Момичета,на някоя от вас сбъдвало ли се е желание от Руската църква? :)

Св. Серафим Соболев, мощите на който са в криптата на Руската църква, вече е официално канонизиран и от нашата и от руската православна църква. Церемонията се проведе в храма Александър Невски преди няколко дни, на 28 февруари.

Това, че си искала не значи, че е било най-доброто за теб!
И на мен едно от желанията не се сбъдна, случи се точно обратното и бях много тъжна и донякъде разочарована.
Днес, няколко години по-късно, въобще не ми го побира главата как съм искала точно това, колко глупава съм била, все едно не съм аз...
Сега съм изключително доволна, че не е станало. Както казват, Господ си знае работата....

Обяснение може винаги да си намери човек.  Факт е, че тези, на които уж им се чуват молитвите, са много малко в сравнение с останалите.  Чакат хиляди на опашки, ама колко от тези хиляди след това могат да кажат - да, със сигурност преди беше така, а веднага след това се промениха нещата. Аз лично не мога да го кажа. 

Ама виж сега, това не е вълшебство.
Ако примерно имаш финансов проблем, няма как да очакваш да намериш торба с пари навръщане от церквата, но може би ще намериш пътя, по който да спечелиш тези пари.
Ако имаш здравословен проблем, няма да се събудиш напълно здрава на другия ден, но може би ще срещнеш човек, който да те насочи, или пък специалистът, който да ти помогне.
А може би желанието ти няма да се изпълни днес, а след години или изобщо няма да се изпълни, понеже така е трябвало да стане.
Първо аз се молех да намеря добра работа, в София- градът, в който се бяхме преместили уж за по-добро.
Да, но с всеки изминат ден, аз се чувствах все по-зле и по-зле, повредих си щитовидната жлеза, случиха ми се разни неща, които страшно ме разочароваха, ходех притеснена и объркана. Така и не намерих хубавата работа и много се разочаровах и отчаях.
Ден след ден, случка след случка стигнахме до решението да се върнем в родния ми град.
Трудно беше, но се върнахме. На другия ден след завръщането, въпреки че бях адски уморена и изнервена от разправии, носене на багаж и пътувания, се събудих необяснимо щастлива.
Нямаше го стягането в гърлото, нервното напрежение, притеснението, стреса.
Започнах да се виждам с приятели, роднини, да ходя на любимите ми места от детството, намерих си работа. За пръв път от години се почувствах много щастлива.
Сега няма помен от състоянието ми, в което бях в София. Просто това не е бил моят град, моят живот, моята работа, моята среда. Не е трябвало да си намирам хубава работа там, защото може би това щеше да ме задържи в града и да си ходя все така вяла, нещастна и чувствайки се не на мястото си.
Човек никога не знае какво печели, когато губи.

Valerina   чудесен пост!

Пътят се изминава стъпка по стъпка, а понякога очакваме след години болести и проблеми изведнъж да ни пренесе  някой на чисто и здраво , щом сме се помолили.
А пък то става така понякога, ако така е за благото на конкретния човек, но друг път човека получава сили и подкрепа да се променя с малки крачки, за да заживее в здравето и благополучието.   И на пръв поглед уж нищо не се случва, защото очакванията ни са в друга посока.

Затова е добре към молитвата да се добавя "Ако е по Божията воля" и да сме отворени към различни благополучни изходи, а не само към това, което ни се струва за най-правилното.

Момичета, на мен ми става неудобно, защото досега ходих няколко пъти. След като ми помогна веднъж светеца, ходих отново, когато се появи трудност, ходих и за да благодаря, след като се сбъдне, занесох му и букет бели цвята. Проблемът е, че се чувствам неудобно. Там има една служителка, нищо не ми е казала, нито ме е изгледала на криво или нещо подобно, но със сигурност вече ме е запомнила, а аз искам пак да отида. Но какво ли си казва: ,,тази не се засрами по 100 пъти да идва'' , другата причина е, че ми харесва да ходя там, чувствам се спокойна, по най-прост начин казано - изпитвам удоволствие да ходя там! Преди да сляза в криптата, паля в църквата свещички за починалия ми дядо и за живите близки. Малко се отклоних, но мислите ли, че не е хубаво да се ходи толкова често ? аз не ходя от някакви користни подбуди, но все пак..

Блекроуз, как може да се протесняваш за това?
Когато ходих за първи път, една от жените, които работят там ми направи много лошо впечатление. Държа се грубо, даже не помня какъв беше поводът, май нещо я попитах.
Аз хич не мога да търпя подобно отношение, особено когато нямам вина и я срязах. После ходих многократно и никой не смееше да ме гледа накриво.
За съжаление, и в Руската църква и в други български православни църкви, често назначават на работа груби и невъзпитани жени, които се тросват на хората, хокат ги, гледат ги накриво.
Ти не отиваш там заради тях, няма защо да те интересува кой те познава и кой какво си мисли.
Това е Божи храм, вярващият човек има право да бъде там по всяко време, ако ще да е по няколко пъти на ден. Ходи винаги, когато почувстваш нужда,, останалото няма значение

Много ти благодаря за подкрепата! Наистина не трябва да ме интересува кой какво мисли и дали ме гледа и по какъв начин. Все пак, както казах, аз отивам там, защото изпитвам вътрешно желание, а не поради други цели.
Иначе си права и е много жалко, че вече навсякъде, та дори и в църквите срещаме лошо отношение. Особено в църкви, джамии и т.н. не трябва ли служителите да бъдат смирени и спокойни? Това не са ли Божи храмове, където да има хармония и любов ? Просто дори не знам какво да кажа... То не само служителите и хора съм виждала нервни там. Всеки си знае какво му е на душата, но все пак, не е приятно.

Жените, които работят там не са ли хора? Хората не са Бог. Влизат в грях всекидневно.

blackkrose, може би следващата крачка е да посетиш служба. Не можем само да искаме. Това не е упрек. Спокойствието би го изпитала и на  служба,

Да и те са хора. Знам, че не е упрек, но къде съм написала, че само искам ?  Написала съм, че също така благодаря, когато молитвите ми се сбъднат. А и ако си в труден момент, няма ли да помолиш за помощ?

Не знам как да ти го обясня....Разбира се, че ще помолим за помощ. Важното е, че и когато нямаме нужда от помощ, да сме там....Ако навлезем малко повече в православието, то ще разберем за какво  става дума.

Ох, не можах да се сдържа ама....Може ли да помоля светинята да влизам в грях наистина всекидневно, даже по няколко пъти на ден, а не три пъти на седмица????

Да, разбирам. Но ти не знаеш в момента в какво положение съм, дали имам нужда от помощ или не.

Говорех по принцип, защото ти беше написала за това, какво чувстваш, когато си там. Не говоря лично за колко пъти си ходила, защо и т.н. Това са си твои лични неща.


Не си разбрала какво искам да кажа.

Аз те разбрах, но просто не се сдържах...
Смятам, че твърде навътре приемате тези "божии" дела. Така или иначе не можете да прозрете смисъла им, затова дишайте по-леко. Каквото има да става, то винаги става...