Всяко нещо на света може да бъде разбрано по няколко начина и всеки от тях може да бъде не по-малко верен. Науката засега отрича съществуването на човешка душа и е права, защото нейните методи и средства, с които са служи, а още повече гледната й точка, не се интересуват от това дали има или няма душа и за постигането на нейните резултати имането или нямането на душа е без значение.
Нормално в херметичната (езотерична) наука е приема, че устройството на човека се състои от физическо тяло, душа и дух. Нашите определения тук за тези неща ще са дотолкова условни и приблизителни, доколкото е необходимо за хода на разсъжденията. Под душа разбираме емоционално-психическата структура на човека, а духът е неговата връзка със самата същност на Вселената, с Вселенския Разум.
Иначе казано човекът представлява структура от различно сгъстена енергия. Разделението на нещата на материални и духовни е въведено от материализма. За херметичната наука няма такова разделение. Всичко е енергия (както показва и физиката напоследък), а това, което наричаме материален свят е различна по плътност енергия. Така физическото тяло е енергия, душата е по-финна енергия, а духът е още по-финна енергия.
Тъй като всичко във Вселената зависи и се изгражда около гледната точка на наблюдателя, то самата душа или по-скоро нейното възприемане е също илюзия. За повечето хора душата е носител на техните емоционално-психични особености, но и тя ги отграничава от околния свят , доколкото те самите са решили да се отграничат от него и да нарекат отграниченото свое Аз. За духовно съвършените, които нямат отграничаване от Вселената и за които всичко е едно, душата е едно условно понятие и за тях тя представлява нещо съвсем друго.
Жената има голямо предимство да притежава душа, която е част от колективната женска същност на Вселената. Ако следва своята женска същност, тя ще бъде наградена със завидна интуиция, любов и творческа сила. Ако не следва своята същност, ще върши всички неща, които могат да ги вършат и мъжете, но ще ги върши по някакъв не съвсем ефективен начин, а пък изпълнен с неудовлетворение.
В наши дни се говори постоянно за равнопоставеност, но равнопоставеността се разбира в нейния извратен вариант - всеки да се занимава с това, което му е най-трудно само и само да получи някакъв реванш или да запълни празнини. Обикновено душевни. Истинската равнопоставеност е, когато мъжът си позволи сам на себе си да бъде това, което е и когато жената си позволи сама на себе си да бъде това, което е. Това е равнопоставеност. Останалото е бягство от себе си и истинските проблеми.
Проблемът не е само в жената. Проблемът е в това, че мъжът се отказал да носи и вкарва в света своята духовна сила. Неговата духовна сила дава духовната насока на света. Това още повече обърква жената. Тя би желала да отдаде своята женска същност на мъжа, но рядко се намират мъже носители на нужната духовна сила. Рядко тя може да се обвърже духовно с някого, а сексуалното обвързване само не носи удовлетворение.
Равнопоставеността разбрана в термините на Вселенските закони означава на всеки да се даде правото да бъде това, което е. Сега всеки се е отказал от това право и дотолкова е потънал в самозаблуди и илюзии, че го счита за задължение. Това, което е предимство, се приема за недостатък.
Древните мъдреци като Тома Аквински, Конфуций и т.н. са смятали, че жената няма душа. Това, разбира се, е погрешно. По-точно, това е погрешна интерпретация на съвременните изследователи. Жената при своето раждане има душа – колективната женска същност на Природата. Това, което искат да кажат мъдреците е, че тази душа няма своя индивидуалност.
До едно определено събитие женската душа няма индивидуалност. Тя няма индивидуален живот. Води се по хората наоколо и по колективната душа на Природата. Под индивидуалност разбираме собствен мироглед за света, подход към живота, начин на възприемане на света, начин, по който се участва в живота, индивидуален психичен и емоционален процес. Събитието, при което тя получава своята индивидуалност е първият полов акт.
Съвсем обективно погледнато мъжът преди да стане на 21 година също няма някаква особена индивидуалност, но на 21 година, той придобира индивидуалност, която съответства на неговия дух и досегашно развитие.
Жената придобива своята индивидуална душа по времето на първия полов акт и тази душа е отпечатък от душата на мъжа. По време на първия полов акт тя възприема неговия начин на индивидуално взаимодействие към света и отношение към света (енергийно, на несъзнавано ниво). Затова пъврият полов акт на жената е толкова важен за нея. Първият мъж е най-важен. Ако той е негодяй, развейпрах и негодник, това ще се отрази на душата на жената и ще ограничи възможностите й за духовно развитие. Ако той е светъл и духовен, тя ще получи най-добрия дар. Затова едно време е имало правото на първа брачна нощ, когято жрецът на племето е имал правото на пръв сексуален акт. Но тогава са били времена, когато жреците наистина са били жреци и високо-духовни хора, от които всяка жена би желала да получи своята душа.
Ясно е, че жена, която няма полов акт, няма своя индивидуална душа. Също така е ясно, че този процес на индивидуализация носи много особености и противоречия. Жената е представител на колективната женска душа на Природата, има свое възпитание в семейството, а освен това върху нея се слага отпечатъка на душата на първия й мъж.
Това води до всички противоречиви състояния на женската душа и до усещането, което мъжът има, че не може да я разбере. А влиянието на жената върху мъжа е огромно, защото тя определя представянето и успеха на мъжа си в материалния свят. Ако първият мъж на жената е бил успешен бизнесмен, то сегашния й мъж е вероятно също да стане успешен бизнесмен. Ако първият й мъж е бил развейпрах, то е вероятно сегашният й да стане същия.
Ако наблюдавате един мъж, който се жени последователно за няколко жени, ще забележите как всяка жена е определяща по своя начин за материалното му благосъстояние. Но пък единствено мъжът е отговорен за духовния напредък на семейството.
За да станат нещата още по-сложни и противоречиви, всеки следващ сексуален партньор в живота на жената слага допълнителен свой отпечатък върху душата й. Колкото повече партньори, толкова по-объркана ще е тя. Мъжът не може да я разбере, но и самата тя не може дори и пред себе си да обясни защо прави много от нещата, които прави.
В Библията е казано „обичайте жената”. Не е казано „разбирайте я”. И това е единственият начин един мъж да бъде щастлив с една жена. Колкото любовта на мъжа е истинска и безкористна, толкова по-спокойна е душата на жената и тя става по-истинска.
Любовта лекува всичко, но Природата има свои механизми. В Природата няма добро и зло. В нея има закони. Това са фактите, това са механизмите, които всеки може да провери около себе си. Да ги приеме и да живее в любов с тях.
Обичай се!
Обичай ме!
Любопитно ми стана просто. 
Май не съм достатъчно духовно извисена за подобно четиво... 
Но пък имам желание да се извися духовно! 
