Има ли възмездие в любовта ?

  • 8 047
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • планетата Земя
  • Мнения: 114
По принцип смятам, че няма възмездие, но виж отмъщение може и да те застигне Wink . Това в кръга на черния хумор де, надявам се авторката да не я застига нищо лошо. Simple Smile
По отношение на чувствата, обаче човек трябва да е особено внимателен. Както ти не можеш да си заповядаш да обичаш някой, така и на другият може да му е доста трудно да си заповяда да не изпитва чувства към теб. Говоря за чувства, а не "привличане", "пеперудки в стомаха" и прочее хормонални смущения. Те минават и заминават. Чувствата не си отиват така...за година-две. Да, променят се, развиват се...но трудно изчезват съвсем. Все пак, ако изчезнат едва ли е добра идея да се продължава. Всичко ще бъде една лъжа. Кому е нужна?
Работата по-скоро е да се опиташ да намалиш страданията на човека отсреща. Още повече, щом някога си го обичал/а.
Мое мнение де, не ангажирам никого.

# 31
  • Мнения: 293

Работата по-скоро е да се опиташ да намалиш страданията на човека отсреща. Още повече, щом някога си го обичал/а.



Това е невъзможно.
Даже в стремежа си да намалиш страданията на другия, ми се струва,че правиш още по-лоша услуга и острещният изобщо не го приема по същият начин. Става нещо като мечешка услуга,а и при това става още по-болезнено май.

# 32
  • Мнения: X
От няколко дни се мъдря по въпроса.

Обсъждаме понятията добро и зло, вярваме или не вярваме,че за постъпките си ще получим възмездие,всеки според собствените си възгледи и вярвания си живее живота.

НО когато става дума за любовта ...- има ли там възмездие ? Вярвате ли например,че ако не отговорите на любовта с любов,че ако нараните човек,който ви обича много без да го е заслужил с нищо - ще получите свише възмездие ? Както и обратното ? Вярвате ли да речем, че каквото сториш в любовта непременно ще ти се върне ? Имате ли страх от възмездието ?
Вярвате ли,че както постъпвате с любовта на хората - така ще постъпят и с вашата в един момент ?
Вярвате ли също,че ако разбиете едно семейство и градите собственото си щастие на гърба на чуждо нещастие това също няма да остане без възмездие и скоро и вашето щастие ще рухне като за отплата? Ей такива неща...


Не, не вярвам че има възмездие. В нито едно отношение. Shit just happens, обаче това няма нищо общо с възмездие.

# 33
  • Мнения: 326
Не мисля, че става въпрос точно за възмездие  Rolling Eyes. Просто на всеки се случва да обича, да е обичан, да е отхвърлен, да отхвърля...понякога се редуват, понякога през два пъти, през три..има някои, които винаги са отхвърляни, но накрая си намират човека.Това, че значи, че са компенсирани по някакъв начин, а просто, че им е дошло времето  Simple Smile
Забелязала съм, че във връзките(поне в моите)  има някаква цикличност.Загаджваме се..той е някак по-влюбен в мен..след няколко месеца се обръщат нещата, след още няколко пак...
Дори със дни и седмици се сменя.Миналата седмица някак аз бях по-обсебваща и го обожавах, тези дни аз съм по-дръпната, а той ме сънува и преследва. И не е възмездие,а просто човек се изморява да е хлътнал много..а когато другия го усети започва да се тревожи и да изразява любов.

# 34
  • Мнения: 4 569
Понеже съм в ситуация,в която ми се налага да нараня много човек когото обичам но на чиято любов вече не мога да отвърна със същото и прехвърляйки мислите си наляво надясно ...се породи темата.
А тя за мен наистина е интересна като изключим,че касае и мен в момента.
Като цяло когато се оповаваме на разума си можем да контролираме какво да правим и да не правим.
Когато става дума обаче за чувства - носим ли вина ???
Не, не носим вина. Здравословния егоизъм е хубаво нещо - най-важна съм аз.
По-честно е да го пратиш да си върви. Като му минат раните, ще срещне друга любов, ти - също.

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
И в любовта, и извън любвта, всичко това сме си го нафантазирали и си го предаваме в културата чрез фолклор, литература, в морала. Работата е там, че несъзнателно търсим някакво равновесие вътре в себе си и в света около нас, за да можем да функционираме нормално. Да се страхуваш от възмездие, защото не можеш да отговориш на чувствата на другия, е като да се обажда гузна съвест. А когато на теб не ти отговорят на чувствата се надяваш на възмездие за това, че си бил наранен. И всичко това, за да си възвърнеш усещането за равновесие и вселенска справедливост.

# 36
  • Мнения: 37
 По-скоро не вярвам да има възмездие.

 И, все пак, ако такова има, не мислиш ли, че може ти да си инструмент за възмездие в/у отсрещния?

 Колко успокояващо звучи...

 И кръга затваря ли се или е спирала?

# 37
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Не би следвало.

# 38
  • Мнения: 60
Според един много влюбен навремето в мен младеж, за това, че отхвърлих любовта му щях да  разбера някой ден какво е да обичаш, пък да не те щат. Да ама аз съм реалист, случвало ми се е, но го приемам като въпрос на избор и чувства от другата страна. А пък според бившата на мъжът ми, някой ден друга ще ми го открадне както аз съм го откраднала от нея и ще видя какъв кошмар е това нещо, само, че аз не съм го крала, той си дойде по собствено желание, така, че и това не се брои, мисли за възмездие е нормално да имат такива хора, когато няма друга надежда, отмъщението е единственото нещо което остава. Но пък да проклинаш някого и да му желаеш злото по този начин е все едно да скочиш от осмия етаж пък той да умре.

# 39
  • Мнения: 1 383
Някои хора  яко ги лови възмездието и то не само в любовта . Визирам себе си. Докато познавам други , които са наранявали , лъгали , мамили , крали , карали са околните да страдат и никакво възмездие за тях. Карат си я по старому и не им пука.

# 40
  • Мнения: 293
мисли за възмездие е нормално да имат такива хора, когато няма друга надежда, отмъщението е единственото нещо което остава.

Не мисля изобщо,че става дума за отмъщение.
Аз например просто се питам - трябва ли да изпитвам толкова вина за нещо,което реално не зависи от мен? И колкото и да ми е мъчно и да осъзнавам,че наранявам - нямам друг изход. Мъжът ми не иска никакво отмъщение за болката си - напротив - иска аз да съм добре. Но въпросът си остава в мен.

Доколко в тези случаи и в гореописаните от теб - трябва да мислим за собственото си щастие и доколко да контролираме това,което причиняваме на другите. Защото често въпросът е или/или - средно положение няма.Даже почти винаги.

# 41
  • Мнения: 1 488
Не мисля, че трябва да изпитваш вина, че вече не изпитваш същите чувства към даден човек. Но ти казваш "мъжа ми" и това ме подтиква да мисля, че сте семейни. И, незнам дали съм права, ти обичаш вече друг? Тогава става по-сложно. Ако е само гадже е по-лесно. Според мен.

# 42
  • Мнения: 293
Не мисля, че трябва да изпитваш вина, че вече не изпитваш същите чувства към даден човек. Но ти казваш "мъжа ми" и това ме подтиква да мисля, че сте семейни. И, незнам дали съм права, ти обичаш вече друг? Тогава става по-сложно. Ако е само гадже е по-лесно. Според мен.

Настоящият ми мъж,който глася скоро да стане бивш.
И не,няма друг.
И да знам,че не трябва да изпитвам вина.Но всъщност не мога да се науча,че да нараняваме е част от живота...

# 43
  • Мнения: 1 488
вярно ли няма друг??? как така тогава спря да го обичаш? ако той те е разочаровал до толкова,защо тогава ти пука толкова, че го нараняваш? сигурно нямате и деца. Иначе щеше повече да се замислиш дали да го направиш бивш. надявам се не се обиждаш.   bouquet

# 44
  • София
  • Мнения: 12 641

Аз например просто се питам - трябва ли да изпитвам толкова вина за нещо,което реално не зависи от мен?
Явно за нещо ти трябва, помисли си какво е. Тези чувства не идват без причина. Вероятно не си съвсем готова да се разделиш с него и това е последното чувство, което те държи свързана с него. Много хора се страхуват, че след раздяла ще останат сами, затова и с вината си търсиш уж наказание, а може да е просто образа на твоя страх. Несъзнаваното е хитра машина, обича да влиза в такива схеми. Затова изпиташ ли нещо нелогично първо се питай за какво ти е, за какво може да ти послужи, мозъка е като компютър създаден да ти служи, на теб, не на бившия или на някой друг. Да изпитваш вина ако излъжеш или нарушиш сериозна морална норма е нормално и нужно, това помага да отличаваме доброто от злото, но виниш ли се за неща, за които думата вина не може да се използва винаги има нещо гнило.  Вината е нещо друго, което се прави на вина, минава като нещо добро и благородно, т.е. чувстваш ли се виновна си адски добра и с висок морал, а на практика може да си е обикновен страх, срам или друго в този ред.

Може и да съм на грешен път, може да си имаш патологично чувство за вина, всичко е възможно, така си разсъждавам, пък ако имаш полза още по- добре.

Общи условия

Активация на акаунт