Петно на белия дроб

  • 38 424
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 0
Нищо не сме му казали,никой от нас няма смелост да го направи....Как да кажеш на някого,че умира?Има ли подходящи думи за това?Да стараем се да му показваме колко много го обичаме и колко е важен за нас.Лека полека започваме да се примиряваме с тази мисъл и това е...Даваме си кураж.Най-много ми тежат лъжите,които трябва да изричам.Гледам го в очите и го лъжа.Той живее с мисълта за това,че е болен от тежка пневмония и лечението ще е бавно....Но се опитвам да се държа.Когато ми стане мъчно отивам да си поплача и така...Благодаря на всички за подкрепата,Нямате представа колко е важна тя.......

# 16
  • Мнения: 4
Няма смисъл да му казвате, че наистина е болен от това ужасно заболяване. Въобще старайте се да не говорите на тази тема. Отклонявайте му вниманието с други любими негови занимания.

# 17
  • Мнения: 0
Сега лекарят каза,че трябва да вземем обезболяващи.Някой знае ли как стоят нещата там?Казаха ми че много се бавят с изписването на тези рецепти?

# 18
  • Мнения: 4
Имах много близък роднина, който беше със същата диагноза, но нямам представа за процедурата по вземане на обезболяващи.

# 19
  • Мнения: 0
Все не намирах сили да пиша....И още нямам.Баща ми си отиде преди две седмици...Мъката и болката са огромни..Още ме боли,от това,че го гледах и не можех да му помогна..Празнината е огромна..Дано ми прости някога,за това,че скрих истината от него..Никога няма да забравя очите му,пълни с толкова мъка и болка...Питам се защо и не намирам отговор.Благодаря на всички вас за подкрепата и отговорите,които получих тук..Успех на всички...

# 20
  • Кърджали
  • Мнения: 10 362
bobita10, моите съболезнования.
Свекър ми почина преди две години от същото заболяване. Още ми е пред очите как се стопи за два месеца..
Баща ти няма за какво да ти прощава, всичко ти е простено. Ти си се грижила за него, обичала си го, и той не е обичал.
Светла му памет!

# 21
  • Мнения: 4
Все не намирах сили да пиша....И още нямам.Баща ми си отиде преди две седмици...Мъката и болката са огромни..Още ме боли,от това,че го гледах и не можех да му помогна..Празнината е огромна..Дано ми прости някога,за това,че скрих истината от него..Никога няма да забравя очите му,пълни с толкова мъка и болка...Питам се защо и не намирам отговор.Благодаря на всички вас за подкрепата и отговорите,които получих тук..Успех на всички...

Мир на праха му! Не се обвинявай за нищо... Постъпила си както биха постъпили всички, които обичат родителите си.... Опитай се да си спомняш хубавите моменти прекарани с него... това ще ти помогне да преодолееш до известна степен мъката.

Общи условия

Активация на акаунт