Публикувана: 6 септ. 2012, 17:10 ч.
Последно мнение: 24 авг. 2022, 11:04 ч.

Колко семейни приятели имате? Виждате ли се с тях често?

5 471
38
1

Отговори

# 15 11 септ. 2012, 15:57 ч.

Мнения: 326

Цитат на: Iventse в вт, 11 сеп 2012, 15:29

Цитат на: Belle-Etoile в вт, 11 сеп 2012, 15:25

При приятелските двойки някак има разделение-мъжа дружи с мъжа от двойката,аз трябва да дружа с жената. Laughing

Не е задължително. аз имам приятели мъже, които в последствие се ожениха и там важи по-скоро обратното правило Simple Smile

Аз имам приятели мъже,но с приятелките/жените им не дружа.Както и моя мъж с мъжете на моите приятелки.Със зет ми моя също много не общува,въпреки,че момчето(или по-скоро мъжа) много го кани насам,натам..по палатки,лодки,екскурзии.
Той с мои приятели почти не се вижда,да не кажа хич.Докато неговите си ме приеха,звънят ми постоянно(повече от на него) и си излизаме.Моя е по-пън и самотник и от мен,обикновено като сме някъде аз дивея с приятелите му,мъжът ми си седи смръщен и си цъка на телефона.
С годините може би това ще се промени,като се изпоженят всички.
Даже онзи ден му разказвах един филм,където главните герои много искаха да имат приятелска двойка и да си ходят навдякъде 4-мата.И той възкликна"Това е страхотно,искам и ние да си имаме" .Чак се очудих и направих шокирано-скептична физиономия Laughing

# 16 11 септ. 2012, 16:11 ч.

Мнения: 8 971

И аз имам приятели мъже, с чиито половинки не поддържам контакт и сме на здравей-здрасти. Това семейни приятели ли ги прави или не?

# 17 11 септ. 2012, 16:36 ч.

Мнения: 97

имаме много приятели - семейства повечето, някои са още сингъл. повечето познаваме отпреди да срещнат половинките си, най-често приятели на мъжа ми от ученическите години, в последствие и жените им се приобщават към компанията. имаме и 2 семейства, с които сме се сприятелили вече като двойки. също новите ни съседи...
много се виждаме със всички, понякога даже ми идва нанагорно (сега напр. Laughing

забелязвам напоследък, че с напредването на възрастта семействата се увеличават за сметка на сингълите и в един момент се получава компания от няколко семейства и някой сингъл. никакви проблеми в компанията, аз не намирам разлика в общуването, но се чудя те как ли се чувстват, защото неизбежно се появяват разговорите за децата и разни други такива "семейни" теми Laughing

на почивка винаги сме с компания, никога не сме били сами, освен някой и друг уикенд в планината, много, много рядко. така ни е приятно. аз съм на принципа, че на почивка всеки си прави, каквото и когато му харесва и никой не е длъжен да се съобразява с програмата на останалите. общо взето нямаме проблеми. Peace

друго е ако се ходи на екскурзия някъде, от тия дето много се обикаля и се разглежда, тогава си трябва дисциплина и не се спогаждам с всеки Grinning

# 18 11 септ. 2012, 16:46 ч.

Мнения: 1 446

Напоследък са повече, отколкото искам Mr. Green

Най-близки са ми кумовете, с тях мога да съм по всяко време навсякъде, често ме заедно на почивка, тази година се очертава втора такава с тях, на празници и т.н.
Иначе имаме други, с които не смогваме вече да се виждаме, направили сме график до края на месеца кога да сме за риба с едните, кога да сме на ресторант с другите, кога да сме на пикник с третите и т.н и т.н......а едните искат постоянно да ходим у тях. Общо взето понякога ми идва в повече, но важното е да има хора около нас. И понякога отхвърлям среща,за да се видим и насаме двамата.
И ние на почивка правим често различни неща, но и ни е приятно да сме заедно, последния път с кумовете се разбихме от бордни игри, пристрастихме се нещо Mr. Green

# 19 12 септ. 2012, 10:59 ч.

София
Мнения: 969

Да се включа и аз по темата

Цитат на: *milly* в вт, 11 сеп 2012, 12:53

Нямаме много и на мен ми липсва някакво общуване. Не купони и общи почивки, но ей така да пийнем кафенце или да се помотаем на някъде. Много трудно стана организирането на срещи, понеже не живеем в един квартал, а сме пръснати из цяла София.

Това все едно аз съм го писала. За съжаление всичките ни близки познати са на другия край на София. През седмицата след работа е абсурд да се видим предвид задръстванията в час пик от 17-19ч.
Сега лятото ние ходим на вилата, която не е далеч, каним всички, но те пък предпочитат да ходят я на Витоша, я другаде. Кумовете ни.... ами не сме ги виждали вече година и половина. В случая проблема не е при нас, ние ги каним да се срещнем, те не правят нищо по въпроса, е спряхме вече да се опитваме да организираме среща, ще чакаме тяхното благоволение. А тяхното момченце е на възраст точно колкото моя син, жалко наистина Sad

Другите ми прителки от детинство, които вече също имат дечица и те са в далечния за нас край на София, вече и те имат шофьорски книжки и съответно коли, но чудно защо чакат само аз да ходя при тях. И следствие на това срещите ни все повече намаляват.

# 20 13 септ. 2012, 10:04 ч.

Мнения: 8 971

Софи, единствената причина да отказвам да се виждам с близки и приятели е или защото съм свръх заета с други неща, които не мога да отложа, или защото по някаква причина сам и неприятни. Даже по-скоро е второто, защото човек, ако има желание - намира и начин.
Имам близка, която последната година тенденциозно избягвам заради конкретни причини, но тя не спира да ме кара да се виждаме. Вече се чудя дали да не й кажа в прав текст Sad

# 21 13 септ. 2012, 10:16 ч.

София
Мнения: 30 209

и при нас ситуацията е такава, че за съжаление не живеем близо със семейните ни приятели и взехме да се виждаме все по-рядко Confused

Преди да се родят децата, сякаш имахме повече време Thinking

(което всъщност е логично). А и родихме по различно време и децата ни са на много различна възраст (едни имат ученици, други бебета, трети деца в детската градина и т.н.) Сега след работа не ни се пътува с часове в задръстванията, за да се видим. Събота и неделя гледаме да организираме нещо, но все по-често не ни се засичат свободните дни. Някой има работа, друг болен, трети пък иска да си почине у дома, четвърти е извън Сф и все не се събираме Confused

По почивки принципно си ходим сами, защото в компания е хубаво, но и е ангажиращо. Преди ходехме за уикенда с компанията някъде, сега все по-рядко Confused

Явно организацията ни куца newsm78

# 22 13 септ. 2012, 10:22 ч.

Мнения: 750

Понякога не се виждаме с приятелите си, просто от мързел, някак мързи ме, не мога да се наканя, не че са ми неприятни или не искам да ги виждам. Когато в крайна сметка се видим си казвам :ех, колко беше приятно да си побърборим, повеселим, но до следващия път минава пак много време и пак трудно се наканвам. През това време си бодим телефонните разговори в стил "хайде , трабва да се видим".

# 23 13 септ. 2012, 10:32 ч.

София
Мнения: 969

Цитат на: Like_Smoke в чт, 13 сеп 2012, 10:04

В този случай, ако някой не иска да се види с теб 2 пъти, има едно правило - повече не се настоява. В случая при нас е различен, защото се чуваме по телефона и те казват трябва да се видим, ама така си остава. Но никой нищо не организира, а и аз не искам все аз да съм организатора, така че нека някой друг се наеме.. Whistling

Аз си имам 2 много близки приятелки и като решим се виждаме, но наистина става все по-рядко, защото лятото всеки иска уикендите да ходи насам натам, а не успяваме да се организраме да отидем заедно някъде...

# 24 13 септ. 2012, 17:50 ч.

Мнения: 10

Ние си нямаме семейни приятели и не ща да имаме.Дори не разбирам същността на това явление.Мъжът ми е такъв, че всички искат да му бъдат приятели,всички жени да го свалят.Добре сме си само двамата, с бебето и животните!Аз имам агорафобия и не излизам без него, приятелките ми ми идват на гости, стигат ми.

# 25 14 септ. 2012, 10:02 ч.

София
Мнения: 8 013

Понятието "семейни приятели" не фигурира в моя речник. Приятелите са мои и на мъжа ми. Случвало се е да се събираме и с половинките, но рядко. Обичайно срещите са самостоятелни, за да се видим с конкретния човек. Не изпитвам необходимост от "фамилно" сплотяване, особено за почивки. Там държа да сме сами - почивката е времето, в което не искам да се съобразявам с никого.

# 26 15 септ. 2012, 16:48 ч.

Мнения: 66

Мдаааа.... разбирам, че всеки има различно понятие за термина " семейни приятели". Благодаря на всички за отговорите. Лично за мен ние имаме много семейни приятели, но сякаш напоследък повечето от тях все работят ли работят и все няма време за истински релакс. А това ме натъжава. Сякаш се поизгубихме. Чуваме се предимно по телефон с уговорката, че все ще се видим, а накрая така си и остава..... Единственото ми успокоение, е че поне ни останаха стабилни 6 семейства, с които винаги можем да се виждаме и го правим. Но имам нужда от още, сякаш тези не ми стигат, де да знам и аз, та за това ви попитах вие как се справяте с това.

# 27 15 септ. 2012, 18:28 ч.

Мнения: X

Малко са и рядко и виждаме. Тези, които по-често намират време за нас са сингъли.
Семейните обикновено имат деца, които или са много малки и трябва да се гледат, или са болни...или пък нещо от сорта.
Приятелите на мъжа ми, които имат приятелки, но нямат деца все още, обикновено са толкова обсебени от гаджетата си или гаджетата им поставят някакви ограничения, че се сещат за нас като скъсат.
Скоро се бях зарадвала за един приятел, че си е намерил гадже, с които може да се води разговори и имаме общи теми, а той взе че скъса с нея...

# 28 15 септ. 2012, 20:33 ч.

Мнения: 11

Не, нямаме семейни приятели, напоследък тенденцията всеки да иска да се съобразяват само с него, а той да не прави никкави компромиси, затова вече ни омръзна само ние да сме инициаторите и като се обадя един път, два пъти в месеца да се видим, да се чувствам като натрапник, не благодаря, не ми трябват. Истината е, че хората последните години станаха много саможиви..

# 29 15 септ. 2012, 20:47 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Семейни приятели... Това са САМО двама. Едно семейство. Но те означават за мене и мъжът ми всичко! Създадохме това приятелство преди много години. Децата ни бяха малки. Израстнаха, станаха мъже. Ние минахме през много перипети и хубави мигове все заедно. Многото километри не ни разделят. Напротив. По-често контактувам с тях отколкото с комшийката отсреща. В тежките мигове единствени те намериха сили и ни подкрепиха и продължават да го правят. Безценни са ми. Да са ни живи и здрави и те и децата им!

А иначе приятели... бол... Но много от тях си купиха еднопосочен билет. Mr. Green

Други...Е, тях ги открихме преди година-две. Доведе ни ги Неволята... Благодаря. Hug

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Кого четете от форума?

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: