Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
, макар и изключително рядко. Не се гордея с това, и определено не го намирам за правилна мярка за възпитание. Въпрос на изпуснати нерви е. Отношенията с децата не могат да бъдат винаги хармонични -появяват се сблъсъци и това е нормално. Важно е родителят да има търпение и да обяснява, наказва (без да бие, разбира се), тоест да коригира поведението. Това се налага по-често, когато децата са малки. Ако израстнаст с правилна ценностна система, после е лесно, защото остават все по-малко неща за коригиране. А пък и както ми беше казал мой близък, детски психолог, важно е децата да грешат, за да могат да бъдат поправяни докато са малки. Тогава грешките им също ще са по-безобидни. Нещо като въпросната поговорка. 
като поотраснат ще видите дали правилно сте възпитавали 
т.е. резултата 