Първи ден в детската градина

Здравей, Шайн
Споделям ти нещата, които научих от личен опит. Знаеш, че детето ми е от трудните и силно привързани към мама деца. Дано съм ти от полза:

Първо - постави условие, което не подлежи на обсъждане и промяна: мама трябва да ходи на работа, няма кой да те гледа вкъщи, яслата е за бебета, а ти си вече голяма. Подготви си такива факти и убедителни отговори за всеки възможен неин въпрос (например, защо трябва да ходиш на работа, защо не мог ада ходя в яслата - аз съм бебе и там ми е мястото, и т.н. варианти)
Второ - не й обяснявай колко ще е прекрасно в градината...няма как да знаеш дали ще е така, а и не бива да се чувства излъгана от обещанията ти, ако нещо не й хареса там. Говори й за неща, които са сигурни - какво ще правят в градината, как ще протича денят на децата и т.н. Достатъчно голяма е да разбира, че някои неща са задължителни (да ходи точно в тази градина - обясни й защо си избрала това място, придай му важност, сравни го с други градини, т.е. накрай детето да мисли за новата си градина като за специално място) и дори да има неща, които не й харесват в началото - с времето ще открие много радости там.
Трето - ако преминете през етап на тръшкане, истерии сутрин при раздяла и наложително отскубване от ръцете ти - приготви си фрази, или просто думи, които да й казваш всяка сутрин на раздяла, например: ще те взема първа, ще дойда след като се наспинкаш и закусиш, ще ти донеса изненада, като дойда да те взема следобед, и др. Използвай всеки случай, в който можеш да кажеш: когато те взема следобед, ще отидем еди-къде си, ще свършим еди-какво-си, ще ми помогнеш за това и това. Идеята е да отклониш мислите на детето от конкретния момент на раздялата, и да го накараш да се чувства специално и важно.
Четвърто - съвет, който ти ми даде преди време  и го изпитах, с положителен резултат - ако сутрин ви е тежко, нека таткото поеме този ангажимент, поне временно.

Няма да те лъжа - леличките и учителките са хората, от които в голяма степен зависи лесното приобщаване на децата. Силно се надявам да са разбрани и с желание и чувство да подхождат към нуждите на всяко дете - някои са по-емоционални, други са по-спокойни, важното е в правилния момент да реагират адекватно. Щото, най-лесно е да отмъкнеш детето от майка му, пък да си кажеш - е, то ще реве и ще спре след малко, не го мислете...
Успех ви пожелавам и лека адаптация
 

Stef, много ти благодаря за изчерпателните съвети !
Задължително татко й ще я води още от първия ден, те двамата си имат и ритуал сутрин.
За работата- аз работя много отдавна , така, че на нея това й е ясно, но си е измислила спасение от ситуацията- щяла да се запише в "градинката на баба" .

В един момент осъзнах, че ситуацията в яслите и градините е коренно различна и трябва да търся някакви стратегии .

Сигурна съм, че ще се справите. Все пак, голям + при вас е, че вече е ходила на подобно място - не е като за първи път да се отдели, а просто сменя средата.
Всичко ще е наред

П.П Измисли отговор и за градинката на баба

Записвам се да следя, че ни предстои този шеметен ден

Моят син не бе ходил на ясли, в годината, в която предстоеше да навърши 3г. направо тръгна на градина. В началото много ревеше сутрин, когато го оставях. После се заигравал.Беше изв. време на 1/2 ден, докато се адаптира. Като си спомня, ми е било доста притеснено. Учителката ни бе много точна, педагог с цял живот опит. Каза макар и да реват сутрин, да ги оставяме от раз, без нежности, т.к. ставало по-зле. После свикна, де `ще иде`.  Въпросът е и майката да запази самообладание в този момент,да не се поддава на рева, че да не усети детето притеснението. Май татковците по- се справяха, нали не са по емоциите.

И на нас ни предстои този първи ден със сина ми. Въпреки че вече съм го преживявала с дъщеря ми сега направо ми се е стегнало гърлото. Това което помня от дъщеря ми, беше че всъщност първият ден не беше трагичен. Тя влезе усмихната, имаше много деца, букети балони и т.н. Нооо следващите дни и месеци беше някакъв ад просто. Рев всяка сутрин, тъкмо посвикне след едноседмично ходене например и се разболее, после пак наново и така....
Надявам се че сега ще бъдат по-добре нещата, защото синът ми е по-различен от кака си. Ще бъде в нейната градина при нейните госпожи, за което аз много се радвам и дано аз да успея да съм спокойна за да го преодолее и той по-бързо.

Също има значение, дали детето е посещавало ясла. Моите наблюдения бяха, че децата, посещавали ясла се социализират много по-лесно в градината, и много по-малко боледуваха.

Дааа това за яслата си е точна така. Те вече са преболедували доста в яслата и в градината си ходеха повече време и съответно адаптацията им е по-бърза.
Ние за първи път ще се отделим от мама и от баба, при непознати хора и непозната среда.
Обмислям садмицата преди започване да започна да го водя в градината да поиграе с децата. Нали ги познавам там, дано да ми разрешат, че поне малко да е запознат с обстановката.

А по отношение на тактиката за оставяне в градината. Мисля сега баща му да го води. Каката само аз я водех, тя реве вътре, аз рева отвън като я оставя.

Надявам се че с баща си ще се разделя по-лесно отколкото с мен. Пък и така се налага, защото аз ще карам каката на училище по-рано.
 
Според мен разделянето сутрин трябва да е възможно най-бързо. Защото рева продължава доста време, колкото повече стоиш толкова повече реве. Поне при каката беше точно така. Е тя наистина много ревеше, не всички деца бяха толкова ревливи (но тя си е по рождение такъв характер). Докато синът ми е склонен на избилици но не с рев, а с хвърляне и удряне, които минават за много кратко време, след което отива и прави точно това което съм искала от него преди да избухне.

Подкрепям. Това са и моите наблюдения. Майките като цяло сме по-чувствителни. Бащите са по-`твърди` и се справят по-добре в подобна ситуация.

Кратко разделяне сутрин. За децата е по-малко травмиращо от дългите обещания и увещания. Малки са, като влязат веднъж при другите, много бързо им се отвлича вниманието.

И на нас ни предстои тръгване на ДГ.
Аз обаче смятам да го водя аз , не баща му.
Страхувам се, че , ако  не бъда с детето си в този важен за него ден, той ще се почувства предаден и изоставен. Не е ходил на ясла и това ще бъде първата ни раздяла.
Просто връзката, привързаността и доверието, които има между мен и детето са много по-силно отколкото с баща му.

Само да допълня - не обещавайте, че ще си вземете детето първо. Шансът да не ви изпреварят с взимането е минимален, а детето ще се чувства много разочаровано.

И аз запис да ви следя,ние нямахме особен проблем с ходенето на ясла,проблемът беше,когато баба й (защото почти винаги се налагаше тя да я прибира),че ние бяхме на работа,но сега ме съкратиха,и ще ходя и аз да си я взимам,даже мисля заедно с бабата,защото малката й предава номера като е сама,а ако сме заедно не смее,та ще видим от утре как ще е със свикването