Съвременната жена- домакиня?

  • 27 458
  • 539
  •   2
Отговори
# 480
  • Варна
  • Мнения: 78
Не ме разбирайте погрешно. не си давам еманципацията за нищо на света. Именно тя е тази, която ми дава избор да си остана вкъщи за колкото време искам, защото когато искам да работя, ще работя (не че има някакви изгледи да си променя решението де). Но жените в цивилизования свят все още са в неравнопоставено положение, затова законите са такива, че да компенсират неравнопоставеността с повече права за жените.
Нещо такова е направил Мохамед едно време, като полагал началото на исляма.
По-вероятно е да говорят така на дъщерите си, защото все повече мъже по нашенско са мухльовци, инфантили и слабохарактерни. Повече се държат като синове на майкитте и бащите си, отколкото като съпрузи и бащи.
   202uu  202uu

# 481
  • Мнения: 46 580
Не знам кой нормален човек ще е против еманципацията. Благодарение на нея, жените вече имат права, каквито би трябвало да има всеки нормален човек.

А дъщеря ми предпочитам да може да се оправя сама, вместо да чака някоя да я вземе за държанка. И след като обслужва него, къщата му и децата, да я изрита след години с нищо зад гърба.
Но... да не приказвам много, че не знам какво ще ми поднесе живота  Mr. Green

# 482
  • Мнения: 0
вместо да чака някоя да я вземе за държанка.

Тоест дъщеря ти харесва момичета ли?
Няма лошо, вчера след мача се разхождах - навсякъде имаше гей двойки - мъже и жени.

Аз лично харесвам жени.  Party Може би след време жените дето харесват мъже и мъжете дето харесват жени ще са малцинство.   bouquet

# 483
  • Мнения: 46 580
Грешка при писането  Joy  на момчета налита, засега, още няма 8, а е имала повече гаджета от мен  ooooh!

# 484
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво сега, защото има вероятност мен примерно,  да ме изрита мъжът ми, дай да се откажа от това, което смятам за добро за семейството си, така ли? За да спася собствения си задник още преди да има някаква заплаха за него? Ми, че децата порастват един път, те са ми по-важни от това "да се оправям сама". Аз и сега се оправям сама, да не би някой друг да поема моите отговорности? Ако тръгне да се събаря, тоо няма да е само за мен, пък и това няма да постави под съмнение действията ми в миналото. Ще си понеса последствията от избора и това е! но няма  да съжалявам. Може да остана разочарована от падението и малодушието на съпруга си, но няма и грам да съжаля за това, че съм вложила душата си в това семейство. То е моето семейсво, моите деца, не мога да ги слагам на кантар със себе си, евеентуално може би ако се случи нещо. Държанката не е съпруга, с нея няма семейство, бъркаш понятията!

# 485
  • Варна
  • Мнения: 78
Не знам кой нормален човек ще е против еманципацията. Благодарение на нея, жените вече имат права, каквито би трябвало да има всеки нормален човек.

А дъщеря ми предпочитам да може да се оправя сама, вместо да чака някоя да я вземе за държанка. И след като обслужва него, къщата му и децата, да я изрита след години с нищо зад гърба.
Но... да не приказвам много, че не знам какво ще ми поднесе живота  Mr. Green

Именно затова векове наред разводът е бил забранен. Там, където е бил разрешен, да се разведеш излизало твърде скъпо. И преди еманципацията обичаите и правото са защитавали имуществените интереси на жените.

И какво сега, защото има вероятност мен примерно,  да ме изрита мъжът ми, дай да се откажа от това, което смятам за добро за семейството си, така ли? За да спася собствения си задник още преди да има някаква заплаха за него? Ми, че децата порастват един път, те са ми по-важни от това "да се оправям сама". Аз и сега се оправям сама, да не би някой друг да поема моите отговорности? Ако тръгне да се събаря, тоо няма да е само за мен, пък и това няма да постави под съмнение действията ми в миналото. Ще си понеса последствията от избора и това е! но няма  да съжалявам. Може да остана разочарована от падението и малодушието на съпруга си, но няма и грам да съжаля за това, че съм вложила душата си в това семейство. То е моето семейсво, моите деца, не мога да ги слагам на кантар със себе си, евеентуално може би ако се случи нещо. Държанката не е съпруга, с нея няма семейство, бъркаш понятията!

  bouquet

# 486
  • Мнения: 0
И какво сега, защото има вероятност мен примерно,  да ме изрита мъжът ми, дай да се откажа от това, което смятам за добро за семейството си, така ли? За да спася собствения си задник още преди да има някаква заплаха за него? Ми, че децата порастват един път, те са ми по-важни от това "да се оправям сама". Аз и сега се оправям сама, да не би някой друг да поема моите отговорности? Ако тръгне да се събаря, тоо няма да е само за мен, пък и това няма да постави под съмнение действията ми в миналото. Ще си понеса последствията от избора и това е! но няма  да съжалявам. Може да остана разочарована от падението и малодушието на съпруга си, но няма и грам да съжаля за това, че съм вложила душата си в това семейство. То е моето семейсво, моите деца, не мога да ги слагам на кантар със себе си, евеентуално може би ако се случи нещо. Държанката не е съпруга, с нея няма семейство, бъркаш понятията!

Пак съм съгласен - стига мъжа да смята за равна с него жената - тоест просто да има разделение - той може да изкарва парите, а тя да се грижи за къщата, дворчето - цветята, децата, въобще за гнездото.
И стига нито той да си мисли, че прави повече, нито тя че прави повече - стига и двамата да са щастливи, аз нищо лошо не виждам в това жената да си се отдаде на семейството си.

# 487
  • Мнения: 0


Пак съм съгласен - стига мъжа да смята за равна с него жената - тоест просто да има разделение - той може да изкарва парите, а тя да се грижи за къщата, дворчето - цветята, децата, въобще за гнездото.
И стига нито той да си мисли, че прави повече, нито тя че прави повече - стига и двамата да са щастливи, аз нищо лошо не виждам в това жената да си се отдаде на семейството си.


 Ами какво лошо да има в това жената да се отдаде на семейството си, това си е всъщност най-хубавото, стига да може да си го позволи. Коя жена няма да иска да е с детето си , а ще иска да е в компанията на някакви колеги вместо това? Всичко опира до пари. Ако има достатъчно ще е и домакиня, и каквато си поиска.

# 488
  • Мнения: 46 580
И какво сега, защото има вероятност мен примерно,  да ме изрита мъжът ми, дай да се откажа от това, което смятам за добро за семейството си, така ли? За да спася собствения си задник още преди да има някаква заплаха за него? Ми, че децата порастват един път, те са ми по-важни от това "да се оправям сама". Аз и сега се оправям сама, да не би някой друг да поема моите отговорности? Ако тръгне да се събаря, тоо няма да е само за мен, пък и това няма да постави под съмнение действията ми в миналото. Ще си понеса последствията от избора и това е! но няма  да съжалявам. Може да остана разочарована от падението и малодушието на съпруга си, но няма и грам да съжаля за това, че съм вложила душата си в това семейство. То е моето семейсво, моите деца, не мога да ги слагам на кантар със себе си, евеентуално може би ако се случи нещо. Държанката не е съпруга, с нея няма семейство, бъркаш понятията!

Въпрос на лични усещания.
Аз не бих се чувствала добре, ако живея като едно време при родителите си, т.е. да са длъжни да ми осигуряват храна, дрехи и т.н.
Не говоря за времето, в което децата са малки, т.е. преди училище.
И не осъждам, ако в някое семейство така са си решили.
Просто аз бих се чувствала като държанка, в преносен смисъл го казвам, но ако детето ми реши един ден да живее така, все някак ще го преживея.

Приемам, че когато двама се събират да правят семейство, трябва да го правят заедно, във всяко едно отношение, прекалената специализираност само в едно нещо, не ми е по вкуса, но ако някой извън моето семейство реши да си седи вкъщи, а другия да изкарва пари, и се чувстват добре, ок  Simple Smile

# 489
  • Мнения: 0


Пак съм съгласен - стига мъжа да смята за равна с него жената - тоест просто да има разделение - той може да изкарва парите, а тя да се грижи за къщата, дворчето - цветята, децата, въобще за гнездото.
И стига нито той да си мисли, че прави повече, нито тя че прави повече - стига и двамата да са щастливи, аз нищо лошо не виждам в това жената да си се отдаде на семейството си.


 Ами какво лошо да има в това жената да се отдаде на семейството си, това си е всъщност най-хубавото, стига да може да си го позволи. Коя жена няма да иска да е с детето си , а ще иска да е в компанията на някакви колеги вместо това? Всичко опира до пари. Ако има достатъчно ще е и домакиня, и каквато си поиска.

Харесва ми да те чета! Само така, мед ми капе от ушите (нещо такова беше Българската поговорка нали)

# 490
  • Мнения: 0
Не се сърди, човече , според мен описаната от теб ситуация важи за семействата, в които ако само единият работи парите няма да са достатъчно , и няма да стигат за достатъчно спокойствие и комфорт в отношенията и ежедневието. Мъжете по принцип получават по-високи доходи , и ако парите на мъжа стигат за семейството му, защо жената да трябва да работи , вместо да използва времето си за по-смислени от гледна точка на ситуацията неща?

Трудът е енергийна размяна. Човек заменя жизненото си време, което е ограничено, срещу пари. И ако замяната не е изгодна , и не се налага да се примири с нея, защото иначе не може да оцелее, защо да я прави?

# 491
  • Мнения: 46 580
Не се сърди, човече , според мен описаната от теб ситуация важи за семействата, в които ако само единият работи парите няма да са достатъчно , и няма да стигат за достатъчно спокойствие и комфорт в отношенията и ежедневието...

Не.
Дори напротив, колкото повече пари изкарва работещият, толкова пропастта става по-голяма  Simple Smile
Според мен.
Естествено друг човек в същата ситуация би се чувствал различно.

# 492
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Защото ако не бачкаш си тъпа и ограничена нееманципатка, подложена на унижение от мъжът ти.
Как може да не го разбираш???

# 493
  • Мнения: 0
Не се сърди, човече , според мен описаната от теб ситуация важи за семействата, в които ако само единият работи парите няма да са достатъчно , и няма да стигат за достатъчно спокойствие и комфорт в отношенията и ежедневието...

Не.
Дори напротив, колкото повече пари изкарва работещият, толкова пропастта става по-голяма  Simple Smile
Според мен.
Естествено друг човек в същата ситуация би се чувствал различно.

 Ако пропаста става по-голяма , тогава според мен между двамата няма достатъчно любов и достатъчно доверие. Ако човекът, с който живееш не е за теб човекът, на когото можеш да споделиш всичките си мисли и емоции и да му се довериш напълно, както и той на теб, това е съюз основан на компромиси.

# 494
  • София
  • Мнения: 62 595
Не пропастта, а глупостта на мъжа! В един момент си мисли, че е хванал Онзи за шлифера и изпростява. И това се случва не само на мъжете с жени-домакини, а и с жени-голямата-работа. Мъжката глупост не е обвързана със семейното му положение. Въпрос на време е дали ще се прояви, ако я има заложена. Една жена не може да носи отговорност за човек, на котого акълът му стане като една супена лъжица семенна течност.

Общи условия

Активация на акаунт