По-обемна, някак си 
- Публикувана: 18 ян. 2006, 16:45 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2006, 07:49 ч.
Как се променихте след раждането на детето си?
Промяната при мен, е че сега имам две слънчица в живота си, които го правят невероятен и прекрасен, а също съм станала малко параноична относно здравето им, но те са смисъла на живота ми и това е нормално. Сега непрекъснато се усмихвам и плача от щастие.наистина когато се родят децата, света се гледа с други очи.
Не съм се променила изобщо. 
Не се вманиячавам на тема "детето" и т.н
Не се вманиячавам на тема "детето" и т.нТака и аз!
Станах по-нервна, по-отговорна и малко по-търпелива.
Станах много по-отговорна по отношение на постъпките, решенията, приказките и въобще отношението ми към живота като цяло.
Преоткрих съпруга си - никога не съм предполагала че ще е толкова грижовен баща и толкова влюбен в сина ни...
Станах доста по -суетна ама честно казано май имах нужда от това
Сега ми става смешно за всички глупости и незначителни неща за които съм се тормозила аз, тормозила съм хората които обичам и които ме обичат и смятам, че съм била твърде дребнава на моменти.
Сега това, което си пожелавам е само да сме живи и здрави!!!!
Преоткрих съпруга си - никога не съм предполагала че ще е толкова грижовен баща и толкова влюбен в сина ни...
Станах доста по -суетна ама честно казано май имах нужда от това
Сега ми става смешно за всички глупости и незначителни неща за които съм се тормозила аз, тормозила съм хората които обичам и които ме обичат и смятам, че съм била твърде дребнава на моменти.
Сега това, което си пожелавам е само да сме живи и здрави!!!!
Почти не съм се променила.Най-голямата промяна не стана с мен самата,а с начина ми на живот-вече не мога да събирам багажа на двама ни веднага щом някой свирне,че ни чакат еди къде си 
След първото раждане - безумно щастлива,но и много нервна - не за здравето или притеснения за детето,а спрямо другите хора около мен.Не се харесвам,каквато бях тогава - нетолерантна,упорита,властна,проклета и изнервена.
Сега с второто нещата са тотално различни - напълно отдадена на детенце (не ми се е случвало с първото,там си теглех към себе си нещата),много спокойна,много лежерно приемам всичко,не се шашкам за глупости,изобщо много пълноценно се чувствам.
И ме е яд - таман му хване човек цаката как се гледат деца,и размножителния период за семейството е свършил
Сега с второто нещата са тотално различни - напълно отдадена на детенце (не ми се е случвало с първото,там си теглех към себе си нещата),много спокойна,много лежерно приемам всичко,не се шашкам за глупости,изобщо много пълноценно се чувствам.
И ме е яд - таман му хване човек цаката как се гледат деца,и размножителния период за семейството е свършил
Станах по-нервна и по-заядлива, дано да се оправят нещата, защото скоро ще се изпокарам с всички около мен
Иначе ми липсва свободата, да ходя където си искам (сега не мога, защото няма на кой да оставя дребния), да се срещам с много хора (защото пак тр. да влача дребния с мен, а не винаги е подходящо), искам да отида на театър (но не може, а тооолкова обичах и ходех).
Но си има и добри промени - имам си най-сладкото, най-миличкото бебче, което е най-голямата ми радост
.