Здравейте, интересувате ли се дали ви харесват малко или много, въобще или изобщо другите хора освен близките. Защото аз все се стремя да се харесам с услуги, внимание, съвети, помощ и накрая се оказва, че съм си губила времето, тоест не им пука много за мен, зарязват ме, коментират ме, не ми помагат, даже ми се присмиват в очите.
- Публикувана: 19 юли 2012, 08:12 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2012, 17:02 ч.
Интересува ли ви дали ви харесват другите хора?
Всеки, който казва, че не го интересува и не се старае, лъже! От деца сме програмирани да се стараем да се харесаме на хората около себе си, за да можем да оцелеем съвсем буквално. Няма никаква причина да не го запазим и през останалата част от живота си, защото взаимосвързаността с други човешки индивиди е неминуема.
Глупости , Андариел..
Интересува ме единствено дали мъжът ми ме харесва (визуално и интелектуално), както и близките ми приятели - но след години приятелство, не полагам никакви усилия за това..
Преди години ми беше много важно да съм харесвана и правилно оценявана, но отдавна не ми пука за това.
Интересува ме единствено дали мъжът ми ме харесва (визуално и интелектуално), както и близките ми приятели - но след години приятелство, не полагам никакви усилия за това..
Преди години ми беше много важно да съм харесвана и правилно оценявана, но отдавна не ми пука за това.
Другите хора винаги са ме харесвали, та не ми се налага да разсъждавам на тази тема. Но с близките нещата са различни. Част от родата реши, че като съм кротка и разбрана, могат да ми се качват на главата. А когато ги изхвърлих от живота си един по един, станах от черна по-черна.
С годините- все по- малко.
Точно така.
Мен ме интересува не "дали ме харестват" хората, а дали мога да се разбера с тях и да създам и поддържам близки отношения с онези, които са ми ценни.
Дали тези, които са ми безразлични или още повече- не ми допадат, ме харесвали, отдавна не ме интересува.
Повлия ми в детска възраст Уейн Дайър много в това отношение.
Полезен ми беше.
Човек може да прави горното и по съвсем други подбуди. Когато е безкористно, с цел да се помогне, а не да се харесаш, дори не ти прави впечатление кой какво направил след това.
А доброто е добро само когато е безкористно, направено без да се чака какъвто и да било ответ. Другото е сделка.
Интересува ме единствено дали мъжът ми ме харесва (визуално и интелектуално), както и близките ми приятели - но след години приятелство, не полагам никакви усилия за това..
Преди години ми беше много важно ...
Преди години ми беше много важно ...
Точно така.
Мен ме интересува не "дали ме харестват" хората, а дали мога да се разбера с тях и да създам и поддържам близки отношения с онези, които са ми ценни.
Дали тези, които са ми безразлични или още повече- не ми допадат, ме харесвали, отдавна не ме интересува.
Повлия ми в детска възраст Уейн Дайър много в това отношение.
Полезен ми беше. Защото аз все се стремя да се харесам с услуги, внимание, съвети, помощ и накрая се оказва, че съм си губила времето,тоест не им пука много за мен, зарязват ме, коментират ме, не ми помагат, даже ми се присмиват в очите.
Човек може да прави горното и по съвсем други подбуди. Когато е безкористно, с цел да се помогне, а не да се харесаш, дори не ти прави впечатление кой какво направил след това.
А доброто е добро само когато е безкористно, направено без да се чака какъвто и да било ответ. Другото е сделка.
В работата за мен е важно мнението на колеги и клиенти, защото това говори за лични и професионални качества, които за от огромно значение за развитието ми.
В личния живот - не, не ме интересува мнението на останалите. Влияя се само от приятеля ми, майка ми и близки приятели. И то не задължително по всички въпроси. Постоянното съобразяване и вторачване в това, как те възприемат другите е изморително, а човек има нужда от почивка и разтоварване
В личния живот - не, не ме интересува мнението на останалите. Влияя се само от приятеля ми, майка ми и близки приятели. И то не задължително по всички въпроси. Постоянното съобразяване и вторачване в това, как те възприемат другите е изморително, а човек има нужда от почивка и разтоварване
Въпросът е много общ, не може да се отговори еднозначно.
Интересува ме дали ме харесват най-близките ми - семейството, приятелите. Искам да ме харесват такава, каквато съм - без преструвки, пози и излишно старание. Засега нямам оплаквания
Интересува ме дали ме харесват в професионалната ми сфера и в социалните ми контакти. Там полагам известно старание, с цел по-пълно и безпроблемно постигане на поставените цели, но в никакъв случай на всяка цена. Размера на положеното старание трябва да е максимум 1/3 от търсената цел, ако е повече, вече цената става твърде висока, и се въздържам. Като по-млада, влагах три пъти повече старание, отколкото целта заслужава,но с времето се научих да се щадя и да правя по-точни преценки кое си струва, и кое не.
Не ме интересува дали ме харесват хора, с които имам повърхностни, виртуални, или никакви контакти, и изобщо не бих положила грам старание да им се харесам.
Какво мисли за мен съседката от другия вход, съфорумката Curka92 или съседката по хавлия на плажа, изобщо не ми пука, дори ако в очите им се чете неприкрит потрес от необръснатите ми мишници и фактът, че пия бира в парка (например).
Интересува ме дали ме харесват най-близките ми - семейството, приятелите. Искам да ме харесват такава, каквато съм - без преструвки, пози и излишно старание. Засега нямам оплаквания
Интересува ме дали ме харесват в професионалната ми сфера и в социалните ми контакти. Там полагам известно старание, с цел по-пълно и безпроблемно постигане на поставените цели, но в никакъв случай на всяка цена. Размера на положеното старание трябва да е максимум 1/3 от търсената цел, ако е повече, вече цената става твърде висока, и се въздържам. Като по-млада, влагах три пъти повече старание, отколкото целта заслужава,но с времето се научих да се щадя и да правя по-точни преценки кое си струва, и кое не.
Не ме интересува дали ме харесват хора, с които имам повърхностни, виртуални, или никакви контакти, и изобщо не бих положила грам старание да им се харесам.
Какво мисли за мен съседката от другия вход, съфорумката Curka92 или съседката по хавлия на плажа, изобщо не ми пука, дори ако в очите им се чете неприкрит потрес от необръснатите ми мишници и фактът, че пия бира в парка (например).
Интересува ме дали ме харесва хората, които считам за близки. Останалите- просто да се държат прилично и да можем да общуваме на едно културно ниво- важи за колеги, персонал в заведения, магазини и пр. Човек не може да харесва и да се харесва на всички, важното е да има разумна комуникация, която да доведе до желаните от двете страни резултати.
За съжаление това за мен е един изстрадан урок.
За съжаление това за мен е един изстрадан урок.
Интересува ме да не бъда нехаресвана, защото това създава негативни усещания на всички. За тази цел имам безотказна техника:
- наблюдавам какъв тип човек харесва отсрещният
- според ресурсите и желанието си просто ставам такъв тип човек за целите на комуникацията
- ако видя, че не мога да съм желания тип, отрязвам човека, но никога не натрапвам "истинския си аз", нито пък се стремя да имам личност, която всички харесват.
Имайте предвид, че тази личност, която би била приятна за вас, е напълно автентична. Не е честно да изсипя всичкия си багаж и "истинско аз" върху напълно невинни хора.
Аз съм много повече от сбора от факти, история, биология, така че не ми пука кой харесва или не тази основа, върху която мога да съм каквато поискам личност.
- наблюдавам какъв тип човек харесва отсрещният
- според ресурсите и желанието си просто ставам такъв тип човек за целите на комуникацията
- ако видя, че не мога да съм желания тип, отрязвам човека, но никога не натрапвам "истинския си аз", нито пък се стремя да имам личност, която всички харесват.
Имайте предвид, че тази личност, която би била приятна за вас, е напълно автентична. Не е честно да изсипя всичкия си багаж и "истинско аз" върху напълно невинни хора.
Аз съм много повече от сбора от факти, история, биология, така че не ми пука кой харесва или не тази основа, върху която мога да съм каквато поискам личност.
Интересува ме да ме харесват тези, които аз харесвам. Няма да взема да се правя на палячо само и само това да стане, но ми е приятно ако симпатията е двустранна и тъжно, ако не е.
Хората, които за мен са неприятни не само, че не искам да ме харесват, но ако се случи да ми показват симпатия ми стават още по неприятни.
А за непознати и безразлични хора за мен, ако ме харесват добре, ако не здраве да е, нищо не бих направила по въпроса за да го променям или пък да се вайкам, че е така.
Аз съм много повече от сбора от факти, история, биология, така че не ми пука кой харесва или не тази основа, върху която мога да съм каквато поискам личност.
Да бе. Никой не може да бъде каквато си поиска личност, нищо че може да си вярва.
Хората, които за мен са неприятни не само, че не искам да ме харесват, но ако се случи да ми показват симпатия ми стават още по неприятни.
А за непознати и безразлични хора за мен, ако ме харесват добре, ако не здраве да е, нищо не бих направила по въпроса за да го променям или пък да се вайкам, че е така.
Аз съм много повече от сбора от факти, история, биология, така че не ми пука кой харесва или не тази основа, върху която мога да съм каквато поискам личност.
Може да не ме засегне особено, ако не допадам някому, но чак пък да не ме интересува въобще ( и хич, и никак даже 
) - едва ли.
Огромният мерак и очеизвадното старание да се харесаш на всеки е съвсем друга бира, обаче, а заглавият пост по темата огювечва тези две доста далечни нагласи към общуването и живота.
) - едва ли. Огромният мерак и очеизвадното старание да се харесаш на всеки е съвсем друга бира, обаче, а заглавият пост по темата огювечва тези две доста далечни нагласи към общуването и живота.