Вече се чувствам по-голям - ВТОРОКЛАСНИК съм засмян

Ей, уж масово сме против оценките в училище, а от сума ти страници темата се пълни предимно с отчет кой колко и по какво имал/нямал 6-тици! И им се радваме ... на 6-тиците! Странно, нали? Страхуваме се от детското бележкараство или от нашето собствено? На мен лично ми е все едно – дали ще е „Браво!”, дали ще е усмихнато или нетолкова усмихнато човече, дали ще е цифрова оценка – все тая. Но смятам, че не е зле да има коректив. Точно, защото съм установила, че понякога прекалявам с очакванията и изискванията си, за мен оценката от учителя, като спесиалист, е критерий как се движим според изискванията за средно възрастово ниво. Оттук нататък кой какво гони, е въпрос на избор. А и от нас зависи как децата ще  възприемат съответните оценки. Също така, аз не бих обобщила, че всички на тази възраст са достатъчно любопитни и любознателни, моят например не спада към тази категория, поне по отношение на нещата, които ние, като възрастни, смятаме за „ценно” знание. Вълнува се много повече колко очи може да има едно чудовище и какво се случва с върколаците, когато... ... А за тези, които смятат, че оценките демотивират, давам следния пресен пример: двукратен софийски състезателен шампион (на Коледно и Великденско математическо състезание) има 6= на входното училищно ниво и казва: „От днес започвам да решавам поне по Х задачи на ден, за да вляза във форма, а по БЕЛ имам 5+, което е напредък и следващият път ще се постарая да е поне 5.50.” Същевременно моят, който е антиматематик по природа (по мое мнение, макар и несъвпадащо с учителското), доби самочувствие от кръглата си 6-тица по мат и работата ми с него тези дни е много по-лесна... Така че... дали оценките са + или – е мноого спорно. Относно предмети като рисуване, физическо, музика... За мен не са по-маловажни от другите. И моят опит (9-годишен откъм деца + собствен н’амколкоси годишен) досега показва, че рядко учителите пишат оценки за „талант” – въпросът е не дали „го можеш” или не, а дали участваш в заданието, дали се стараеш и полагаш съответните усилия, за да се справиш с поставената задача. Естествено, не изключвам и ситуации с .... абе, с един вид учители, но не смятам, че това е норма.
Облачна, и аз ви помня... Много ми се иска да дам акъл, защото разбирам болката ти, но за съжаление не мога, поради липса на опит... Мисля, че нещата, които споделяш, са съвсем естествени и не трябва да ги приемаш като притеснителни. Единственият съвет, който мога да ти дам е – не се вторачвай прекалено, децата възприемат нещата по по-различен начин от нас, не влагат нашите натоварени с опит и мнителност емоции. Просто бъди до него, говори с него, обяснявай, успокоявай и един ден, вярвам, когато времето излекува теб, ще излекува и малчо! Забравих да добавя един искрен гуш! 

Малко ще отклоня темата от бележниците и оценките.
Ние имахме проблем с едно зъбче. Оказа се, че ситуациата  е стигнала до  пулпит.
 От известно време все есе оплакваше, че я боли и аз гледам отгоре зъбчето е  бяло. Не се вижда нито кариес, нито нищо. Все отлагах, отлагах посещението при зъболекар, защото си мислех, че няма нищо сериозно. Докато един ден не се обади от училище, ревейки че много я боли. Веднага намерих зъболекар, който я взе по спешност. Оказа се, че е между двете зъбчета отдолу и аз затова не съм го видяла. Оправи го, но цената която ми взе беше 80 лв. На мен ми се струва много. Имали ли сте такъв проблем? Такава ли е реалната цена за лечение на пулпит на млечен зъб?

в петък вечер синът ревна от зъб, в събота отидохме по спешност на зъболекар - пулпит, обаче сме изразходили 2-те безплатни манипулации по здравната каса - до момента равносметката е 25 лв. за арсена, 30 лева за следващото лекарство и ни предупредиха в понеделник като го затварят да си носим още 30 лева, т.е. 85 лева ще струва удоволствиет 

Добрютро, моите най-накрая донесоха бележници. Плами има 6-тици по БЕЛ и матиматика на входните нива и 5 по околен свят. Цвети има 5-ци по БЕЛ и мат и 6 по околен свят.
На Цвети петиците са, защото просто е пропускала задачите в края на страниците идеи за справяне с проблема ?
При вас правят ли портфолио на детето ? Това май съм го изпуснала на род. среща.
Вчера ходихме да вземаме мярка за шина и на Плами и да стегнат шината на Цвети. Цвети като си отвори устата - не можем да я затворим, че те не били сестри, а близначки и че имали още една сестра, която била малка за шини, но може би и нямало да носи, щото не смучела пръст и т.н.   Пет пъти попита д-рката колко ще струва на Плами шината. Д-рката накрая вика 180 лв., а тя: Ейййй, сега мама на нея ще й върне 20 лв, щото моята беше 200 лв.   (много интересно защо да връщам на някого пари, след като аз ги давам). Като дойде време да плащаме и д-рката вика на сестрата: Пиши 160 лв., сестрата я гледа въпросително, а д-рката вика: Е да има жената да върне 20 лв. и на Цвети. А Цвети: А за Леа ?  Срамммм, потънах в земята. А д-рката: Аааа, тя е малка ?   Това отношение към парите и вечните сметки вече ми идват малко в повече.
Миналата събота им сложих силанти по програмата. Дано взех правилното решение, защото не обследвах въпроса из основи, както правя обикновено, а се подведох по общата истерия.

Не, защо да е странно Аз лично вече споделих, че бих предпочела да нямат оценки на тази възраст, но също така споделих, че изпитах умиление, когато ми връчи с гордост първия си бележник с първата си шестица в живота Няма как иначе, до вчера си го бутал в количка и си го разнасял по цяла нощ, ревящо от колики, днес вече има бележник! Някак като белег на порасването го възприемам...Като първите думички, първото "харесване", като всичко първо в живота на децата ни. Нищо странно не виждам.

bibi, всеки път като чета приключенията ви и така се забавлявам.  То на теб сигурно вече не ти е до смях, ама отстрани изглежда много весело. Абе не ви е скучно със сигурност.

За мен оценките не са коректив. Коректив е обратната връзка - с какво точно се справя и не се справя детето. Оценките просто го напъхват в някаква рамка. За мен е много по-полезно да получа обратна връзка, че изпитва затруднения примерно с броенето на геометрични фигури, защото така знам в какво да се упражняваме и да му помагам. Ако ми донесе 6-ца, която не означава, че знае да брои геометричните фигури, а че просто на този тест/изпит/задача е влязъл в "норматива" от Х до Y точки, нямам никаква обратна връзка. Същото и за по-ниските оценки.

Това не ми пречи, както е писала и Belinda, да се радвам на оценките му и да му го казвам. Едното и другото нямат общо.

SZA, как я осъществявате тази обратна връзка? Аз с госпожата почти не се виждам, а да й звъня извън учебно време ми е неудобно. На род. срещи индивидуални въпроси  - само в края и то след като всички се скупчват около учителката да питат един през друг.
Виждам разни тестове, виждам грешките, но дали това е показателно? Моето дете не го виждам стресирано от оценките, другите деца също  - малко "през едното минало, през другото излязло". Ако действат като стимул - още по-добре. За ниските оценки сме си говорили надълго и широко, какво отразяват те и т.н. Ниската оценка, според мен, трябва да изгради подход към проблемите изобщо - като към обратна връзка, че нещо не е наред и трябва да му се обърне внимание, а не да гради страх и зубрене. Ей тук се включвам аз... поне опитвам

за мен обратната връзка е да видиш, къде бърка детето като пише домашни, в клас, на тестове и да работите по този въпрос. Моят вечно има 6-ци на листовете с тестовете, но аз не бих му писала повече от 4, затова продължавам да го притискам да работи по нещата, които не му се удават. Дали ако разчитах на бележките само това би било постижимо?

Дзвер, задала си отговора.
Труда прави знанието, оценката е обективно/субективен израз.

Аз ПАК не съм съгласна.    Не е нарочно!!!
Аз държа да се справя освен добре, да може да се концентрира и да дава най-доброто от себе си, когато се налага. Това е умение и се научава. Ако не сега - кога? Цял живот ще им бъде много полезно това умение.

Нашата учителка например, пише бележка на листа с упражненията, които са правили в клас, ако смята че детето има необходимост от доп. упражняване вкъщи. Можеш да помолиш и вашата да прави така от време на време.

При на с са с оценяване в %, вече 3 години. Но, също трудно се разбира нивото, само на база оценки. Аз, лично отдавна спрях да се радвам, защото "високото" ниво, на което ръкопляскат, всъщност е много посредствено. Но това е друга тема...

Мисля, че детето постепенно  свиква и научава да изпълнява поставените задачи и да иска повече от себе си.
Браво на Отличника от Олимпиадите, който от сега знае, че Х - броя повече задачи, ще подобрят формата му.Различните индивиди възприемат различно, по - бързо или по - бавно.За това и не сме еднакви.
Старая се да обеснявам и да изграждам навици, надявам се да ми се получи.
Все му е в игрите едното око все още.

много съм им набрала точно по този повод на нашите.

А моят син снощи ме пита: "Мамо, аз като съм донесъл седем 6-ци, защо нищо не си ми дала за награда?" Направо изумях. У нас никога не се е говорило за оценки и тяхната парична стойност. Но явно се обсъжда в клас. И нашият се е почувствал засегнато-измамен  ....че родителите му не плащат шестици.