„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 83 282
  • 1 799
  •   2
Отговори
# 1 770
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Да, за последно видях регистрация на 3-годишно дете, с изтипосани всякакви възможни снимки на цялото домочадие. Интересно, дали на него му е бил зор да си общува с други 3-годишни, може би другарчета от ДГ!  Laughing

Tова дете вероятно ще иска ново име като стане на 18. За да скрие глупавите действия на родителите си.
Това е официално предупреждение на специалист -  старо, но вярно.

# 1 771
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
искам да те попитам нещо съвсем конкретно-Какво би направила ако поради лоша компания ,отказваш на детето да излиза ,щото знаеш че излиза с тях,много сте говорили,обяснявали-за последици и тнт,то стои почти kaто затворник вкъщи и една ден просто избягва.Ситуацията-детето ти е на 13 и е избягало отвкъщи,какво правиш с него след като се прибере или го прибере полицията??Отговори ми моля,имам приятелка с аналогичен случай!!
Във всеки случай не би помогнало мълчаливото одобрение на лошата компания и да стоя да гледам кога сама ще се плесне по челото "абе, тия не са за мен". Ще има да си чакам и да наблюдавам как детето ми се погубва. Тотална смяна на средата обаче би помогнала. Ако трябва - в друг град, в друга държава.

# 1 772
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
На 12 не е невъзможно да се намери нова среда. Дори само с добавяне на нови познанстава. Обаче колко бързо ще се усетиш, че се налага и ще намериш и реализираш добър вариант е друго.

Иска ми се да вярвам, че добрата основа до голяма степен пази. Знам ч епомага, но де да беше гаранция... За мен забраната е била само закъснител. Обаче ми хрумва  разрешено бягство - при приятели или роднини. Не знам на каква възраст детето трябва да бъде подпомогнато да осъзнае, че е по-важно да е в безопастност от това да накаже родителите си.

# 1 773
  • Мнения: 7 947
искам да те попитам нещо съвсем конкретно-Какво би направила ако поради лоша компания ,отказваш на детето да излиза ,щото знаеш че излиза с тях,много сте говорили,обяснявали-за последици и тнт,то стои почти kaто затворник вкъщи и една ден просто избягва.Ситуацията-детето ти е на 13 и е избягало отвкъщи,какво правиш с него след като се прибере или го прибере полицията??Отговори ми моля,имам приятелка с аналогичен случай!!
Във всеки случай не би помогнало мълчаливото одобрение на лошата компания и да стоя да гледам кога сама ще се плесне по челото "абе, тия не са за мен". Ще има да си чакам и да наблюдавам как детето ми се погубва. Тотална смяна на средата обаче би помогнала. Ако трябва - в друг град, в друга държава.

 newsm78 Сериозно ли? Днес? В тия икономически условия - ей така напускате работа, загърбвате дом и хайде...не ми се вярва...

Какво бих направила аз? Забраната ще си остане - ама само конкретно за компанията. Иначе - спортове, кръжоци, смяна на училището, ако става опасно вече - нещо от сорта...Което пак не е гаранция, но и друго - никога не бих загубила връзката - тоест без обиди, скандали и тн - ще се опитам най-вече да запазя добър тон и приятелско отношение...

# 1 774
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, какво се чудиш, ако залогът е детето ти, не само напускаш дом и работа, а ако трябва и на Лунната отиваш! Ти просто още не си на тази вълна, защото детето ти е малко. Колкото повече порастват, толкова повече човек осъзнава опасностите при тийновете. Твоя все още можеш да го залъжеш или да го баламосаш, дори да наложиш авторитет, защото дори фицически синът ти е наполовина на твоя ръст, но правилата на играта се променят, когато той стане висок колкото теб и се научи много добре да се аргументира и дори да се крие, и тогава не можеш просто да го дръпнеш за ръка.  Искаа ти се да се държиш с 12-13-годишното си дете като с дъзрастен, смяташ, че ще разбере и приема сериозността на нещата, но после установяваш, че по-скоро мисли като 3-годишен и иска да направи това, което си е наумило, като на всичко отгоре вече има доста по-богат арсенал от възможности. Не можеш да го следиш неотлъчно, не можеш да му "криеш играчките", не можеш и да го затвориш в стаята му. Можеш да забраниш срещанетто точно с тази компания, но не можеш винаги да го контролираш, защото сина работа например, а детето ти половин ден  е вкъщи. Кръжици, курсове, ама то може и да започне да бяга от кръжоците, за да е с компанията. Лошото прихваща по-лесно от доброто.

# 1 775
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239


 newsm78 Сериозно ли? Днес? В тия икономически условия - ей така напускате работа, загърбвате дом и хайде...не ми се вярва...


Koe не ти се вярва бе, Вили? Виждала съм как умира братът на моя близка приятелка заради среда и дрога. Умря си момчето, а нямаше и 20. Мислиш, че родителте му не знаеха ли? знаеха си много добре, но се правеха, че няма нищо, че ще се усети, че е спрял и куп още измъквания, щото така им беше удобно и "икономически" неразтърсващо. Единствената, която истински я беше грижа, беше сестра му, но за съжаление сама не можа да се справи.
Пука ми за икономическите условия, ако виждам че детето ми се самоубива бавно. Ще ям хляб и сол, но ще го измъкна от средата.
Ама ги приказвате и вие....икономическите условия, работата, дома....какво ще ми остане, ако знам, че съм можела да направя нещо, ама съм си натискала парцалите, за да не си усложнявам живота???

# 1 776
  • Мнения: 7 947
Първо имах наркоман в рода си, прекалено добре знам какво е, второ - имам за съжаление отново млад човек със сериозни проблеми, няма да споменавам какви. И точно затова ви се чудя... Tired
Не знаете какво пишете, наистина - защото не сте го минали...Така имагинертно си представяте вие - смяна на държавата и хоп детето вече нобелов лауреат...
Както и да е, тази тема ми е болна и няма да пиша.

# 1 777
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
За наркотиците скоро даваха интересен италиански филм - Историята на Лаура беше името ако не съм забравила.
Зряла жена с две дечица, която стигна до улицата и лечение, а там имаше и дета на под 20 с цироза и рак след игли.
Съвсем подходящ за гледане с дете, не само детето да гледа имам предвид.

# 1 778
  • София
  • Мнения: 62 595
А ти кое по-точно си преживяла, Вили, това да имаш дете в пубертета ли? И какво им е в главите на днешните деца? А аз дори не говоря за наркотици, а за доста по-невинни на пръв поглед рискове! Лошата компания не се появява изведнъж, ей така, от днес за утре, а нещата си тлеят от дълго време, просто в един момент стават очеизбождащи. Важното е  човек да си отваря очите на четири какво прави отрочето му, какви са приятелите му, какво ги вълнува и докъде могат да стигнат в дружната си самонадеяност. А, да, и какви са родителите на приятелите!

# 1 779
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами Вили, не знам какво се е случило с познатите ти, но друга оправия, освен тотална смяна на средата, няма. Нобеловите лауреати къде ги забърка, не знам. Говорим за спасяване на живот, най-вече за спасението на собственото ти дете, не на комшийското, да не дава Господ, разбира се Rolling Eyes., не за нобелови награди.

# 1 780
  • Мнения: 7 947
Първо - не казах познати, но не се чете.
Второ - достатъчно добре познавам влиянието на лошата среда и родителските дефицити - само това искам да кажа. И последно - смяна на средата...въобще не знаете какво би коствало това на ця лото семейство, че дори род. Затова назад реагирах спонтанно, някак се прокрадна - все едно сменяме държавата, то лесно - отиваме там и опа всичко ок ще стане...

# 1 781
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ами не знам, може и въпрос на характер да е. Аз за себе си категорично избирам опитването на всичко, пред затлачването на проблема. Особено пък ако се касае за живота на детето ми....още по-категорично. Да си стоя на едно място и да знам след време, че е можело да опитам, а не съм си направила труда (какво имаш предвид под "би коствало на целия род" не ми е ясно, но във всеки случай не би ме засягало повече от другия проблем) за мен е пълен абсурд.
Какво толкова немислимо виждаш в преместването в името на нещо наистина важно, като това за което говорим, също не разбирам, но както казах - явно е въпрос на характер. Спорът е излишен Peace.

# 1 782
  • Мнения: 7 947
Пишеш глупости. Никъде не казвам, че трябва да се отрича проблема или да не се прави нищо  ooooh!

# 1 783
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Може аз да пиша глупости, но ти написа, че
 
newsm78 Сериозно ли? Днес? В тия икономически условия - ей така напускате работа, загърбвате дом и хайде...не ми се вярва...


което навява на идеята, че за теб това са фантасмагории и нерелани неща, а за мен е именно справяне с проблема откъм корена му - средата.

А за мен това :

Забраната ще си остане - ама само конкретно за компанията. Иначе - спортове, кръжоци,
тоест без обиди, скандали и тн - ще се опитам най-вече да запазя добър тон и приятелско отношение...
са пълни глупости, както се изразяваш ти, но не бих ти го написала в прав текст, защото съм възпитана и те харесвам Laughing.
Иначе след време ще те питам как точно ще "забраниш" на тийнейджъра да се види с компанията си. И то, запазвайки добрия тон и приятелското какво беше там. Любопитно ще ми е.

# 1 784
  • Мнения: 7 947
Трудно е, болезнено и много сила трябва -  за изпълнение. Явно трябва да пиша като на деца...за да стане ясна идеята. Да обясняваме ли сега момента, в който родителите се чувстват безсилни често - като им дойде до задника, ама в теми като тая всички знаят какво ще направят и са много сигурни...както и да е.

Общи условия

Активация на акаунт