Естествено раждане и секцио-положителни и отрицателни аспекти.........

"Дрогиране" се прилага и при вагинално раждане, а "приспиването" не е задължителен елемент от секциото.


И по-глупави.  Има и обратна "школа", която твърди, че родените със секцио са по-умни. 

Аз ще пиша при мен как беше, какви са вижданията ми и защо съм направила съответния избор.
Родих със секцио по медицински причини, но пак бих избрала такъв вариант, дори да ги нямах.
Имах насрочена дата, но това не ми допадаше и предпочитах малкия сам да си избере кога да се появи. За моя радост така и стана - 17 дена преди датата ми изтекоха водите. Контракции нямах никакви. Всичко мина спокойно, без бързания и препирания. За съжаление са ми сложили пълна упойка, тъй като спиналната не ме е хванала, и не можах да чуя първия плач на малкия, нито да го гушна и пр. Това го отчитам като сериозен негатив, но е по медицински причини (имам чупка в кръста, точно където се бие упойката).
Малкия се роди здравичък. Кожата му беше изключително чистичка, главичката му не беше сплескана - тези две неща ги споменаваха лекарите с думите "виж как му личи, че е раждан със секцио". Става дума за болница, която горещо препоръчва нормалното раждане. Давам го като показателен пример за беспорен факт, че децата раждани нормално много често имат инфекции по тази причина.
Започнах да кърмя на втория ден. Не забелязах забавяне заради секциото. В болницата също казаха, че така е нормално.
На третия ден си ходех нагоре-надолу (леко приведена) и си се грижех за малкия абсолютно пълноценно. Ставането ми беше по-трудно. Изписаха ме на четвъртия ден. На петия ден болките в корема изчезнаха дотолкова, че мих плочките в банята. Сами преценете. Болка около белега нямам абсолютно никаква още от 10тина дена след раждането.
Доволна съм много, че нямам шевове във влагалищната област. Тук режат като касапи, а и да не беше така просто това ме ужасява и то съвсем оправдано. За една жена би трябвало да бъде важно състояието й в тази област.
От самото раждане кофти спомени нямам. Нямам и нужда да се гордея с многочасови болки - за мен са брутално излишни и травмиращи. Не харесвам изтъкването с болки - те са за хора, които имат нужда да се изживяват чрез тях като много заслужили, дори и на по-късен етап пред децата си. Държа да се гордея с други неща.
Коремът ми в момента (три месеца след раждането) е напълно прибран и си е като преди. В моя случай не е вярно, че не се прибирал при секцио. Упражнения не правя никакви, просто защото нямам време от грижи по малкия и домакинството.
Толкова за мен. Според психодинамичната перспектива псих. травма, нанесена от няколко часово раждане остава за целия живот на детето. Аз споделям това виждане категорично.
Малко известен факт е, че една от причините за редица болести, които се оявяват на късен етап,  е асфикцията по време на нормалното раждане, която е супер често явление. Пример - една от причините за шизофрения са увеличените мозъчни вентрикули, които се деформират точно заради асфикцията.
 Да не споменавам форцепси,  вакууми, опасност от кунтузии при бебето, хемороидите при майката и прочие.
За мен всички тези неща са от огромно значение. Риск при секциото има. Не отричам! Но рискът се дължи най-вече на това дали лекарят ще се справи, т.е. оперативен риск. Рисковете при нормално раждане са основно божа работа, обаче, а някои неща са и неизбежни.
Здравето на бебето ми е на първо място, включително и психичното му такова! Моето също е важно. Моята единствена роля в живота не е да съм майка. Аз съм и жена, и човек, и държа и на външния вид, и на душевния мир и искам да полагам грижи за себе си във всички тези аспекти. И това е примера, който искам да дам и на детето си.
За себе си съм направила най-добрия избор. За другиго изборът ще е друг и го уважавам. Пожелавам на всички да са щастливи от избора си!!! 

Явно родилите в някои болници в София масово имат стафилококи...хихихи

Ставаше дума за евентуално заразяване в следствие на родилен процес през естествените родови канали.
Масовото заразяване на новородени се дължи на вътрешноболнични инфекции, където родоразрешението вече не играе роля. 

Единсветният + на секциото е, че е животоспасяваща операция. Най-големият минус - това, че си е сериозна коремна операция. Следователно:
ако вярваш на лекаря, който следи бременността ти и
ако лекарят счита, че няма разумна възможност в твоя случай да родиш по естетсвен път;

послушай го и не се притеснявай повече, независимо от начина на раждане, ако ти и бебо сте добре, другото няма значение. Ако обаче имаш съмнения, че неоснователно иска да те окасапи, а ти не искаш това да ти се случи - потърси и друго мнение. У нас доста лекари се презастраховат и "предписват" оперативно родоразрешение и в случаи, когато има и друга алтернатива. Има и такива, които не взимат под внимание цялостното състояние на бременната и тласкат в другата посока. Така че първо ти желая да намериш твоя си лекар (ако все още не си) и леко раждане после.

Естествено, че за всяка жена е важен видът там долу, ами да кажа, че моят не се е променил и по мнение на АГ специалсти съм зашита много анатомично. Мъжът ми също не е споменавал да съм погрозняла там

Не знам, защо считаш нормалното раждане за божа работа, то и оперативното раждане ако се обърка пак може да се каже,ч е е божа работа - я родилката нещо не издържи на упойка, я нещо друго...Нормалното раждане се води от акушерка и лекар, все пак.

По твоята логика за психическото здраве всички дето сме 25+ години сме психически травмирани, щото тогава не е имало секцио по желание.

Аз съм за нормално раждане, най-малкото защото това е природният начин да се даде живот. Секцио по медицински причини, естествено е напълно оправдано. Но секцио по желание, за да не ме боли, за да не ми се разтегне корема, за да не стана грозна там долу са ми смешни. Секциото е операция - както ми каза моят лекар - режат се 5 пласта и се шият 5 пласта.

И за портокола - синът ми нямаше сплескана глава въпреки големината си и нормалното му раждане.

Да се изкажа и аз като минала и през двата вида раждане - за мен няма по-хубаво от това да си родиш детето, а не да ти го родят. Такава емоция не можеш да изпиташ при операция.  Разбира се, това, че първото ми раждане приключи със секцио не ми пречи да обожавам сина си безмерно.

Като "+" (при мен специално) на нормалното раждане бих казала освен споменатото по-горе и моменталното възстановяване.  След като родих можех да правя абсолютно всичко без да прекарвам досадния период в реанимация.

Като "-" на секциото (пак при мен) беше вдигната температура, антибиотично лечение и невъзможност поради това да кърмя първата седмица. Не е имало драми, всичко се оправи за ден, а после кърмих успешно цяла година.

В темата прочетох толкова глупости, че не се чудя от къде иде секцио-модата. Ако бях 20тина годишна и прочетях написаното - направо се мятам на операционната маса. Докато се чудих да искам ли нормално раждане втория път пак попаднах на изказвания от подобен род, радвам се че съм достатъчно зряла, за да ги чета по диагонала или поне да ги верифицирам с официални източници.

udis*, мисля, че не е късно да попиташ лекаря си за упражнение за обръщане на бебето. Доколкото знам е добре да се консултираш с лекар, за да ти каже дали са подходящи за теб.

Никой не е казал, че всяка жена е "погрозняла там долу".  Въпросът е, че е с огрооомна вероятност.
Под божа работа имах предвид, че ако Бог е решил да родиш тежко, никой нищо не е в състояние да направи. Ще има мъки с часове и това е. 
Иначе логиката за травмата не е моя, а на големи психоаналитици. Аз само я споделям. Става дума за това -  при продължително и по-тежко раждане => по-тежка травма. Иначе всички до един си имаме своите си травми и конфликти, въпросът е дали можем да избегнем някои или не.
Между другото коремните мускули вече не се режат, поне не би трябвало, ако навсякъде лекарите бях в час. Моите са избутвани. А и препочитам контролиран разрез, отколкото разкъсвания.
Аз не съм "за" всичко да е природно и естествено. Всъщност никой от нас не е реално. Ако беше така, нямаше да лекуваме болните, щяхме да изоставяме болните деца и старите хора (не че някои не го правят), нямаше въобще медицината да я има в този й вид, защото природния закон повелява друго. Все пак сме хора, защото имаме разум и свободна воля и право на избор. Та така... 

След моето нормално раждане се възстановявах около 3 седмици- не можех въобще да си седна на дупето, имах болки и пр. За съжаление отдолу съм доста променена- сама се усещам. Болките хич не ме кефеха /родих без упойка/ и не са ми повод за гордост. Въобще за мен е по-добър вариант секциото, но вече съм се окепазила, така да се каже. Разбира се, при много жени нещата стоят различно.

Родих секцио и не съжалявам въобще, възстанових се буквално на следващия ден, а белегът ми, сравним с белега от апендицита, който оперираха докато бях в пети месец, е направо незабележим.

Лично аз не съм избрала секциото по изброените от теб причини или поне не са ми били водещи.
Прецених, че е по-добре да поема повече риск за себе си, от колкото за бебето.
Колкото до шевовете при нормалното раждане и при секциото- просто зависи на какъв хирург ще попаднеш.

Отделно, реже се само кожата и матката, мускулите се разделят и после събират като пъзел.

Моля, тези от вас, които отричат инфекциите за бебето при нормалното раждане- нека се поровят в нета, има предостатъчно инфо за това, какви бели могат да причинят.

Би ли дала линк, моля.

По-нелепи доводи за секцио не бях чела!
Прочетете какви са рисковете-далеч по-реални и сериозни....както за бебето, така и за вас.

МТВ, това са моите доводи, лично за мен.
Авторката търси мнения от жени преживели двата вида раждания.
Споделям услужливо. За теб може да са нелепи, за друг да не са.

Преди да направя избора си, проучих внимателно рисковете и при двата вида. Хубаво, според теб може и да съм се объркала там нещо.
Е, тогава 3 години по-късно защо избрах по желание пак да раждам секцио? Защото беше много гадно и неуспешно?
Не. Благодаря за избора си и за възможността да го имам.

С мен имаше жена, която преносваше много дни. Категорично отказваше секцио. Вляха й система, за да роди. Вечерта я доведоха в реанимацията със счупена игла в нея. Беше изгубила страшно много кръв и не можеха да я режат веднага. Бяха насрочили операция след няколко дни. Шевове отдолу и шевове отгоре. Ужасен стрес за нея, болки...и едва ли има второ дете.

Да, тези които си изброила са нелепи (някои и смешни).
И да-избора си е твой, риска -също....да извадя ли и аз статистика за секциото? Мисля е излишно...
Лежала съм и с двете бремености за задържане, и съм се наслушала и видяла какви ли не случки, което далеч не значи че ще случи на авторката или на която и да било др. майка, та да ги разказвам...