Здравейте, синът ми е на 3,6 месеца от известно време е направо нетърпим.Прави всичко на инат,като му кажа нещо че неможе да прави ми прави на пук,като забраня нещо реве,от скоро посещава детска градина и доста се промени реве за най-малкото и често не разбира ни от говорене ,ни от обяснения,нито от бой,от нищо.До сега май му беше почти всичко позволено,все викаме малък още и сега като не е по неговата и е направо чудо.Избягвам да го пердаша ама все по често това е единствения начин да се справя като прави нещо забранено и му е казано хиляди пъти че не се прави така или че не може нещо.Споделете вие как се справяте?Децата ви инатят ли се или са послушни?Като гледам тъй все послушни деца виждам повече ,отколкото крещящи ,инатести,явно аз бъркам някъде.Приемам съвети всякакви.
- Публикувана: 28 септ. 2012, 16:22 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2012, 16:32 ч.
малък инат
До сега май му беше почти всичко позволено,все викаме малък още и сега като не е по неговата и е направо чудо.
Ето къде е грешката! Човека просто си отстоява правата, които по незнайна за него причина в един момент е загубил.
Не съм морализаторка, а говоря от опит. При нас положението е същото, само че има борба на два фронта. Баща и вечно е на мнението "нормално е, деца са" (един вид малки са и не знаят как да се държат) оправдавайки и поддавайки се на истерии и тръшканици. От друга страна аз знам, че много добре са наясно какво може и какво не, но не винаги им изнася и гледам да не им се връзвам и да изисквам това, на което знам, че са способни. Но дойде ли си баща им вечер и особено събота и неделя нещата се обръщат на 180 градуса и имам чувството, че стават отново 2 годишни бебешки пуберчета.
miha
Нормално е на тази възраст да изпробва границите си, до къде може да стигне, да се инати и да се противопоставя. По този начин то научава за света, за това кое е позволено и кое не. Сега е момента да му поставите ограничения, даже вече малко сте закъснели. Прави на пук, за да види до къде може да стигне.
Не разбира от бой
Значи го пердашите 
Ако го удряте, по този начин му показвате, че да се удря е окей и след време и той вас ще вземе да удря. Като прави нещо забранено, го отстранявате от ситуацията, разсейвате го, давате му нещо друго да си играе, а не да го шамарите. И милион пъти да му кажете, че така не се прави, той пак няма да слуша и ще ходи да бърка в контакта (примерно). Не е реалистично да очаквате, че като му се обясни и каже на детето един-два-десет пъти и то ще запомни, разбере и повече няма да прави така. Изисква се огромна доза търпение от ваша страна, търпение, което усещам, че ви е изчерпано.
Нормално е на тази възраст да изпробва границите си, до къде може да стигне, да се инати и да се противопоставя. По този начин то научава за света, за това кое е позволено и кое не. Сега е момента да му поставите ограничения, даже вече малко сте закъснели. Прави на пук, за да види до къде може да стигне.
Не разбира от бой
Значи го пердашите Ако го удряте, по този начин му показвате, че да се удря е окей и след време и той вас ще вземе да удря. Като прави нещо забранено, го отстранявате от ситуацията, разсейвате го, давате му нещо друго да си играе, а не да го шамарите. И милион пъти да му кажете, че така не се прави, той пак няма да слуша и ще ходи да бърка в контакта (примерно). Не е реалистично да очаквате, че като му се обясни и каже на детето един-два-десет пъти и то ще запомни, разбере и повече няма да прави така. Изисква се огромна доза търпение от ваша страна, търпение, което усещам, че ви е изчерпано. 
Баща и вечно е на мнението "нормално е, деца са" (един вид малки са и не знаят как да се държат) оправдавайки и поддавайки се на истерии и тръшканици. От друга страна аз знам, че много добре са наясно какво може и какво не, но не винаги им изнася и гледам да не им се връзвам и да изисквам това, на което знам, че са способни.
Децата много добре разбират всичко, особено на възрастта на твоето. Аз се оптвам да поставя ясни граници на моето - кое е позволено и кое не. Тези граници постепенно се разширяват с възрастта, разбира се. Както са посочили и другите - търпение е необходимо. Опитвам се да не обръщам внимание на тръшканиците на дъщеря ми за да не й фиксирам вниманието върху тях като инструмент за манипулация.
И нека не изкарваме авторката побойничка, надали смила детето от бой.
от скоро посещава детска градина и доста се промени
miha
Нормално е на тази възраст да изпробва границите си, до къде може да стигне, да се инати и да се противопоставя. По този начин то научава за света, за това кое е позволено и кое не. Сега е момента да му поставите ограничения, даже вече малко сте закъснели. Прави на пук, за да види до къде може да стигне.
Не разбира от бой Значи го пердашите Ако го удряте, по този начин му показвате, че да се удря е окей и след време и той вас ще вземе да удря. Като прави нещо забранено, го отстранявате от ситуацията, разсейвате го, давате му нещо друго да си играе, а не да го шамарите. И милион пъти да му кажете, че така не се прави, той пак няма да слуша и ще ходи да бърка в контакта (примерно). Не е реалистично да очаквате, че като му се обясни и каже на детето един-два-десет пъти и то ще запомни, разбере и повече няма да прави така. Изисква се огромна доза търпение от ваша страна, търпение, което усещам, че ви е изчерпано.
Нормално е на тази възраст да изпробва границите си, до къде може да стигне, да се инати и да се противопоставя. По този начин то научава за света, за това кое е позволено и кое не. Сега е момента да му поставите ограничения, даже вече малко сте закъснели. Прави на пук, за да види до къде може да стигне.
Не разбира от бой
Значи го пердашите Ако го удряте, по този начин му показвате, че да се удря е окей и след време и той вас ще вземе да удря. Като прави нещо забранено, го отстранявате от ситуацията, разсейвате го, давате му нещо друго да си играе, а не да го шамарите. И милион пъти да му кажете, че така не се прави, той пак няма да слуша и ще ходи да бърка в контакта (примерно). Не е реалистично да очаквате, че като му се обясни и каже на детето един-два-десет пъти и то ще запомни, разбере и повече няма да прави така. Изисква се огромна доза търпение от ваша страна, търпение, което усещам, че ви е изчерпано.Детето е в труден период - тръгнало е скоро на градина, там се сблъсква с нов авторитет / госпожата/, с конкуренция /др. деца/, нов ред и режим....А и до сега му е позволявано всичко....
Няма да ви е лесно да минете през този период, но трябва задължително с бащата да сте на едно мнение, защото децата усещат "пробойните" и се възползват от тях
Тръгването на ясла/градина избива в подобен род поведение. 
Абсолютно съм съгласна
Проявете търпение, към Коледа сигурно ще отмине 
Моят син след няколкомесечния протест срещу детската градина, навлезе в послушен период, който продължи, докато се роди сестра му и започна да се приспособява към факта, че вече не е сам. Следващата фаза я чакам в първи клас 
Миха, ще цитирам три твои стари теми и няма да коментирам повече 
Децата ме чуват на 10-тия път
Пошляпвате ли децата си?
Детето ми хвърля всичко
...
Докато продължаваш с бой и крясъци, напредък няма да има, грешката определено е единствено и само в теб
И спри да пускаш теми непрекъснато колко са ти криви и лоши децата, ами вземи промени ти поведението си, казвам ти го с най-добри чувства
Децата ме чуват на 10-тия път
Пошляпвате ли децата си?
Детето ми хвърля всичко
...
Докато продължаваш с бой и крясъци, напредък няма да има, грешката определено е единствено и само в теб
И спри да пускаш теми непрекъснато колко са ти криви и лоши децата, ами вземи промени ти поведението си, казвам ти го с най-добри чувства
Чували ли сте за пубертета на тригодишната възраст? 
Ще съжалява за сегашното си поведение, но късно.
Чували ли сте за пубертета на тригодишната възраст?
По точно криза на растежа сега се опитват да оформят АЗа и с проявата си на характер да покажат, че са човеци.
С физическа саморазправа не се променят нещата, дори е възможно да се задълбочат поради приемането на боя като индикатор на безсилието на родителите.
Проблемът на авторката е че е изтървала контрола в самото начало и сега след смяна на средата от вкъщи в детската градина, емоциите на детето са се отприщили.
Трябва да се има предвид, че една такава промяна не се понася особено лесно от детето и за адаптацията трябва да помогне именно майката.
Така че съветвам авторката да спре с агресивното си поведение под всякаква форма и да положи усилия да открие други подходи по безболезнени и за двамата
Чували ли сте за пубертета на тригодишната възраст?