Ясновидци/ Врачки-тема 13

И на мен ми харесва,но понякога обстоятелствата в живота ти не ти го позволяват,особено когатоо имаш дете,това е първо,а второ си сигурен че именно този човек обичаш наистина и щастието ти е именно с него и знаеш че ако поискаш силно може да преминете трудния период и отново да се отворите един за друг.Дано не греша.Човек винаги може да прости и да забрави стига наистина да си заслужава и много да го иска.А Латина ми беше каза и това че е най-лесно да зарежеш един човек или да се разведеш,затова повечето го правят дори когато това не е правилният избор.По-трудно е да простиш,да преминеш един период в агония и болка,без това да излиза навън,защото пък мъжете са слаби и не издържат на агония отсреща.Те не желаят да бъдат обвинявани и да се чувстват като такива,защото са си егоисти,но ние ги обичаме такива.
[/quote]


Така е, но ако не ви е писано да бъдетет заедно???
Понякога раздялата си има и положителните качества!

Така е, но ако не ви е писано да бъдетет заедно???
Понякога раздялата си има и положителните качества!
[/quote]

Зеланд прекрасно обяснява как животът ни е безкраен низ от варианти, които избираме. Но, когато изберем един, той се движи по определен сценарий (т.е. змей, пропаст с крокодили, които приемаш като част от условията, само дето не ги знаеш в началото, кофти) Душата ни има оптимален вариант, т.е. най-добър вариант, в който да се изрази, но когато вече си заживял в един сценарий и разбираш, че не е точно твоя е малко по-трудно, но не невъзможно да избереш нов.
Няма абсолютни рецепти. Но няма и такива "обстоятелства в живота", които да те сграбчват за гушата. Познавам достатъчно майки-героини, толкова силни и можещи души, които са продължавали въпреки всичко.
Всичко е възможно. Мерилото е в нас. Душата, както казва Зеланд, винаги знае КАКВО НЕ ИСКА.

И сега една новост: мъжете, колкото и да е странно, също имат души т.е. носят своите отговорности към себе си, към нас и се движат по правилата на вселената. По-бързо се сриват по причини, че са рационални, а планетата ни вече не е. А женската природа по-бързо се настройва към новите вибрации, които са на новото, раждането, съзиданието, духа. Да бъдеш жена, мъж е просто роля сега и тук - нищо повече. Всички сме ин-ян носители така или иначе и хормонално дори.
Вече сме съвсем в друга география от темата, но... нямам енергия за отваряне на нова, а и как ли ще се казва? Например: "Тема за справяне с всякакви проблеми."

Моля, дамата с твърдата реалност да се усмихне, защото времето навън показва, че дезертира от общото веселие! 

А на всички усмихнали се, светлина и обич! 
 

Не знам защо ми излезе като цитат

[/quote]И на мен ми харесва,но понякога обстоятелствата в живота ти не ти го позволяват,особено когатоо имаш дете,това е първо,а второ си сигурен че именно този човек обичаш наистина и щастието ти е именно с него и знаеш че ако поискаш силно може да преминете трудния период и отново да се отворите един за друг.Дано не греша.Човек винаги може да прости и да забрави стига наистина да си заслужава и много да го иска.А Латина ми беше каза и това че е най-лесно да зарежеш един човек или да се разведеш,затова повечето го правят дори когато това не е правилният избор.По-трудно е да простиш,да преминеш един период в агония и болка,без това да излиза навън,защото пък мъжете са слаби и не издържат на агония отсреща.Те не желаят да бъдат обвинявани и да се чувстват като такива,защото са си егоисти,но ние ги обичаме такива.
[/quote]

   Изобщо не мога да се съглася с тези две твърдения.Първо, когато човек обича, дори когато е само влюбен, е сигурен, че точно тази любов е най-голямата и че точно този обект на чувствата е правилния човек.И обикновено следващата любов се оказва точно толкова, а може и по-голяма, и често се чудим как може да сме били толкова заблудени да мислим, че бившия е най-добрия за нас.Тоест, не можем да сме сигурни, че сегашната ни любов е най-доброто за нас.Може би в края на живота ни ще можем да кажем със сигурност, но не и сега.
   По второто твърдение- изобщо не е по-лесно да зарежеш, да се разведеш, или още по-точно казано-да се откажеш от партньора си.Всички сме прощавали неведнъж, точно защото е трудно да се приключи веднъж завинаги.Когато обичаме, не просто прощаваме, ами често стигаме и до тотално самоунижение в опитите си да задържим някой, който иска да си отиде.А децата.....обикновено са оправдание за взетото решение да търпим и прощаваме.Понякога са и оръжие отново в не особено достойната борба за задържане на мъжа.
   Така че аз мисля, че е много по-добре да се приключи навреме.Раздяла, развод и т.н.А ако случайно ни е писано да изживеем живота си с този човек, така ще стане.Развода не пречи отново да опитаме, нали?А ако бъдещето ни е с друг, по-подходящ за нас, той няма как да се появи докато тъпчем на едно място и сме се хванали упорито за миналото.
   Тоест, даването на напразни надежди от ясновидците наистина може да е нездравословно!

Знаете ли защо Ники Узунов не е влизал от доста време в скайп?Или аз нещо не мога да го засека?

Зеланд прекрасно обяснява как животът ни е безкраен низ от варианти, които избираме. Но, когато изберем един, той се движи по определен сценарий (т.е. змей, пропаст с крокодили, които приемаш като част от условията, само дето не ги знаеш в началото, кофти) Душата ни има оптимален вариант, т.е. най-добър вариант, в който да се изрази, но когато вече си заживял в един сценарий и разбираш, че не е точно твоя е малко по-трудно, но не невъзможно да избереш нов.
Няма абсолютни рецепти. Но няма и такива "обстоятелства в живота", които да те сграбчват за гушата. Познавам достатъчно майки-героини, толкова силни и можещи души, които са продължавали въпреки всичко.
Всичко е възможно. Мерилото е в нас. Душата, както казва Зеланд, винаги знае КАКВО НЕ ИСКА.

И сега една новост: мъжете, колкото и да е странно, също имат души т.е. носят своите отговорности към себе си, към нас и се движат по правилата на вселената. По-бързо се сриват по причини, че са рационални, а планетата ни вече не е. А женската природа по-бързо се настройва към новите вибрации, които са на новото, раждането, съзиданието, духа. Да бъдеш жена, мъж е просто роля сега и тук - нищо повече. Всички сме ин-ян носители така или иначе и хормонално дори.
Вече сме съвсем в друга география от темата, но... нямам енергия за отваряне на нова, а и как ли ще се казва? Например: "Тема за справяне с всякакви проблеми."

Моля, дамата с твърдата реалност да се усмихне, защото времето навън показва, че дезертира от общото веселие! 

А на всички усмихнали се, светлина и обич! 
 
[/quote]Аз съм си винаги усмихната и позитивна,не дезертирам от общото веселие, винаги намирам с повод и без да се посмея,това ми помага да преминавам трудностите.Съпругът ми има също страхотно и заразително чувство за хумор и двамата сме се смели дори и в наглед конфузни и тежки ситуации.

tiarina, oтново много хубав пост! Благодаря за милите пожелания!
Мир, любов и светлина в дома и сърцата на всички, които обичат и уважават себе си и хората, с които общуват!
Хубав и прекрасен ден на всички!

tiarina, в този сайт има една много хубава тема и мисля, че там твите постове, които много харесвам, ще се вместят много добре! ) Даже, мисля, че темите са повече от една!!!

И във форума не е влизал.Нямам представа защо.

Ники Узунов има телефон, ако е нещо спешно, звъннете му.
Възможно е да си е дал и малко почивка. 

Момичета , говорих  с  една  позната и ми препоръча Ани от Люлин 5 , каза че била много доволна , много познавала , та въпроса ми е някой ходил ли е при нея и с какви впечатления е .
Все се заричам , че повече няма да ходя по гледачки , ама ...

   Изобщо не мога да се съглася с тези две твърдения.Първо, когато човек обича, дори когато е само влюбен, е сигурен, че точно тази любов е най-голямата и че точно този обект на чувствата е правилния човек.И обикновено следващата любов се оказва точно толкова, а може и по-голяма, и често се чудим как може да сме били толкова заблудени да мислим, че бившия е най-добрия за нас.Тоест, не можем да сме сигурни, че сегашната ни любов е най-доброто за нас.Може би в края на живота ни ще можем да кажем със сигурност, но не и сега.
   По второто твърдение- изобщо не е по-лесно да зарежеш, да се разведеш, или още по-точно казано-да се откажеш от партньора си.Всички сме прощавали неведнъж, точно защото е трудно да се приключи веднъж завинаги.Когато обичаме, не просто прощаваме, ами често стигаме и до тотално самоунижение в опитите си да задържим някой, който иска да си отиде.А децата.....обикновено са оправдание за взетото решение да търпим и прощаваме.Понякога са и оръжие отново в не особено достойната борба за задържане на мъжа.
   Така че аз мисля, че е много по-добре да се приключи навреме.Раздяла, развод и т.н.А ако случайно ни е писано да изживеем живота си с този човек, така ще стане.Развода не пречи отново да опитаме, нали?А ако бъдещето ни е с друг, по-подходящ за нас, той няма как да се появи докато тъпчем на едно място и сме се хванали упорито за миналото.
   Тоест, даването на напразни надежди от ясновидците наистина може да е нездравословно!


Напълно съм съгласна
[/quote]

И на мен ми харесва,но понякога обстоятелствата в живота ти не ти го позволяват,особено когатоо имаш дете,това е първо,а второ си сигурен че именно този човек обичаш наистина и щастието ти е именно с него и знаеш че ако поискаш силно може да преминете трудния период и отново да се отворите един за друг.Дано не греша.Човек винаги може да прости и да забрави стига наистина да си заслужава и много да го иска.А Латина ми беше каза и това че е най-лесно да зарежеш един човек или да се разведеш,затова повечето го правят дори когато това не е правилният избор.По-трудно е да простиш,да преминеш един период в агония и болка,без това да излиза навън,защото пък мъжете са слаби и не издържат на агония отсреща.Те не желаят да бъдат обвинявани и да се чувстват като такива,защото са си егоисти,но ние ги обичаме такива.
[/quote]

   Изобщо не мога да се съглася с тези две твърдения.Първо, когато човек обича, дори когато е само влюбен, е сигурен, че точно тази любов е най-голямата и че точно този обект на чувствата е правилния човек.И обикновено следващата любов се оказва точно толкова, а може и по-голяма, и често се чудим как може да сме били толкова заблудени да мислим, че бившия е най-добрия за нас.Тоест, не можем да сме сигурни, че сегашната ни любов е най-доброто за нас.Може би в края на живота ни ще можем да кажем със сигурност, но не и сега.
   По второто твърдение- изобщо не е по-лесно да зарежеш, да се разведеш, или още по-точно казано-да се откажеш от партньора си.Всички сме прощавали неведнъж, точно защото е трудно да се приключи веднъж завинаги.Когато обичаме, не просто прощаваме, ами често стигаме и до тотално самоунижение в опитите си да задържим някой, който иска да си отиде.А децата.....обикновено са оправдание за взетото решение да търпим и прощаваме.Понякога са и оръжие отново в не особено достойната борба за задържане на мъжа.
   Така че аз мисля, че е много по-добре да се приключи навреме.Раздяла, развод и т.н.А ако случайно ни е писано да изживеем живота си с този човек, така ще стане.Развода не пречи отново да опитаме, нали?А ако бъдещето ни е с друг, по-подходящ за нас, той няма как да се появи докато тъпчем на едно място и сме се хванали упорито за миналото.
   Тоест, даването на напразни надежди от ясновидците наистина може да е нездравословно!

[/quote]Няма да коментирам за да оборвам това становище,всеки си има право на мнение,но с предпоследно изречение на дамата изобщо не съм съгласна.Не е нужно винаги да се преключи предишната връзка,да скъсаш с миналото дето се вика за да намериш нова любов,ново щастие.Ако беше така съпрузите никога нямаше да напускат тогава жените си заради друга,или съпругите да изоставят мъжете и децата си заради друг.Това показва че често в нашия живот нахлуват нови хора,които преобръщат подредения ни вече живо   който не сме имали намерение да приключим.Няма такова нещо писано или не писано-ако срещаш по пътя на живота си някой,към когото започваш да изпитваш чувства,а вкъщи междувременно си имаш детенце прекрасно и съпруг с който страст разбира се вече нямате,но дълбоките чувства като приятелство,уважение,споделяне,смях и т.н. са налице,малко ще се замислиш и ако имаш разум и глава на раменете ще се спреш преди да е станало късно,и ако не веднага,но след време вече и помен няма да имаш от това което не се е състояло,но е могло да стане.И щяхте да кажете ами не ми било писано с този мъж,било ми писано с друг.Вече не говорим за смъртта тогава вече се отнасяме по друг начин.Проблема е в телевизора на мъжете защото често те не умеят да се спрат дори когато вкъщи всичко хубаво е налице,но е вече хваната плячка

Момичета, нека който знае и има време да направи нова тема. Ще ни заключат и после къде ще споделяме за Стефка и не само. Аз не съм наясно, иначе бих я направила.