Невъзможните хора в живота ни

Според различни източници ние идваме на този свят за да изживеем определена опитност и сключваме "договор" с хората, които, ще минат през живота ни. Колко е вярно не знам, но за мен много от нещата са предначертани иначе как да обясниме факта, че има хора доказано предричат съдбовни събития, животи,  но все пак и вярвам, че някои неща можем ние да контролираме и това е как приемаме нещата и случващото се, според източната философия, когато минаваш през трудности ти си благословен и избран за това и трябва да си благодарен, защото така израстваш духовно. Не таи злоба, знам, че не е лесно, но това чувство те разболява теб, а на тези, които са те наранили, не само, че не им пука за теб, живеят си вероятно добре, а може и да не подозират, за твоите чувства и емоции.  Но всичко, което си днес, е резултат на това, което си преживяла, емоцията, преживяното много боли, но и много ни променя, това е опитност и израстване. Наскоро четох някъде, че израстването, прогреса са свързани винаги с много трудности и борба и, че е илюзия, как с лекота и безпроблемно при едно спокойствие си успешен, ей така от нищото. Сега чета и слушам доста за родовите връзки и отношения, как това определя съдбата ни, повтарящи се събития, отношения, модели на поведение в поколенията връзките и зависимостите до "девето коляно" чак и не мога да повярвам от какви неща сме зависими. Много сложна тема, не само отношенията с родителите, но с хората като цяло. По повод следващия пост и работата, и този "мобинг" вероятно е имал важна роля в живота. Аз бях в подобна ситуация, протеже на шефа, тя с безобразно поведение, натрупах важен опит, напуснах, днес съм на много по-добро място, по-близо, по-добре платено, но там където отидох гледах интервю със служителката, която е била на това мястото, на което съм, такива неща разказва, че се чудя как е възможно. Към мен отношението е повече от добро, същият този шеф ме посреща след болничен и ме пита дали съм добре, да си остана още една седмица вкъщи, ако не съм се възстановила. Същата работа, работно място и коренно различна опитност, за себе си гледам да съм добронамерена, дипломатична, принципа да се доказвам, "да съм права, но нещастна" го избягвам, общи разговори, никакви интриги за да ми е спокойно, повече слушам, по-малко говоря и много рядко ми се случва да вляза в някакви пререкания с някой.

Да не би да си държанката, която същият този шеф лансира?
То не е странно към едни да е мил, към други - лайно. Нарича се триангулация, нарцисите са така. Обикновено се лепват да тормозят и принизяват качествени личности, носи им удоволствие, другите са им скучни и служат за клакьори на обществения им фалшименто образ.

Рационализацията на страданието като урок и нужна гадория е токсична по принцип и няма много място в тази тема. Това води до временно успокоение и залъгване на психиката, но душата и тялото страдат. И си усещаш, че "о, изобщо не съм имала нужда от тези т.нар. уроци, хич даже.". Колко по- хубаво е човвек да си живее в здравословна семейна/работна/приятелска среда и да няма нужда да се "учи" в помията, за да вземе медал за пред Свети Петър.

това с позитивността във всяка негативна опитност и аз не го вярвам..
единственото, което крепи хората преминаващи през гадости е, че ще дойде хепи енда и при тях някой ден, и няма да е все така..
то, ако беше толкова полезно да ти е гадно, дай всички хора да живеят като мъченици през целия си живот..
като реклама от ада звучи това

По-хубаво е, разбира се, но не е особено реалистично, особено в днешно време. Затова подобни негативни преживявания са неприятни, но полезни - дават ти опит и умения как да разпознаваш бързо подобни типове, както и как да се справяш с тях и поведението им.

Взирането в миналото с мисли от типа: "Ама колко по-добре щеше да бъде това/онова да не се беше случило.", не е никак продуктивно.

Аз вече съм в много тежка депресия след среща с нормално семейство с нормални взаимоотношения, които си помагат и се обичат. Виждам как подобни изродски взаимоотношения като в моето семейство не са нормални и се чудя що точно аз съм изтеглила късата клечка?
Да беше само майка ми или само баща ми токсичен - ще кажеш и двамата са се надушили. Даже и като възрастен човек пак съм им виновна за всичко.


Относно шефовете, токсичният ми шеф е в болнични след като трети колега напуска отдела заради него.

От токсички шефове има спасение. Напуснете! 2 години тъпках във фирма с такава шефка. Провах всички методи да не ми влияе на нервната система, но не стана. Тялото ми започна да реагира с повръщане и постоянно разболяване. Накрая тя ме махна и ми напраеи услуга. 3 месеца по-късно ме търсеше да се връщам, щяла съм да получа повишение и признание.. познайте дали се върнах.

Сефора, всеки да си се успокоява с каквото си иска. От психическия тормоз полза няма. Едно е опит, който учи, тип не ти бухва кекса, защото не си сложил каквото трябва и следващият път го слагаш и всичко е ок. Да се родиш дете на социопат с нищо не помага за нищо. И тия истории с каляването на характера също. Като човек към 50 годишната си възраст уверено твърдя, че ужасиите, които сполитат човек го изхабяват, не го каляват.


Злодеида, много се радвам, че си се отървала от ужасната шефка, още помня психариите и. Приветствам всеки, който има възможност да се маха от невъзможните и да не поглежда назад.

Аз минавам да отбележа точно 7 месеца свобода. Все по-малко говоря за човека, косата и тялото ми се възстановяват, животът ми влезе в нормална рутина, радвам се на малките удоволствия.
Но все още съм напълно убедена, че е психопат с ЛР, а не жертва на някои събития, които са го накарали временно да се държи малко нарцистично.

Говорили сме, бившият ти има заболяване. Това не го прави по-приятен, но луд човек и психопат са съвсем различни неща. Не мисля, че би оставила децата при психопат, а сигурно и те нямаше да останат с него. Какъвто и да е, важното е, че си далече. Не се занимавай да го мислиш.

Е, ок, да го формулирам като "човек с психично заболяване, който се държи нарцистично". Все едно, той е най-невъзможния човек, който съм срещала в живота си.

Забелязах, че вече доста добре съм усвоила техниката да не реагирам, поне първите 3-4 пъти, когато някой ме дразни умишлено.

Болните хора се вдетиняват, психично болните си го имат като част от симптомите да са инфантилни. А инфантилите се си нарцистични, като малките деца. Разликата с психопат е, че личността на човека съществува, може самият човек да не е лош и с подходяща медикаментозна терапия да си е напълно нормален. Или по принцип да има светли моменти. При баш невъзможните самата личност е абнормна и не подлежи на промяна. Надявам се, заради децата твоят бивш да намери подходящо лечение и да се стабилизира.

Определено отказва лечение.
Така като гледам честотата на шантавите му мейли, поне е влязъл в по-спокойна фаза.
Съответно и малкия се е успокоил, при мен е три дни в седмицата.
Голямата все още е много тревожна, но тя вече е почти на 20. Подкрепям я, но не мога да й давам готови решения, а и тя не ги приема.

Понякога социопат, нарцисист и човек с психиатрични заболявания Е едно и също нещо.
Те също страдат от тревожност и депресия, понякога и биполярно разстройство.
Едното не изключва другото.
Напротив, едно тревожно разстройство може много да засили проявите на социопатията.

Комоборбидност може да има, но за щастие е рядкост. Човек с биполярно разстройство с маниен епизод е импулсивен, агресивен, но по съвсем друг начин. И болестите се лекуват, а ако въпреки лекарствата човекът си остава невъзможен просто не е болен. И при болните е по-лесно, защото наистина губят контрол до степен да ги арестуват и след това и диагностицират, дори да имат и болест, и абнормна личност. Но пак казвам, това е много рядко и се хваща още в младежките години на човека, защото картината е тотално извън релси.

Не искам да споря, но по моите наблюдения хич не е толкова рядко.
Доста често тревожни разстройства и депресия се получават при системно дълго претоварване, от което няма измъкване.
Ако при нормален човек това може да е работа, лоши случки в живота и др, то при  човек с личностно разстройство може да е защото го търсят от 2 банки, 3 бързи кредита, има 3 жалби в прокуратурата срещу него, живее под наем и 2 месеца не е успял да завърти далавера или да вземе заем от някого, за да си плати наема.
Тези хора са лишени от емпатия, а не от тревожност.
Да, склонни са да поемат повече рискове от нормален човек, но не са имунизирани срещу нерви (е, тежките психопати понякога са).
Или поне така твърдят двама психиатри, с които съм общувала.
Иначе да, ако се лекува с лекарства е психиатричен проблем.
Личността не можеш да измениш.
Но е много опасно да мислим, че ако някой страда наистина, то той на 100% няма личностно разстройство.