Събиране на класа от основното?

Направихме такова скоро, през май, успяхме да се съберем около половината клас, някои успяха да се завърнат от чужбина за събитието.
Беше много приятно, аз бях с тях до 4 клас, защото отидох в друг квартал. Хората, които тогава въобще не харесвах, са станали доста свестни  И въобще като цяло, всички са се развили чудесно.
Даже се оказа, че с 2 от момчетата работим в една област и ми предложиха работа, ако реша да се прибера в Пловдив 
Та изскачат полезни връзки от такива стари познанства 

Ние сме се организирали веднъж . Бях дори бременна в 8 месец и отидох на събирането, но на някои от съучениците си не им помнех имената и не ги познах. 

Ходих и аз на такова нещо, макар и с 1/5 от класа и ... беше горе-долу тъпо.
В смисъл, нивото на повечето е такова, че не може и да се очаква нещо особено. Тези, които биха си заслужавали поне малко вниманието, не бяха там. Но беше интересно.

Като заговорих за събирания, сега се сетих и още нещо - момичета, помните ли някои "просто познати", които са минали за кратко през живота ви, но са оставили траен и хубав отпечатък в него, дори без да сте били в някакви по-близки отношения?

Например учителка, която макар и да ви е преподавала по заместване или за кратко още помните и си спомняте с добро за нея, или пък някой човек с който сте посещавали някакъв произволен курс (например по английски)?

Странно ли ще е ако след доста годинки се свържа с такъв човек по Фейсбук и го поканя на гости? Отвътре много ме гложди да го направя (а и обичам поводи за купони и гостита ), обаче ако не ме помнят ще потъна в земята от срам и сконфуз. Как бихте обяснили на някой, че въпреки, че не сте били приятели, а само познати, е оставил траен спомен в живота ви.

Ох, не знам защо споделям това, но се надявам поне една от вас да знае за какво говоря и как се чувствам. Знам, че е странно че помня такива хора, които повечето хора забравят, но от познатите си като че ли по-хубаво съм видяла от така наречените ми приятелки, повечето от които ми сервираха всякакви чудесии, освен една, която и сега е такава.

Срещите с класа са приятно изживяване - човек открива невероятни неща, някои весели, други тъжни, но при всички случаи е едно много емоционално изживяване 

По другия ти въпрос - щом чувстваш вътрешен порив да кажеш на един човек, че е изиграл роля в живота ти, за което си му благодарна - направи го  Това са неща, които според мен ТРЯБВА да се споделят - понякога хората не си даваме сметка, какво влияние оказваме на околните, дори само с присъствието си. И идва един момент, в който хората започват да се разделят, да си отиват, без да са разбрали, че са си били важни... Затова никога не пропускам да благодаря и да казвам на хората хубави неща - колко съм доволна от начина, по който са ме обслужили, колко ми е било приятно изкараното време заедно, колко полезни неща съм научила, как съм се забавлявала и т.н. и т.н... Случвало се е да ме изгледат странно и да не разберат точно какво и защо го правя, но това си е за отсрещната страна, аз съм направила това, което чувствам 

  Охооо срещи на класа, тези които са минали пък през няколко училища са най-облагодетелствани, мине не мине година и ей на повод за събиране 
Мен ми харесва и ходя винаги, когато разбера, че има, пък и имам съученици, с които работя или такива, с които мн често се виждаме и и поддържаме връзка, та няма начин да изпусна купон.
Въобще не е проблем, че с едните съм била само 2 год (последните в гимназията), част от този клас бяха заедно от 1ви още, но станахме мн добър колектив и почти всяка година (да не кажа по няколко пъти) се събираме  дори и аз съм била инициатор, та какво толкова, като е за един клас - намисляш подходяща дата и заведение, пускаш мухата на още 3-4ма навити, всеки казва на още толкова и хоп, готово  Даже и импровизациите са ни се получавали.
Вярно, както и някои по-горе писахте, че не вс хора са в б-я, понякога намисляме събирането, когато "американците" са тук, а тези извън града идват специално

За такова по-грандиозно събиране на целия випуск обаче си иска солидна организация и нерви...пък да не се лъжем и малко финансови средства от страна на организатора...най-малко за въртене на безброй телефони.
1во виж датата да не е около някакви скорошни събития (поредица от почивни дни, официални празници и т н)
2ро избери заведение, в което спокойно ще се съберете и е добре да е само за вас (ако ще сте 4-5 класа по 15-20 човека поне)
3то задължително да има дисководещ за настроение.
4то помисли дали и как да поканите някои от преподавателите (на нашето събиране точно до 8ми клас бяха поканили повечето от преподавателите, естествено с поемане на техните куверти от страна на присъстващите ученици)
- Помисли за някаква изненада към Програмата... че нещо да седнете и да се "напиете и наядете"  просто не е нищо особено, след като няма как всеки да поприказва с всички
...това, че не си помним имената и не сме се виждали с някои от сто години едно на ръка.

Успех в организацията, все ще има доволни и недоволни от нещо, не може да угодиш на всички! 
Важното е на теб да ти хареса! 

Аз съм от НЕходещите на подобни мероприятия. Не ми е интересно и ми е все тая кой какво прави, къде е и какъв живот води. /Пред/Убедена съм, че такива сбирки преминават в ненужно изхвърляне, "мерене на..." и фалшиви усмивки.
Винаги съм твърдяла, че ще се срещна и седна да се видя с хората, които реша, че искам да видя. Не че имам нещо против някого от съучениците си, просто няма какво да си кажа с тях. Всичко би било загуба на време, а аз се стремя отдалече да заобикалям лицемерни ситуации.

Хах, ние никога не сме се събирали от основното. А и да се организира сбирка, не бих отишла. Прекалено много години изминаха, дори не си спомням съучениците вече.

3 поредни години се събираме със съучениците от основното. За всички нас, оказва се, това е било най-страхотното време . Първият път отрядната някак беше изнамерила 10тина от нас и после се събрахме бая народ. Намерихме си съученици, които са в Щатите трайно, но поддържаме някаква връзка във Фейса с тях. Някои от съучениците са тръгнали по интересни пътища (един е станал монах в Атонския манастир, но дойде на първата сбирка; имаме съученичка, която е успешен джаз изпълнител в Щатите и т.н.). Още първият път, когато се събрахме се почуствахме все едно сме се прибрали вкъщи. Единият път се събирахме съученици с деца. Готино е!
С тези от гимназията не сме се събирали и съм почти сигурна, че не бих отишла.

От завършване на основното са минали 20 и години  .

Ами ние миналата зима се събирахме, не бяхме всички, но беше много забавно. Вече сме големи, минали са 15 години и се смяхме от сърце.  Препоръчвам го на всеки.

И аз не бих отишла на събиране на тези от гимназията, а и те са си се събирали, но само някои групички, една част от класа, сред която и аз не сме били изобщо поканени. Ами то си е за тях, аз пък имам по-добри спомени от последните два класа на основното.

Почти всяка година се събираме, точно съучениците от 1 до 8 клас. С тях и до сега най-много се имам. Дължим всичко на нашата класна, която ни сплотяваше много.
Успех!

Аз се виждам с 2-3 ма от основното у-ще.... и фейсбук е контакта ми с другите.Организирам от техникума всяка година сбирките... и все очаквам мен да ме поканят, а не да чакат на мен, но уви..... така си ги научих. От университета няколко пъти сме се събирали, но тръпката винаги е била с техникума - те са ми по-близки някак си ......... А бих отишла на среща от 1 до 8 клас.... е - хееееее. какви бяхме, а какви станахме............леле!

Аз не искам да се събирам с моите съученици от основното, защото се оказа, че повечето са запазили много неприятни спомени с мен. Тази съм била ритнала, онази съм била оскубала, на трета едва ли не дъвка съм и залепила в косата... Нямам чак такива спомени за себе си! А един съученик, всеки път като ме види казва: ти спомняш ли си като те целунах какъв бой ми хвърли. Да, да, помня, стигах ти до кръста, а те спуках от бой. И не знам защо половин Варна всеки път трябва да чува за тази случка, толкова е гръмогласен! Мъжът ми умира за тази история, защото поне два пъти в годината срещаме този съученик и той разказва за побоя, ама винаги!!! Веднъж в магазин сме и той  ме бута и ми върти главата, за да видя Този Който Съм Пребила. И с висок глас казва: ето го този, който си пребила. И около мен се оглеждат, докато се изчервявам до тъмночервено, защото върху пребития мъж мога спокойно да се нанеса три пъти.

С удоволствие бих отишла на такава среща с класа от основното училище, за разлика от съучениците от гимназията. В основното имах две години бурна платонична любов с едно много сладко момченце.  Бяхме страшно весел клас, нищо че сме били малки. Прекрасни спомени пазя, прекрасни! Но и годините бяха други... Ееех!