режим на виждане с БНД

Реално той няма голям избор. Докато детето навърши поне година, година и половина ще се виждате. Нали и той трябва да свикне с навиците му. Предполагам, че ако му го кажеш в прав текст все ще разбере.
1 година е достатъчно време да се опознаят. После като иска да го взима за по 3-4 часа пак за някакъв период, за да се адаптира детето. И след това вече може по - разширен режим. Ако го натиснеш да говорите няма ли да се съгласи?
Направи ли го...споразумение. Молите съда да го утвърди и край. Ще си знае часовете. Ако ги пропуска негова си работа. Ти каквото си могла си го направила. Това, че на него не му изнася си е негов проблем. Безумно е да иска дете на 6 месеца без майката. На година поне да беше - иди ела.
Просто мисълта ми е, че някак трябва да се разберете. Децата усещат напрежението. Не мислете, че не разбират. Да сега е бебе, но след година все ще разбира по нещичко.
Сега ти е момента да му прокараш правила. Оставиш ли го да идва и да си ходи кога му харесва, след време ще ти е проблем. Поне това е моето мислене. Поставя се една граница и до там. Това, че е баща не му дава право да си разполага с твоето лично време, както пожелае.
Не го моли да вижда детето. Да не е господ. Това човече е негов син. Ако има желание ОК, но да го молиш? За какъв се има, че и молби? Не е ли разбрал сам, че детето му е важно...

Относно разговора съм опитала всички вариянти- нормален, с молби, със забележки дори със скандал - е нищо не помага. Аз и за това пуснах темата. А относно за кой се има: той бил човека, на когото съм била едва ли не задължена да благодаря ( а може би и да му се кланям), че благодарение на него съм имала детето . Иска детето не защото има огромна нужда да контактува сам с него, а защото иска да се хвали пред някоя си или някой си какъв хубав син има и какъв прекрасен баща е.
Относно грижите- според него това си е мое задължение. Давам и пример: преди, когато още живеехме заедно трябваше например да ходим до неговите родители, които не могат да си вдигнат д..тата, аз започвам да приготвям багажа ( стерилизатори, помпи за кърма, защото не искаше да се кърми директно, кърма в лед, памперси, дрехи и какво ли още не), а нашия през това време отиваше да пие кафе. Ако случайно  не съм готова на минутата, започват едни въпроси какво се мотая и т.н, как може още да не съм готова. А детето не стои като кукла, то си има нужда от внимание. И като му кажех, че е нормално да ми помогне, за да тръгнем навреме ми отвръщаше, че това него не го интересувало, защото си било мое задължение. 
За напрежението, бях му пратила един мейл преди месец може и повече, в който се извинявам за някои мои грешки и го молих да започнем нормални отношения между родители, е реакцията беше присмех от негова страна.
За това най-добрия вариянт е иск за попечителство, пък ако му дойде акъла аз все още имам желание той да присъства в живота на сина си
 

За мен логичното начало по принцип е исковата молба. Правата при теб, местожителство при теб, режим и издръжка. Това си е просто логично поставено начало.Успех ти желая!

Благодаря
За съжаление това е истината- искова молба .
 Пък с времето може и ситуацията да се промени

Темата е старичка, но пък има развитие.  С БНД успяхме да проведем нормален разговор и сега идва да вижда сина си по няколко пъти седмично. Според него и мен няма начин да се съберем, но пък и категорично отказва да подписваме споразумение за родителските права.  Причината за мен е неизвестна. 
За момичетата, които са в подобно положение мога да кажа само ТЪРПЕНИЕ

Това е добре .
А издръжка плаща ли ?

След известно забавяне и мое натякване започна да дава редовно издръжка. Дори в момента се включва и в някои подаръци, което доста ме учуди.
Причините за промяната са неизвестни