мъжа..... какво означава да го търпиш и че ако не е той ще е друг..... Това си е чисто примирение и себеотрицание. от къде на къде ще го търпя да ми пили нервите и да ми прави сцени - имам си дете за това.
Нали точно за това сте се събрали да си помагате и да се подкрепяте а не да се търпите.... Ако е така да ходи майка му да си го търпи! Crossing Arms

Не може само единия в брака да е магарето а другия да товари все повече и повече докато може.... Ами то логично погледнато по-добре сама с дете отколкото с постоянен дразнител около теб.

Незнам, може да съм много крайна но аз не мога да позволя на някой да ме мачка така. Веднъж го направих за да дам шанс в името на семейството и всичко останало което споменавате и сега горчиво съжелявам че съм си изгубила времето, нервите и силите в тази обречена борба.

catnadeen, права си че не винаги е така, но все пак Позната споменава доста дълъг период от време. Това ме навежда на мисълта че не е само временно явление а се е вкоренило във взаимоотношенията им и ще е много трудно да се промени.
И все пак аз както винаги съм позитивно настроена и знаете все съм склонна да давам последни шансове..... няма да е лошо Позната да поговори с мъжа си по въпроса и да си изяснят ситуацията на четири ощи. МИсля обаче че е и време да се поставят условия, период.... нещо което да може да покаже и на двамата че е края а не да си продължават така до безкрай.

# 50 27 ян. 2006, 20:24 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

Е това ме разби вече.Незнам колко трябва да си глупав за да плюеш сам върху себе си.Сериозно,ако мислиш така за брака и за това ,че няма значение с кой си,така или иначе ще ти трови живота....требва да си много изпаднала от всякъде и да нямаш грам самочувствие.А жена ,която няма грам самучувствие е грозна картинка..

# 51 27 ян. 2006, 21:54 ч.

Цитат на: svetlat в пт, 27 яну 2006, 17:54

С когото и да избереш да живееш ще ти къса нервите - защо да не е с човека който ти ги е късал досега!

Това е мнението и на една моя приятелка. Много пъти съм се замисляла над тези думи, но въпроса е трябва ли да търпиш някой да ти къса нервите? Заслужава ли си? В името на какво? Докога? Аз не съм ли Човек?
По принцип щом има първи път, ще има и втори. Знам го от личен опит. Не ти давам съвет за окончателна раздяла, в никакъв случай!!
Каквото и да решиш - желая ти успех!

# 52 28 ян. 2006, 00:12 ч.

Аз да си кажа. Една от многото съм - с многото мнения и никого няма да пускам по пързалката. Но предпочитам да съм анонимна.

С моят мъж не сме заедно толкова време колкото вие, но ситуацията е сходна, само дето все още не сме се разделили. Зная, че направим ли го веднъж - това ще бъде краят. Поне за мен.

Аз се уморих от компромиси, само 3 години са минали, вярно е, но съм страшно уморена. Уморих се да озаптявам лудата му глава от правене на щуротии (нямам намерение да ги описвам точно сега) и от унищожение на всичко, което сме изградили до момента. Подобно на теб съм получавала упреците за лошата майка, но си мисля, че всъщност ние сме идеалните майки за децата си. Моето е мъничко (малко над година и половина - почти се издадох Wink

), но получава това, което имам сили да дам от себе си и никак не е неодтатъчно според мен. Има и майката и детето в моето лице, които го обожават и му дават всичко на което са способни. А това всъщност никак не е малко. Не вярвам да има жена, която и за миг да не се е питала дали е добра майка или не...

Аз зная, че повече не мога да се боря - твърде много страдания ще ми донесе. Не искам и детето ми да е свидетел на викове и да ме вижда нещастна и плачеща в безсилието си да спася онова, което отдавна е изгубено.....

Намерила съм отговора за себе си - пожелае ли да си тръгне отново няма да го спра, пък каквото ще да става. Важното е човечето ми да бъде с мен, аз ще го направя щастливо, независимо какво би ми коствало това...

Мисля, че в повечето случаи просто ни липсва смелост Embarassed

# 53 28 ян. 2006, 00:26 ч.

Мнения: 3 394

Зравей Позната! Едва ли аз ще съм тази, която ще ти дава съвети с моят едва 3 годишен семеен опит, но в твоят постинг прочетох нещо за себе си - уморена съм от разговори, скандали и колко безотговорна майка съм! А в това няма и капка истина ooooh!

дно обаче знам-не ми пука кой какво мисли, дори и половинката, съвеста си ми е чиста,че правя само най-доброто, а това,че някой го мързи или гледа да прехвърли всичко на другия е до време..........което изтича все някога!

# 54 28 ян. 2006, 23:41 ч.

Благодаря отново на всички ви за менията Съжалявам, че чак сега отговарям, но нямах време просто (работата, детето, полулудостта ми Mr. Green

)... Все още сме разделени, но той ме залива с цялата си любов, по всички възможни начини, с цялата тежка артилерия на ухажване ... И заради това се чувствам адски виновна... Той казва, че никой друг няма да ме обича като него, в момента аз друг и не искам, но сигурно е прав. Предполагам, че нямам да издържа дълго така - ще му кажа да се върне вкъщи ... Не знам, мисля си, че в първия си постинг написах изложение, валидно за много от семейните двойки ... сигурно това е, което трябва да бъде.
Не, не се примирявам, ще поставя точни и ясни условия, той ще постави неговите, ще ги обсъдим и тогава ... Сега ги подреждам... Ама не ми е хубаво, хич де ... Sad

Явно съм слаба, но ще го приема, почти съм решила. Поне да не ме е грижа някой ден, че не съм дала възможност на петата криза на брака ни, а съм ги оставила само 4 .... 5 звучи някак по - така Heart Eyes

... Пък и добра статистика ще си спретнем - колкото по - голяма извадката, толкова по - вярно заключението (мдаа, шЪ сЪ побъркам, преди малко измих плочките на площадката на етажа чак до стълбите, сега теория на вероятностите ме погна ... луда работа, как да не го разбере и него човек Mr. Green

)
В момента (може и само да ми се иска, ще видим) аз виждам момчето, за което се борих първия път. Ще се поборя още малко. Стскам си палци. Ще гледам да отидем на брачен психолог другата седмица.
Но не, няма да се прежалвам - за това благодаря на хора като вас: някои по - силни, друи по - смели от мен ...
Та, това е, засега няма енд, камо ли пък хепи Confused

П.П.: Едва ли ще се включи той отново - насади се в неподходящия форум ... Каза ми, че не съм казала всичко, не съм описала неговите компромиси ... Да, правил е. Не смятам да описвам и тях обаче - пак ще стигнем да си ги мерим ... пък тука ате повече (даже май 100 %) жени. Все пак, никога не съм му казвала, че е лош баща, не съм го обвинявала затова, че детето се е разболяло или лигавило примерно ... (оф пак се стигна до мерене, спирам Embarassed

) Е, дърпната съм и упорита де, малко луда (виж по - горе) - правил е компромиси, да Wink

# 55 29 ян. 2006, 08:05 ч.

Балчик-Сливен
Мнения: 1 058

В постинга ти има много примирение и тъга.Ще се справите,ако всичко,което сте написали е така,ще се справите.Всеки проблем има най-малко две решения.Бягството също е решение,но след време ще съжаляваш за него.Стискам палци Peace

# 56 29 ян. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 735

Ще изневеря на себе си и първо ще пиша,а после ще чета.

Много комплицирана ситуация.
Но едно ще ти кажа:
не оставай с него от съжаление към него,
не оставай заради имущества и всякакви неща от материален произход,
не оставай с него заради детето дори,
да не говорим пък заради приятели и познати и така наречения Данък Обществено Мнение...
Ако ще бъдеш с този човек,остани заради него.Можеш ли?
Ако не можеш,значи всичко е свършило!
Знам,че е много трудно да се разграничи кое чувство какво е точно ,при такова състояние.Но ако не можеш да излезеш на глава със себе си,измисли начин да се разделите за месец-два(може и повече,но не по-малко).Има много голяма вероятност ,когато останеш сама ,да ти се избистри всичко,да разбереш какво чувстваш.
Не си струва да бързаш с развода,ако не си наясно със себе си.
Как беше: "Два пъти мери,един път режи!" Стига да не почнеш да мериш нон-стоп,че това е една друга лоша крайност,която в крайна сметка ,рано или късно ти отнема ножицата от ръцете.

# 57 30 ян. 2006, 00:15 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Позната в сб, 28 яну 2006, 23:41

... Той казва, че никой друг няма да ме обича като него, ........ Предполагам, че нямам да издържа дълго така - ще му кажа да се върне вкъщи ...

Не, не се примирявам, ще поставя точни и ясни условия, той ще постави неговите, ще ги обсъдим и тогава ... Сега ги подреждам...

... Пък и добра статистика ще си спретнем - колкото по - голяма извадката, толкова по - вярно заключението .......

В момента (може и само да ми се иска, ще видим) аз виждам момчето, за което се борих първия път. Ще се поборя още малко.

Само мога да кажа че това са точните признаци на отчаяние и пълна загуба на доверие в себе си и собствените ти сили и възможности!!!!!

А това "Той казва, че никой друг няма да ме обича като него,.... " е точно поведението на мъж опитващ се да държи жената в ...... как да го кажа. Тъпче те, убива самочувствието ти за да се чувстваш зависима от него, да нямаш вяра че някъде там, сама сред беля свят пак ще има хора които да вярват в теб и да те ценят.....

Абе.... няма да обяснявам на дълго и широко. Само казвам, че съм минала по същия път и са ме държали със същите думи и действия.... Ама че гадни твари.

Моя личен съвет към теб не към връзката ви е да си възвърнеш самочувствието - ако не можеш сама отиди на психолог или поговори с добра приятелка. Вярвай в себе си и в това че ти си добър човек и добра майка. Не му се давай на тоя. Предполагам още го обичаш щом си склонна на поредния шанс..... Пак от опит ще кажа - любовтта е любов, личността е съвсем различно нещо. Аз лично сдо лудост обичах бившия като се разделихме и съм страдала неимоверно много но винаги съм мислила за себе си и децата. Не можех да седя повече от 5 минути с него от страх да не се поддам на емоцията. Разума изневерява когато се намесят чувства и то силни.....

Както и да е няма да продължавам надявам се да си разбрала.
Бъди силна и вярвай първо на себе си и после на него!

Успех и не се страхувай да поемеш нещата в твои ръце - каквото и да означава това за теб

# 58 30 ян. 2006, 09:30 ч.

Компромисите не се правят, за да сториш услуга някому.
Когато ги правиш, трябва да си убеден , че си заслужава - заради вътрешния ти покой, заради великодушието и липсата на дребнавост.
Не правиш компромис с принципите си и морала, нали?
За това не е толкова страшно, веднъж крачка назад - веднъж напред...Когато обичаш и уважаваш, се получава като танц.
А танците са хубаво нещо. Стига да не съжаляваш после за тях .

И преди всичко сама трябва да си решиш какво да правиш newsm10

# 59 31 ян. 2006, 14:05 ч.

Може би се включвам малко късно и не можах да изчета всички мнения но бързам да ти дам един съвет ако все още не си взела решение .Помислете си и двамата какво давате и какво получавате.Поставете си условия.Може да ти се стори глупаво, но напишете си нещо като " договори" или както искаш го наречи.Проблемът не е само твой.Премисли с какво би се примирила и какво не би понесла.Нека той направи същото.Обсъдете заедно написаното.Задраскайте някои неща,добавете нови и т.н.Подпишете се с ясно съзнание и си разменете хартийките.Пазете си ги и си ги прочитайти от време на време.Повярвай ми. Това не е краят! Желая ти успех

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

За парите и жените

Защо искате деца ?

Лицемерие или истинска подкрепа е?

Причина:

Причина: