Поздрави на всички и от новия член на нашето семейство малката Кристина.Искам да кажа на всички да имат много тьрпение и да не се отказват. Ние минахме абсолютно по същия път, преживяхме много разочорования, много хора ни лъгаха. Съветвам всички не се доверявайте на никой, не си мислите че като давате пари ще получите това което искате. За някои хора това е просто търговия.След 5 години чакане и ходене по мъките най-накрая имаме нашата Криси, която скоро ще стане на 5 г.В момента свикваме с новата обстановка и въпреки, че все още говори от време на време за дома свиква много бърза с новите правила.Пожелавам на всички много търпение и успех.
- Публикувана: 14 ян. 2006, 16:03 ч.
- Последно мнение: 17 май 2006, 07:07 ч.
Колко време чакахте?
Здравейте 
Вече минава полунощ, чета ви, радвам се за всяка една от вас и това ме върна назад във времето. Да си кажа и аз колко чакахме. Осиновихме детето си през 1999г. когато процедурата беше съвсем друга.
Доста години преди това все още живеехме в София. Казаха ни, че молби се подават само в Майчин дом. Отидохме, записахме се, дадоха ни едно номерче и казаха да проверяваме. Проверявахме в продължение на три години, но така и не мръднахме с повече от десет номера напред, като през това време шефката на моя позната осинови две деца.
През 1997г. се преместихме да живеем в друг град. Казаха ми че ако искам да осиновя дете, трябва да вляза във връзка с някой лекар. Веднъж ми се наложи да отида на гинеколог, споделих с доктора че най вероятно ще минем на варианта осиновяване и той каза когато решим да мусе обадим.
Многословна съм, но искам да споделя с вас какво ми се случи. След около година отидох при него за една киста, съпругът ми беше с мен. След прегледа казах че сигурно скоро ще го посетим за да говорим за осиновяването, а той ме погледна, помълча около десетина секунди и каза: Я кажи на мъжа си да влезе и той. След това започна да се смее и каза че има детенце на 7 дена и ако го искаме - наше е.
Нали се сещате какво изпитах. Помня само, че след като се съгласихме и се разбрахме на другия ден да отидем да го видим, тръгнах за работа но така и не стигнах. Стоях в центъра на този град и ревях с глас. Вече вечерта се сетихме че дори не бяхме попитали за пола на детето, нито за призхода, нито за здравословното му състояние. След три дни моя син беше в къщи.
И до ден днешен този лекар когато се срещем ми казва че съм най голямата късметлийка която познава и че дори и той не може да си обясни какво го е накарало да предложи детето на нас. Не сме давали пари не сме ползвали връзки. Просто моя син ме намери.
Пожелавам на всяка една от вас да намери своето щастие, а аз понеже моето стана почти роман, отивам да си гушна детенцето.
Прегръщам ви всички
Вече минава полунощ, чета ви, радвам се за всяка една от вас и това ме върна назад във времето. Да си кажа и аз колко чакахме. Осиновихме детето си през 1999г. когато процедурата беше съвсем друга.
Доста години преди това все още живеехме в София. Казаха ни, че молби се подават само в Майчин дом. Отидохме, записахме се, дадоха ни едно номерче и казаха да проверяваме. Проверявахме в продължение на три години, но така и не мръднахме с повече от десет номера напред, като през това време шефката на моя позната осинови две деца.
През 1997г. се преместихме да живеем в друг град. Казаха ми че ако искам да осиновя дете, трябва да вляза във връзка с някой лекар. Веднъж ми се наложи да отида на гинеколог, споделих с доктора че най вероятно ще минем на варианта осиновяване и той каза когато решим да мусе обадим.
Многословна съм, но искам да споделя с вас какво ми се случи. След около година отидох при него за една киста, съпругът ми беше с мен. След прегледа казах че сигурно скоро ще го посетим за да говорим за осиновяването, а той ме погледна, помълча около десетина секунди и каза: Я кажи на мъжа си да влезе и той. След това започна да се смее и каза че има детенце на 7 дена и ако го искаме - наше е.
Нали се сещате какво изпитах. Помня само, че след като се съгласихме и се разбрахме на другия ден да отидем да го видим, тръгнах за работа но така и не стигнах. Стоях в центъра на този град и ревях с глас. Вече вечерта се сетихме че дори не бяхме попитали за пола на детето, нито за призхода, нито за здравословното му състояние. След три дни моя син беше в къщи.
И до ден днешен този лекар когато се срещем ми казва че съм най голямата късметлийка която познава и че дори и той не може да си обясни какво го е накарало да предложи детето на нас. Не сме давали пари не сме ползвали връзки. Просто моя син ме намери.
Пожелавам на всяка една от вас да намери своето щастие, а аз понеже моето стана почти роман, отивам да си гушна детенцето.
Прегръщам ви всички
Пиратке,разплака ме!Така е,понякога съдбата така чертае пътеките ни по таз земя,че неразбираемо как събира две самотни души имащи нужда една от друга!Снощи бяхме на гости при едно семейство,което си осинови момиченце на 3г8м и ми се върнаха спомените от нашите първи срещи с дъщеря ни 
.
пепина спомените от дома ще се изтрият постепенно!Бавно ще е свикването с новите условия,ще има и инати,важното е да си твърда и нежно но категорично да дадеш да се разбере,че не вие ще се нагаждате с нейните искания ,а тя ще свиква с правилата и порядките у вас!По-големите са като наплашени,крият си храната с ръка докато се хранят дълго време-години-,страх ги е да не загубят намерените най-накрая мама и тати,но и проявяват неворятен инат който е в резултат на борбата за самосъхранение в дома!Но въпреки нервите и усилията си струва-ето я нашата щерка вече на 14години бушуват и хормоните
,пък на мен нервите 
Много е важно да не се притесняваш да се скараш,отношението към новопристигналото детенце небива да е като към порцеланова кукла-една мама беше споделила нещо за осиновеното си дете и как и се скарала и я наказала-че като се почна едно нападение как така ще и се кара и наказва....а жената сподели и търсеше съвет как да се справи с определен проблем!Как са нещата у вас?Понеже дъщеричката ти е осиновена на същата възраст като нашата и затова ако искаш можеш да ме питаш всичко или да споделиш...ако искаш и на лични.
На всички мами и бъдещи мами-много целувки и усмивки
.пепина спомените от дома ще се изтрият постепенно!Бавно ще е свикването с новите условия,ще има и инати,важното е да си твърда и нежно но категорично да дадеш да се разбере,че не вие ще се нагаждате с нейните искания ,а тя ще свиква с правилата и порядките у вас!По-големите са като наплашени,крият си храната с ръка докато се хранят дълго време-години-,страх ги е да не загубят намерените най-накрая мама и тати,но и проявяват неворятен инат който е в резултат на борбата за самосъхранение в дома!Но въпреки нервите и усилията си струва-ето я нашата щерка вече на 14години бушуват и хормоните
,пък на мен нервите Много е важно да не се притесняваш да се скараш,отношението към новопристигналото детенце небива да е като към порцеланова кукла-една мама беше споделила нещо за осиновеното си дете и как и се скарала и я наказала-че като се почна едно нападение как така ще и се кара и наказва....а жената сподели и търсеше съвет как да се справи с определен проблем!Как са нещата у вас?Понеже дъщеричката ти е осиновена на същата възраст като нашата и затова ако искаш можеш да ме питаш всичко или да споделиш...ако искаш и на лични.На всички мами и бъдещи мами-много целувки и усмивки
Препоръчани теми