Здравейте, имам нужда да споделя проблема си. Може би, някой ще ме разберат а някой не.
Имам си семейство от скоро, много дълго си мечтах за такова семейство с човек който ме обича а не просто с някой...
От скоро имаме възможност с опити за бебе, сякаш нещата не вървят а още повече се объркаха. Прекалено много ми идва стреса, може би се дължи точно на това.
Надявам се, скоро да имам малко повече спокойствие и нещата да си дойдат на мястото. Но всяка промяна лично за мен си е стрес. Мъжете сякаш не преживяват толкова дълбоко нещата като мен, съдя по моя мъж по-конкретно.
Понякога не мога да спя вечер по-скоро не ми се спи, настроение сякаш нямам...Сутрин се събуждам с нежелание, защото всяка сутрин се събуждам сама и заспивам сама вечер. Вечер мъжа ми заспива пръв, а сутрин го няма преди да съм станала. Така е почти цялата седмица, вече повече от година.
Преди ми помагаха филмите, а сега сякаш и те не ме разсейват. Не мога да гледам филми с насилие и порнография която ми е натрапена.
Не мога да правя опити за бебе при стрес, не мога да се отпускам...Мисля, че стреса влияе и на мъжа ми по подобен начин.
Днес ми е депресивно, нямам желание за нищо като знам че той като се прибере е преуморен от работа...и никъде няма да излезем поради липса на пари. Всичко опира до парите...а в днешно време не само.
Почивните дни бяха ужасни, поръчахме си нещо което като отворихме беше цялото начупено. Върнахме го, но не спането по този повод и нервите и ядосването си останаха. А сумата не беше малка, мои близки хора ми помогаха с тази сума, за да се лекувам. И аз реших, че уреда ще ми върши работа и за в бъдеще. Но това е друга тема...
Преди месеци ходих на лекар, откриха ми какви ли не болести. Вече не смея и на лекар да отида, такъв стрес и шок преживях от лекари последната година и половина. Че само като се сетя и ми се доплаква. Чудите се защо споделям, ами може би няма с кой друг. И най-вече си мисля че може би някой тук ще ме разбере. Надеждата умира последна.
Адски трудно ми беше да намеря човек с моите възгледи и желания за съвместен живот, през толкова гадости минах докато го намеря...че дори не искам да се сещам. Но една дама ми напомни с темата си за първия ми приятел, който промени тотално живота ми с лъжите си и двойствения си живот. Радвам се, че той е вече в миналото въпреки че последно време се връща в спомените ми като неканен гост.
Опитах се, да намеря тема в която да споделя поне част от нещата които ме мъчат но срещнах неразбиране поне така се почуствах. Струва ми, се адски трудно да си жена.
Благодаря на всички които прочетоха темата ми, искренно се надявам да не бъде местена или трита.
Все пак, се надявам мечтата ми да се сбъдне въпреки всички трудности и невъзможности за мен.
Ако някой може да ми даде съвет поне как да подобря настроението си, ще съм много благодарна?
Имам си семейство от скоро, много дълго си мечтах за такова семейство с човек който ме обича а не просто с някой...
От скоро имаме възможност с опити за бебе, сякаш нещата не вървят а още повече се объркаха. Прекалено много ми идва стреса, може би се дължи точно на това.
Надявам се, скоро да имам малко повече спокойствие и нещата да си дойдат на мястото. Но всяка промяна лично за мен си е стрес. Мъжете сякаш не преживяват толкова дълбоко нещата като мен, съдя по моя мъж по-конкретно.
Понякога не мога да спя вечер по-скоро не ми се спи, настроение сякаш нямам...Сутрин се събуждам с нежелание, защото всяка сутрин се събуждам сама и заспивам сама вечер. Вечер мъжа ми заспива пръв, а сутрин го няма преди да съм станала. Така е почти цялата седмица, вече повече от година.
Преди ми помагаха филмите, а сега сякаш и те не ме разсейват. Не мога да гледам филми с насилие и порнография която ми е натрапена.
Не мога да правя опити за бебе при стрес, не мога да се отпускам...Мисля, че стреса влияе и на мъжа ми по подобен начин.
Днес ми е депресивно, нямам желание за нищо като знам че той като се прибере е преуморен от работа...и никъде няма да излезем поради липса на пари. Всичко опира до парите...а в днешно време не само.
Почивните дни бяха ужасни, поръчахме си нещо което като отворихме беше цялото начупено. Върнахме го, но не спането по този повод и нервите и ядосването си останаха. А сумата не беше малка, мои близки хора ми помогаха с тази сума, за да се лекувам. И аз реших, че уреда ще ми върши работа и за в бъдеще. Но това е друга тема...
Преди месеци ходих на лекар, откриха ми какви ли не болести. Вече не смея и на лекар да отида, такъв стрес и шок преживях от лекари последната година и половина. Че само като се сетя и ми се доплаква. Чудите се защо споделям, ами може би няма с кой друг. И най-вече си мисля че може би някой тук ще ме разбере. Надеждата умира последна.
Адски трудно ми беше да намеря човек с моите възгледи и желания за съвместен живот, през толкова гадости минах докато го намеря...че дори не искам да се сещам. Но една дама ми напомни с темата си за първия ми приятел, който промени тотално живота ми с лъжите си и двойствения си живот. Радвам се, че той е вече в миналото въпреки че последно време се връща в спомените ми като неканен гост.
Опитах се, да намеря тема в която да споделя поне част от нещата които ме мъчат но срещнах неразбиране поне така се почуствах. Струва ми, се адски трудно да си жена.
Благодаря на всички които прочетоха темата ми, искренно се надявам да не бъде местена или трита.
Все пак, се надявам мечтата ми да се сбъдне въпреки всички трудности и невъзможности за мен.
Ако някой може да ми даде съвет поне как да подобря настроението си, ще съм много благодарна?
Може би трябва да помисля, какво може да ме разсея въпреки че пари за жалост за развлечения няма. 
А и той е пруморен почива му се, не му е до разходки. Макар, че се разхождаме поне до колкото зависи от нас.