за побоите и други тежки неща вече писах, че са по-специални и да, те са много вредни за децата, че и за възрастните. Но скандалите са доста относително понятие, и запушването на ушите действа. Различните култури си вдигат или не скандали по различен начин, та трудно може да се тегли чертата. На всичко отгоре, ние тук си разсъждаваме "по принцип", и няма как да знаем къде е границата за конкретния мъж или жена. Някои си живвеят с по един скандал на седмица и никога не се развеждат, но за други и един скандал на месец или година е голяма трагедия и виждат края на света. Неудовлетвореността как да я измерим? Няма как, защото всеки човек си е различен. А тук вече има намесен и трети човек, което съвсем засилва контрастите.
- Публикувана: 24 май 2012, 20:45 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 17:00 ч.
Как се живее без любов?
О, в някои култури даже скандалът е изкуство (гърци, италианци). Те се карат много артистично. На други нации това изобщо не е присъщо. Обаче темата все пак е за съпругата с пустия, празния, безрадостния живот. Ясно стана, че хладилникът се зарежда редовно,таткото се занимава с децата, сметките са платени, а на жената що така й е нещо неспокойно вътрешно? Щото е кучка ли? 
Разбира се, че разсъждаваме по принцип, защото едва ли някои от нас познава битието на авторката и нейния съпруг. Всяка тема тук е "по принцип", дори и човек да е преживял същото, то е специфично за него и рядко за другите.
По принцип мога да предположа, че нещастието на авторката не е родено отведнъж, с появата на Х-мен, а е с натрупване, както и вина, за което има и съпругът й. Нещата обаче никога не са еднозначни. Интересно благоверният какво има да каже.
По принцип мога да предположа, че нещастието на авторката не е родено отведнъж, с появата на Х-мен, а е с натрупване, както и вина, за което има и съпругът й. Нещата обаче никога не са еднозначни. Интересно благоверният какво има да каже.
Няма смисъл да се намесват побоища и издевателства, ясно стана вече, че никоя не би ги търпяла, а и авторката не от това се оплаква.
От всякъде крещи, че и е скучно
Какво повече иска, да започне да се прави на шут ли, за да и развесели безрадостния живот ли?
За мен това са неблагодарни жени...
От всякъде крещи, че и е скучно
Обаче темата все пак е за съпругата с пустия, празния, безрадостния живот. Ясно стана, че хладилникът се зарежда редовно,таткото се занимава с децата, сметките са платени, а на жената що така й е нещо неспокойно вътрешно? Щото е кучка ли?
Какво повече иска, да започне да се прави на шут ли, за да и развесели безрадостния живот ли?
За мен това са неблагодарни жени...
О, в някои култури даже скандалът е изкуство (гърци, италианци). Те се карат много артистично. На други нации това изобщо не е присъщо. Обаче темата все пак е за съпругата с пустия, празния, безрадостния живот. Ясно стана, че хладилникът се зарежда редовно,таткото се занимава с децата, сметките са платени, а на жената що така й е нещо неспокойно вътрешно? Щото е кучка ли?
Просто той има повече сводно време от мен (, което не значи че той пере, чисти и готви)
А да отговоря на предния ти въпрос....не съм от сивата армия...ако на моменти около мен не трещи и пращи нямам усещане за живот. Не се хващайте за думите. Всеки го налягат битовизмите. Поясних в началото, че и преди да се яви другия на хоризонта положението беше същото. И не, не съм тръгнала да живея при него, защото и той е семеен. Нямам такова намерение. Много сте ми полезни....благодаря ви!
Страстта не трае вечно, любовта вечно трае.
Кам, според мен трябва да се опита всичко да се съхрани семейството.
И след като си опитала всичко, тогава да мислиш за раздели.
Това мисля, че го дължиш на децата си, това усилие от твоя страна да върнеш отношенията.
Дали ще стане или не, друг въпрос. Но опит трябва да има. Затова сме 'в добро и зло". В живота има и кризи.
Опитай с говорене. Виж кой как вижда проблемите, ако трябва се консултирайте с някого. По-здрава от вас двойка, по-възрастни хора, или терапевт. Но друго освен 'говорене" аз не виждам. И после
възнамеряване и от 2те страни това семейство да го има, и усилия в тази посока.
Кам, според мен трябва да се опита всичко да се съхрани семейството.
И след като си опитала всичко, тогава да мислиш за раздели.
Това мисля, че го дължиш на децата си, това усилие от твоя страна да върнеш отношенията.
Дали ще стане или не, друг въпрос. Но опит трябва да има. Затова сме 'в добро и зло". В живота има и кризи.
Опитай с говорене. Виж кой как вижда проблемите, ако трябва се консултирайте с някого. По-здрава от вас двойка, по-възрастни хора, или терапевт. Но друго освен 'говорене" аз не виждам. И после
възнамеряване и от 2те страни това семейство да го има, и усилия в тази посока.
Щом си знаеш, че си емоционална натура значи си наясно, че очевидните решения вероятно не са подходящи за теб. Хората сме различни - едни търсят спокойствието, други търсят нещо друго.
Чувствата и емоциите не могат да се пренебрегнат с лека ръка (в името на децата или нещо друго). Емоциите имат гадния навик да "избиват" в друг вид. Под формата на психосоматични заболявания, например. Диабет, псориазис, хипетрония, главоболия и т.н. не ги знам всичките (може и да съм объркала някое).
Ако си недоволна от живота си, трябва нещо да направиш по въпроса. Аз не знам какво точно - нов мъж, терапевт, хоби, нова работа. Ти знаеш най-добре, но моят съвет е да обърнеш внимание на чувствата си първо, да изчистиш мислите си, да се успокоиш и тогава вече да решиш какво да правиш със семейството си. Децата ти имат нужда най-вече от здрава, спокойна майка, дай боже и щастлива.
Чувствата и емоциите не могат да се пренебрегнат с лека ръка (в името на децата или нещо друго). Емоциите имат гадния навик да "избиват" в друг вид. Под формата на психосоматични заболявания, например. Диабет, псориазис, хипетрония, главоболия и т.н. не ги знам всичките (може и да съм объркала някое).
Ако си недоволна от живота си, трябва нещо да направиш по въпроса. Аз не знам какво точно - нов мъж, терапевт, хоби, нова работа. Ти знаеш най-добре, но моят съвет е да обърнеш внимание на чувствата си първо, да изчистиш мислите си, да се успокоиш и тогава вече да решиш какво да правиш със семейството си. Децата ти имат нужда най-вече от здрава, спокойна майка, дай боже и щастлива.
Е, на това, твоето, КАМ, му се казва "да си търсиш белята" и "шило в торба не стои"! Околните нямат осообено сериозно значение като тежест, ако ти самата си го търсиш периодично. Май въпросът съвсем не е "как се живее без любов", а "как се живее в спокойствие, като то не ми стига"
Цитат
Любовта сякаш е панацея за отстраняването на всички проблеми. Даже напротив- където има чувства, има и повече драми.
Хората сме различни - едни търсят спокойствието, други търсят нещо друго.
Абе така го казвате, сякаш любовта не предполага спокойствие.
Не всяка любов е любовна драма, по-скоро обратното- тази, която е драма, не е истинска любов. Любовта е тази която прави човек щастлив, пълноценен, която го вдъхновява и изпълва живота му със смисъл и сила.
Всичко което не е любов действа точно противоположно.
Включително това което подразбирате под "спокойствие". Това е морална и психическа агония. Която между другото не може да не се отрази рано или късно и на физическо ниво. Истинската драма в този смисъл е точно отсъствието на любов. Хората без любов не могат да съществуват. Рано или късно тази потребност ще излезне на преден план. Има по-любвеобилни и умеещи да обичат, и обраното, но и едните и другите имат тази нужда. Семеен живот без любов е съквартиранство с човек, който рано или късно става просто омразен.
К-А-М, е, след като и другият мъж е семеен, няма голяма опасност да хукнеш да живееш с него...)
Освен ако той не е настроен да зареже жена си и да си вземе друга с чужди деца...) А мъжете не са толкова склонни да гледат други деца, при наличието на свои собствени...)
А щом ти трябват гръмове и трясъци....ами осигури си ги....това не пречи на семейния живот...
Но ако човек се самонавива как мъжа му не му осигурява нужното, как му е скучно и вече му е станал антипатичен...нещата ще стават още по-зле и в един момент ще си повярва.
Освен ако той не е настроен да зареже жена си и да си вземе друга с чужди деца...) А мъжете не са толкова склонни да гледат други деца, при наличието на свои собствени...)
А щом ти трябват гръмове и трясъци....ами осигури си ги....това не пречи на семейния живот...
Но ако човек се самонавива как мъжа му не му осигурява нужното, как му е скучно и вече му е станал антипатичен...нещата ще стават още по-зле и в един момент ще си повярва.
Всичко което не е любов действа точно противоположно.
Включително това което подразбирате под "спокойствие". Това е морална и психическа агония. Която между другото не може да не се отрази рано или късно и на физическо ниво.
На 200% съм убедена в това.
И колкото по-рано го разбере човек и вземе мерки, толкова по-добре за самия него и за всички около него.
лизет, обясни по-подробно, че не разбрах какво имаш предвид!
Е къде по-подробно?
Любовта осигурява щастие и спокойствие, сила за живот и наслаждение от всяка минута прекарана на тази Земя. Тя е движещата сила на този свят, тя е тази която вдъхновява към геройски постъпки, вдъхновява към творчество и съзидание, към усъвършенстване, тази, която те прави по-добър, по-морален, по-красив и по-успешен...
Отсъствието на любов- това е нещастие, неудовлетвореност от теб самия и живота като цяло. Много хора живеещи без любов дори не си дават сметка защо са недоволни от живота си, прехвърлят вината на разни фактори, професионални, битови, финансови, а проблемът е само в отсъствието на любов. Като казвам, че това рано или късно се отразява на физическо ниво, смятай от външен вид и до болести. Психическото състояние неизменно води и до промени във физическото (психо-соматика).
ей сега ще наскачат щастливите сингълки и ще започнат да те убеждават, че човек може да е щастлив и чрез работата си, кариерата си, изпълнен социален живот, хоби, пътувания и други неща, но не и с любов.
Аз съм съгласна с мнението ти за любовта, но нека приемем все пак че любовта не може да е еднаква след 15-20 години съвместно съжителство с тази, която сме изпитвали към същия човек в началото на връзката.
Аз не бих зарязала партньора си, за да търся отново усещането за пеперуди в стомаха само че с нов мъж
Аз съм съгласна с мнението ти за любовта, но нека приемем все пак че любовта не може да е еднаква след 15-20 години съвместно съжителство с тази, която сме изпитвали към същия човек в началото на връзката.
Аз не бих зарязала партньора си, за да търся отново усещането за пеперуди в стомаха само че с нов мъж