Вече е НОЕМВРИ, време стана да се гушна най-накрая в мама!

  • 31 090
  • 748
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 10
Angels, взех си от чая от ДМ.Утре ще го пробвам.Иначе като цена е 4,50 лв.Все пак е по-малко от Хип.Simple Smile
Синапова, не моя бебок е качил 2 кг.Учудих се за другите бебоци, за които бяха споделили.Иначе Камен е само на кърма и си прави детето упражнения.Simple SmileА и със сигурност е по-малко от 1 кг качил,но сме чак във вторник 11.12 на консултация и тогава ще разберем.

# 736
  • Мнения: 307
И ние с Лили сме на 11.12 на консултация Simple Smile

# 737
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 10 982
ааа и ние сме на 11.12 на консултация да видя дали и този път ще сме поднормени ..

Елзе благодаря за вниманието Hug  bouquet

за лохиите да ви питам - при мен бяха жълтеникаво-кафяви и доста едни такива да речем лигавки продължително време - да речем последните 5-6 дни - от снощи имам кърваво течение, според вас това лохии ли са пак или нещо като цикъл, че съм малко объркана .. лекарката, която ме оперира, ме предупреди, че към 30-40ти ден от секциото да очаквам това подобие на цикъл, ама моя цикъл е много обилен по принцип, а сега няма такова нещо newsm78

# 738
  • Мнения: 10
Sinapova, като гледам, те дечицата са родени и на една дата- 07.11.Simple Smile

# 739
  • Мнения: 531
Мимка_8 и аз специално с коледна украса не съм правила, но тази година ще се пробвам. За това мисля да ги почвам, че все едни да се получат.
И ние сме на консултация на 11.12, или по скоро на ваксина.
Меци при мен е по същия начин. Раждах нормално. В болницата почти нямах лохии. От време на време се появяват, после изчезват, но много са малко. Ония ден обаче и аз забелязах,че е червеникаво течение, като при цикъл. Обяснявам си го с факта, че се натоварих малко с коремните преси. По-принцип като се понапрегнеш малко и може да се появи червеникаво течение... Друго обяснение не намирам... newsm78

# 740
  • Мнения: 607
Дейза, а не е ли рано за коремни преси? Една приятелка ми каза след месец и половина.

# 741
  • Мнения: 155
Aera дано всичко занапред с малкия да е наред и да ни споделяш само добри новини Simple Smile
Дейза и аз се питам какви коремни преси Simple Smile имам много малко коремче, което ме дразни ..иначе си влизам във всички стари дрехи, ама това коремче ме изнервя и исках да почна с коремните, ама си мислех, че е още рано ?

# 742
  • София
  • Мнения: 131
Здравейте момичета. Моят малчо вчера го оперираха, честно казано направо луднах тези дни. Отвисяхме се в Пирогов, ходеници до спешното и накрая взеха решение да не го чакат и да го оперират. Слава богу всичко мина, но за преживяванията и впечатленията от "Детска хирургия" направо не знам дали да говоря. Само се надявам двете бебета, с които бяхме в стая и бяха грипави да не са ни лепнали нещо, че вече ще откача в прекия и преносния смисъл. Та това от мен засега. Надявам се това да ми е последното такова преживяване, че нещо много ми се насъбра наведнъж и вече сериозно ми се разклатиха нервите.  Confused

Стискам ви палчета по-скоро да се оправите и да няма осложнения!

# 743
  • София
  • Мнения: 230
Тили, може би мъжът ти просто не е бил в настроение нещо, не вярвам наистина да си мисли, че трябва да си седиш нон-стоп вкъщи, да чистиш, готвиш и да нямаш нужда от въздух и лично време.  Hug В това отношение мъжът ми засега няма грешка, пу-пу. Не се прибира по цял ден, скапан е и няма сили да става нощем, но събота и неделя ми е дал зелена светлина да отсъствам по колкото си часа искам, той ще остава с детето.  Mr. Green Миналата неделя направих една голяма разходка от близо 5 часа, но този уикенд е 8 декември и се оказва, че хората още го празнували... нямам си другарчета за разходка.  Shocked

По отношение на "обичането"  Crazy, ние още не сме...  Embarassed Все още имам малко лохии, изпитвам лек дискомфорт от раната, ноо... скоро, много скоро!  Blush

За оригването- Луиза също не се оригваше в началото, колкото и да я разнасях и повърна на няколко пъти... в този случай, мъжът ми ми даде съвет, който се оказа ценен. Първо, тъй като ние сме на АМ (  Sad ), я храня в полуизправена позиция, под наклон и много бавно, на почивки (защото иначе тя засмуква шишето много лакомо). Освен това я слагаме да спи също под лек наклон, просто в горната част, под матрака сме сложили сгънато одеяло. Откакто правим така, не е повърнала нито веднъж.  Peace

Остана ми още една страница шанс да разкажа за моето раждане, на което беше даден шанса да бъде нормално, но завърши секцио....

Скрит текст:
12 ноември, понеделник. Натоварена сутрин- трябва да се ходи на поредните изследвания, ще се прави консултация с хематолог за прословутата ми анемия- в крайна сметка, желязодефицитна ли е, аджеба, или пък нещо друго- таласемия, например...  newsm78 Отиваме с мъжа ми до поредната лаборатория, взимат ми кръв. След това отидохме до една банка, за да приключи той мъчителните си взаимоотношения с нея.  Laughing Помислих си, че ще се прибираме, но не- мъжът ми реши, че трябва да купим за мен нещо специално за изписването- да съм се почувствала специална.  Heart Eyes Свършихме и тази работа, прибрахме се на обяд, полегнах уморена да почина. В 13:10 го чувам в просъница, че излиза за работа. Тази вечер имаше и нощно дежурство, бях извикала приятелка да спи у нас... Събуждам се, пишка ми се неудържимо. Поглеждам часовника- 13:40ч. Ставам с усилие и леко се изпускам (или поне така си помислих). "-Боже, толкова ми се пишка, че не мога да се удържа, срам!"  Crazy Свърших си работата и нищо. Разхождам се из нас, прибирам туй- онуй разхвърляно... И, о, чудо, "нещо" се изля от мен, абсолютно неконтролируемо. Нещо бистро, без мирис, нещо като... околоплодни води?  Shocked "-Не, не е възможно! Още е рано, 28 ноември е далече, а само преди седмица нямаше ама абсолютно никакви индикации за скорошно раждане, ама н-и-щ-и-ч-к-о! ТЯ ще си дочака термина, знам си аз... сигурно ще съм последната родила от ноемврийките в бг-мама!  Joy Ето пак, ново изтичане- бистро, неконтролируемо... Започвам да се въртя в кръг и да се чудя какво трябваше да правя. А, да! Ако ми изтекат водите, да си грабвам багажа и право при нея, така ми беше казала докторката! Я, да се обадим първо на таткото!  Mr. Green "- Ало?" "- Ъъ, мило, аз таковата...май ми изтекоха водите". Няколко секунди мълчание... "- Ама, сериозно ли?" "- Ами да, няма какво друго да е." "- Обади ли се на Луизова? " "- Не още, мислех първо да си взема душ"....  Embarassed "-Ама какъв душ, обади й се и отивай ВЕДНАГА при нея!" Обадих й се, на докторката, не я впечатлих особено- сигурно й се случваше за 10-хиляден път в 69-годишния й живот. Каза, че ме чака... Все пак си взех душ! Но не се сетих в този момент да се опитам да се обръсна... Embarassed За болницата имах приготвени само 2 нощници и едни кроксове. Нахвърлях още някакви неща в една торба, извиках си такси и хайде към Павлово, към кабинета й. Шофьорът беше готин и разговорлив, попита ме кога ще раждам и като му казах- ами май днес, не се шашна. Разказа ми за ражданията на жена си, ободри ме, пожела ми успех. Влизам в кабинета- докторката вече ми готви документите, пише ли, пише някакви листа... точна, както винаги! Направихме 30-минутен запис на тоновете- чудесни, провери разкритието (ей, Богу, така и не свикнах с това „нахлуване” в най-личното ми пространство, изтърпях какво ли не без да гъкна, но отвращението от проверяването на разкритието така и не преодолях и не мисля, че някога ще преодолея. Въпросът е психологически, предполагам)- 2см. Имаме начална родова дейност, ще тръгваме към болницата! Казах на мъжа ми, който стоеше на stand by в кабинета си, но междувременно беше уредил колега да му вземе нощната смяна. Викаме такси, докторката дава указания на шофьора кой е най- краткия маршрут до „Тина Киркова”, той я изслушва със снизхождение... В таксито се сещам, че приятелка щеше да идва да спи у нас, звъня й: „-Т., не идвай довечера- аз съм на път към болницата. Не разпространявай на останалите, моля те. „
Пристигаме, отиваме в приемния кабинет. Там докторката започва ново попълване на разни документи, аз си обличам нощницата и джапанките. Акушерката там е готина, започва да ме „подготвя”. Малко бръснене (слава Богу), клизма (не се оказа нещо особено, а аз така се притеснявах от тази процедура. Мина безпроблемно и безболезнено). Дадоха и на мен да попълвам разни документи, май беше информирано съгласие. Дойде още една докторка с бременната си, щяха да правят спешно секцио. Стана бая тясно и в без това тясната стаичка. Започнах да пиша бързо и грозно, за да излезем по- скоро от там. В това време мъжът ми дойде, зачака пред приемния. Казах, че ще искам ВИП зала, че таткото ще присъства. Д-р Луизова се опита малко да ме разубеди за ВИП залата, не си заслужавало, общите зали били ремонтирани наскоро. Не я послушахме. Разбира се, впоследствие се оказа права, но, нали щяхме да сме си само тримата... Следваше задължителния преглед на ултразвук, снимка на бебето- направи я един дежурен млад лекар. Докато я правеше, влезе и прочутият в „Тина Киркова”, д-р Киров. „- Това на Биса ли е? (Луизова, б.а.). Да, на Биса съм , що? Не че го изрекох на глас, той не попита с лошо. Познават се, разбира се- работили някога, някъде си заедно. Засякоха се на вратата, той направи предположение за евентуалното тегло на бебето, тя каза, че ще е повече. Заформи се професионален „бас”, хаха! Впоследствие, докторката ми се оказа правата. Споменах ли, че и тя е Скорпион?
Поседнах на едно легло в коридора пред общите родилни зали, чакахме да изчистят ВИП-а. Нямаше раждания точно в този момент, че да се стресна. Една мама лежеше на легло в коридора- изтощена до краен предел, но щастлива. Ето ни в т.нар. ВИП зала. Не е ремонтирана, върнахме се в 80-те с белите плочки до половината стена и блажната боя нагоре. Майната му, нали сме си сами. Полегнах на леглото, отново започнахме запис на тонове. Започнахме да се шегуваме и да иронизираме „техниката” във ВИП залата, апаратът, който не отчиташе добре контракциите ми, коланите... По- късно Луизова тръгна из болницата да дири друг апарат. Беше около 18ч, близо 5 часа след изтичането на водите. Тонове на бебето- чудесни, контракции- почти нулеви. Докторката ми каза, че като не правим запис, мога да си правя каквото си искам- да лежа, да се разхождам, да клеча- каквото тялото ми подсказва. Така и направих. Започна се „голямото чакане”. Часовете минаваха, а нищо съществено не се случваше. Главичката на бебето- високо, разкритие- 3см. Контракции- неритмични. Ту се засилваха, ту отслабваха. Ту зачестяваха, ту се разреждаха. При някои особено силни такива, си намерих „моята поза”- клекнала, хванала с две ръце рамката на леглото, вдишвам и издишвам, вдишвам и издишвам... Определено помагаше! Но, продължавахме да сме доникъде, не се случваше нищо съществено. Тримата си говорехме, между контракциите аз се унасях за по няколко минутки: „- Това е хубаво, Юлианче. Почивай, колкото можеш.” И така с часове. Докторката каза, че нямало да ми пуска окситоцин- имала си своите причини. Чудесно, нали се надявах на минимум външна намеса, без упойка... Мъжът ми поспа половин час в коридора. Беше супер тихо, сякаш бяхме сами не само на етажа, но и в цялата болница. Но раждането не вървеше. Тоновете продължаваха да са добри, но д-р Луизова се раздвижи. Не ми каза, но е започнала да се готви- за всеки случай. Обадила се на д-р Григорова, една от шефките там- знаете я, една червенокоса жена, все тя се изказва в медиите, стане ли въпрос за тяхната болница. Обсъждали са ситуацията. Поръчала е кръв, изследвания. Не знам по кое време през нощта дойде до мен и ми каза: „- Усещаш ли накъде вървят нещата? Теоретично има още шанс да се случи нормално раждане, ще изчакаме още, но искам да съм подготвена. Дежурната акушерка идваше от време на време- много беше готина, казваше се Невелина. Сложи ми абокати и на двете ръце, започнаха пробите за непоносимост към антибиотици... Изникна проблем и с картончето, на което пишеше кръвната ми група, дадено ми от лабораторията- не били регистрирани ли, не знам какво...абе, не вършело работа. Взеха ми кръв за потвърждение и от тяхната лаборатория. Останахме сами с мъжа ми. Разочарование ли виждам в очите, в изражението му? Стана ми мъчно... Не, не е разочарование- притеснение е. Миличкият... Казах му: „- Съжалявам”... „- Ти луда ли си, за какво съжаляваш? Какво си виновна ти?” Въпреки всичко ми е тъжно и поплаквам тихо за няколко минути. Време е. Невелина идва с количката, ще ме свалят в операционната. Часът е около 5 сутринта. Вече съм толкова изтощена, че едва сядам в нея. Отиваме в операционната, там екипа вече се готви- д-р Луизова, д-р Григорова, която ще е втори опериращ, дежурният анестезиолог, друга дежурна акушерка... Анестезиологът ме пита за алергии. Нищо, за което да знам. Лягам, той и акушерката ми дават указания как да се свия максимално, за да ми постави упойката. Усещам леко боцване, нищо особено... добър е! Сигурно не минаха и 5 минути и бях абсолютно безчувствена от кръста надолу. И от кръста нагоре, ако питате мен. Боже, как ми се спеше! Бях в някакъв полутранс, акушерката искаше да си говорим, но аз нямах сили. Унасях се. Чувах някакви откъслечни думи, но бях далеч, далеч... „-Юлианче, как си?”- пита ме д-р Григорова. „- Лошо ми е”- казвам. Наистина взе да ми става лошо, както когато трябва да лежиш по гръб половин час за запис на тонове, но на теб ти призлява. Чувам д-р Луизова: „- Да, тя получава (не-знам-си какъв) синдром”. Дават ми да вдишам малко кислород и се чувствам значително по- добре. Пак се унасям. Чувам акушерката да ме вика: „- Виж, виж какво ти показвам!” Бебето! 5:35ч. сутринта, 3.550кг, 51см. Боже, колко коса, знаех си! Ще се роди като мен, с много коса... Целунах я и я отнесоха. „-Изплака ли?”- изведнъж се сетих да питам. „-Да, веднага изплака.” „- Защото не я чух”... Естествено, нали не съм в час, пропуснах и първия плач на детето си  Те си продължиха с работата, а аз, познайте- пак в полутранс. Следващото, което помня, е д-р Луизова до мен, държи ме за ръката и ми говори нещо. „- Луиза”- изстрелях. „- Ще се казва Луиза”. „- Наистина ли?- пита ме, ухилена до уши (не само, че тя е Луизова,не само, че баща й се е казвал Луиз, а и дъщеря й е Луиза). „-Да. Точица, от книгата на Ерих Кестнер- тя се казва Луиза, всъщност. Но, баща й я нарича така само, когато й е много ядосан.” Групов смях в операционната. „-А къде е таткото?”- питам. „- Оо, той си грабна дъщерята и отиде нанякъде”. Хаххаха!
Вече съм в коридора, завита, чакаме малко преди да ме преместят в реанимация. На мен умът ми все повече се прояснява, в час съм! Мъжът ми е до мен, докторката също. Говорим си нещо, щастливи сме и изпитваме облекчение. Той вече е прозвънял на най- важните хора и е разпространил новината. Още няколко минутки време с тях и ще съм в т.нар. реанимация- стая с 4 легла, където ще прекарам един ден само в лежане и пиене на вода. Там не се допуска никой външен. Добре, че ми донесоха телефона, зарядното и дамската чанта- имам мобилен интернет, не съм откъсната от света! Започнаха телефонните обаждания, смс-ите, честитките. Щастие... А този ден, 13 ноември бе толкова прекрасен, слънчев, че възкликнах пред другите в стаята: „-Какъв хубав ден са си избрали нашите дечица да се появят на бял свят!” Тогава се сетих- да й проверя асцендента! О, изненада- троен Скорпион! Зодия, асцендент и Луна в Скорпион. Оле-мале, жална ни майка, хаха! Stuck Out Tongue Звъннах на мъжа ми, закусваха навън с докторката. Милите, не бяха спали повече от 24 часа! Обичам ги... Казах му какво сме си родили, а той: „- Леле, предавам се пред нея! Аз съм тотално запленен!” 
Добре дошла на този свят, Луиза!
[/spoiler]

Това е, мили момичета. Отнесох се, стана ужасно дълго, но ми е за първи път, емоциите отново нахлуха и думите просто се изляха... От там нататък- оказа се, че съм имала някаква инфекция, назначиха ми антибиотици по 5 пъти на ден. Не посмях да я кърмя, уж се "упражнявахме", но тя бе адски мързелива на гърда, спеше по цял ден. Нямаше събуждане, какъв ли не тормоз й оказвах! Изпуснахме момента с кърменето- бяхме седмица в болницата, тя свикна с шишето, моята кърма бе малко... За 40 минути точене, не събирах и не събирам повече от 20мл. от двете гърди Sad И така, основно е на адаптирано мляко+ мъничкото кърма, която все още успявам да изцедя. Купуваме й "Lactana"- та на Topfer. Хубаво е, немско... харесва й, не се запича, наддава добре- за 14 дни от изписването й, е наддала 650гр., мисля, че след още 9 дни, когато направи месец, ще е наддала килограм. Няма да крия, изпитвам угризения и чувство за вина заради кърменето- не само затова, че не кърмя, а и защото аз също свикнах на режима с шишето и да си организирам цялата домакинска работа около храненията... Здраве да е.

Майчинството е прекрасно нещо, не съм очаквала толкова да ми харесва.  Heart Eyes А нещата се случват естествено, всичко, за което съм имала притеснения преди, сега просто ти идва отвътре. Щастлива съм и ми личи:

Скрит текст:

А относно килограмите- изчезнаха, яко дим! Качих 14 килограма, за седмица в болницата свалих 12, у дома и останалите... Даже май съм по- слаба отпреди. Но това е без значение, сега центърът на Вселената е друг! Една малка, сладка Точица...  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 744
  • Варна
  • Мнения: 483
Привет милички!

Тили, прегръщам те и си мисля, че това е било просто нервен изблик на таткото. Те също изживяват стрес от цялта ситуация и особено са чувствителни на тема "сигурността на семейството", така че най-вероятно това го е натоварило.

Аера, стискам палци миличка! С теб сме всички с целите си сърца!  Heart Eyes

Не си спомням на кого какво конкретно исках да пиша, че ви чета малко на порции.

Днес нашите си заминаха и си останахме сами с таткото. Ще ни е първа вечер само тримата и трета с бебчо вкъщи. Малко ми е притеснено.
Сигурно е от хормоните, но да ви призная надвечер така тегаво и ревливо ми става- все едно ще дойде края на света. Изпитвам напрежение, че ако бебето заплаче неистово няма да мога да го успокоя, налягат ме някакви драматични мисли за живота като цяло- абе луда работа. Надявам се като минат още няколко дни и се уверя, че се справяме добре да се поуспокоя, а и като започнем да излизаме ще се разведрявам.
Не съм очаквала от себе си такова поведение.  Thinking

За кърменето - Сами остава на гърдите ми за все по-дълго, което ме навежда на мисълта, че се храни добре. За разраненото зърно до сега се мажех с Гармастан, но днес мъжо ми купи Лансинох. Не знам дали е правилно, но гледам да давам почивка на тази гърда и през хранене я изцеждам и давам от шише. Смених и позата, та се надявам скоро да се нормализират нещата.

# 745
  • Мнения: 155
Герито недей да се навиваш предварително и да се шашкаш - това му е работата на бебето - да плаче, да се криви, да яде, да спи и да ака.. аз съм го приела и да ви кажа мие супер лесно, не се шашкам като ревне нито като не се успокои на 2рата секунда.. просто приемете, че това са напълно нормални неща

# 746
  • София
  • Мнения: 131
Juleto,

разказът ти за раждането е прекрасен, много мил и романтичен. Много ми хареса!

# 747
# 748
  • Мнения: 307
Sinapova, като гледам, те дечицата са родени и на една дата- 07.11.Simple Smile
А не не са баткото е роден на 6 ти ноември а Лили ми е на 7 ми ноември.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт