Написах този пост по повод коментарите как реагира Мете, Неджати, каква е Айлин, защо Беррин е с Ахмед. Простичко е...всеки следва пътя, който е избрал и който може би/ако вярваме в написаното от съдбата/ трябва да извърви...
Обичам Мете, въпреки тази избухливост. Коря го за нахвърлянето срещу Али, не защото всичко е розово и няма причина, а защото по принцип съм за диалога, дори и този, който го правим наум с някого, докато се успокоим. Но Мете е чиста душа.
Айлин, да има такива хора. Искат друг живот. Стремят се по различни начини да го имат. Друг е въпросът на каква цена ще го получат. Просто тя е Айлин.
Беррин и Ахмет...обичат се ...много. Въпреки всичко. Съдбата ги срещна. И така ще бъде дори след всичко, което ще им поднесе. Дори и след хиляди раздели.
Джемиле събира болката на всички. За нейната няма време.
Хубаво е сериалчето. Ще споделя само, че когато го гледах на един дъх - първи сезон ми беше много, много по-вълнуващо, по-динамично, по-различно. Но това е да гледаш сериал по наша ТВ.
Белл, благодаря ти за новата темичка!