питане до родителите на пораснали деца

Няма от какво да се засегна, най-малкото от години не сме заедно, но истината е, всички, които го познаваха, го определяха като много свестен, смея да кажа, че наистина беше добряк.
Родителите му също много го уважаваха, гордееха се с успехите му и волно или неволно се съобразяваха с решението му.
Още го уважават, да уточня, че прозвуча сякаш го няма вече.

Спирам с тази история, че разводнявам темата.

  Като се замисля, това с  Не- даването на телефона ми намирисва на егоизъм, телефоните не са само да звъниш, когато ти имаш нужда от някой, ами и да ти звънят, когато имат нужда от теб..., но това е друга тема. Тук темата не беше колко досадно- любопитна е майката, а колко често това се повтаря. Те свекървите/ тъщите могат да са еднакво досадни, дори ако звънят рядко , но ако е по няколко пъти на ден, това вече ще е прекалено! Не мога да приема за нормално, че вечер като се приберат от работа , вместо да си обърнат внимание един на друг, младите ще трябва да "рапортуват" на майките си как е минал денят им и какви планове имат за следващия...абсурд!!! Добре че едно време нямаше мобилни, не бих понесла всяка вечер да преразказвам деня си ... А като стана аз свекърва, ще гледам да не се натрапвам .

W'A'S'P', темата не е колко съм благодарна за родителите си /несъмнено/, нито се опитвам да кокетнича как аз, видите ли, не мога да си представя такива отношения, ах. Няма нужда да впрягам въображението си в хипотетични разговори и ситуации, когато имаме наглед реална и аз коментирам нея.

На този с безпогрешната преценка приятелите му са осведомявали майка му какво се случва в живота му. Защото тя била досадна. И любопитна. И той не искал конфликти и ежедневни контакти, и понеже е негово право, не им дал дори номера на телефона си. Не оспорвам правото му да се държи по един или друг начин - коя съм, че да го оспорвам. Просто се съмнявам, че хората, успяващи да поддържат по-топли отношения с родителите си, са с неизменно недосадни и нелюбопитни такива. Мисля си обаче също, че и най-любопитната и досадна майка не иска да "тормози" детето си и ако за всеки друг ще имам предвид по-скоро какви са резултатите от действията им, за най-близките ми са ми от особена важност и намеренията. Да приемеш, заедно с всички хубави страни на общуването, и любопитството, и понякога нетактичните въпроси, често непоисканите съвети и всички болезнени коментари не е мъченичество или дълг, именно защото става въпрос за родител. Знакът на чувствата между родител и дете може да е всякакъв, но връзката им остава специална и тя не може да бъде приравнена към останалите отношения. А този тип (радвам се, че не се засягаш, sorsha), се отнася към майка си като с досаден познат и затова е нещастник, по всички възможни начини. Случил е поне на родители, които се отнасят към него както могат да се отнасят само към свое дете, предвид обстоятелствата.

От 10 години вече не живея с нашите. От около 1 година напълно сама се издържам. Споменавам го, защото и самата авторка е писала като фактор това дали си независим финансово или не  

Първо според мен нещата трябва да са взаимни, двустранни. С две думи и двете да искате да се чувате, а не ти искаш, а дъщеря ти не иска. Според мен е въпрос на уважение родителя да зачита желанието на детето си. Нима винаги това, че си майка трябва да те оправдава, няма по-хубаво от личната свобода щом някой я иска  
С моята майка се чувам всеки ден, по 1 път или по няколко пъти, обаче не защото ми е майка и не може да спи, ако не се чуваме, а защото сме приятелки. Аз много рядко я наричам: "мамо", викам и по малко име или някакви прякори и измисляме със сестра ми. Имаме прекрасни взаимоотношения, тя знае всичко за мен, аз знам всичко за нея. Но това е двустранно, в смисъл и двете сме го искали и е станало. Със сестра ми примерно не са толкова близки, тя не желае да се чува с нашите всеки ден и се чуват много по-рядко. Не са малко случаите в които тя не им вдига, те уважават решението и и не я насилват или обвиняват, че не вдига.

Мисля, даже убедена съм, че има хора (не всички сме еднакви, аз също съм от тях обаче), които след определена възраст искат лична свобода, имат нужда да са по-независими и т.н., да не говорим, че има хора, които мразят да говорят по телефона повече от 30-40сек, като моя приятел примерно, ако не е служебно.

Уважи решението и според мен, ще видиш, че не след дълго тя ще започне да те търси!
И все пак мисля, че вие с нея си знаете най-добре  

Вероятно аз мога да бъда определена като телефонен терорист по отношение на баба ми 
Защото аз й звъня всяка вечер, понякога и два пъти на ден 

Миналата година почина дядо ми и тя остана абсолютно сама, а има здравословни проблеми - не може да пази добре равновесие и се случва да пада. Понякога лошо като преди месец, когато си счупи крака. И като не си вдигне телефона пет пъти, вече почвам да се вкарвам аз във филми 
Случвало се е и да звъня на някой съсед...

Like_Smoke, убедена съм, че бабата ти се чувства много добре от това внимание и ни най-малко не и досаждаш.По-възрастните хора, особено в такава ситуация, много се радват на подобно отношение.

Like_Smoke, и аз съм такъв терорист за моите родители   Но знам със сигурност че им е супер приятно. Сутрин обсъждаме как са кучетата, котето, как и е кръвната захар, пили ли са всички лекарства, мерили ли са кръвното, и за виенето на свят............ а бе пълна програма. Вечер, като се прибирам пак се чуваме- как е минал деня, с кои съседи са се видяли, какво са гледали, чели......... и за тях искам да съм спокойна. Това е.
И все пак си мисля, че всеки човек си преценява колко да се чува с близките си. Тука няма правила. Зълва ми не се обажда на родителите си по цяла седмица. Мъжът ми им звъни поне през ден. Пак да разбере как са, за здравето най- вече. Това не значи, че тя не ги обича и не се притеснява за тях. Просто хората сме различни и усещанията ни също  

Сорша, тя се сърди, защото я карам да си носи мобилния телефон навсякъде  
А тя забравя...

Абет, абе понякога ми идва в повече темите за кръвното и хапчетата, щото са все едни и същи, ама какво да направя...а и тя сама се усеща, че попрекалява с детайлите, та ми става още по-мила и се ядосвам на себе си, че не обръщам достатъчно внимание понякога...Но нали всички имаме и по цял куп още други задачки, та простено ни е 

Разговорите с болни роднини не са идентични със случая на авторката на темата. Не е споменавала някой от тях да има здравословни проблеми.