Пепел от рози по БТВ - 10

Пробвай, дано ти хареса!

Снимки на съперниците с обекта на чувствата им.

На мен ли така ми се струва, или на Мустафа са му криви краката? Иначе актьорът е много симпатичен. Но между Керим и Мустафа и дума не може да става за сравнение. Керим на тези снимки е като момченце, много е сладък и много различен!

Кометка, поемам щафетата...и на мен ми допада темата за Мустафа!
Няма как да съм напълно сигурна, какво би се случило, ако Мустафа бе подал ръка на Фатмагюл и би я приел, след инцидента.

Според мен Мустафа до инцидента си беше един съвсем нормален човек, мъж...с неговите хубави страни с плюсовете си, положителни качества, е и с неговите си минуси и негативи, ама кой ги няма. За егоизма и предрасъдъците/от всякакво естество/ няма да отварям тема, за мен това са почти нормални неща, когато разбира се, не пречат на общуването и на околните и не са в крайност.

С научаването на случилото се у Мустафа се отключи най-тъмната и зловеща страна, такава, каквато всеки вероятно има.
Тази страна до която всеки е достигал в един момент на трудност и препятствия, на отчаяние, на болка, но по някакъв начин е успявал да се задържи и да не пропадне в нея, като в бездна.
Мустафа, не успя да се задържи, той пропадна...и ако за това не носеше само и единсвено той вината и отговорност, защото имаше и много външни причини и фактори, това да се оттласка от дъното на тази тъмнина, зависеше само от него. Той реши, че ако хване ръката на Фатмагюл в онзи момент това ще го повлече още надолу, затова и я пусна.

Какво щеше да стане, ако Мустафа беше приел Фатмагюл въпреки инцидента.
За мен вариантите са два...хубав и лош...
1. Ако все пак я бе приел, нямаше да позволи да се изтласка и тя...щяха да са си като воденични камъни един на друг, там на дъното на тъмнината, като примка, която се затягаше всеки път повече и повече и така, докато дойде краят на единият, което щеше да означава край и на другия и ако не в буквален то в преносен смисъл...човек не умира само физически, той умира и когато загуби смисъл и значение. Така умира духът му, мисълта му, до момента, когато това се случи и с тялото.

2. Ако там в болницата, беше хванал ръката й, беше повярвал без да е видял и чул дори и думичка от нея...и ако беше я видял не с очите, а със сърцето си, може би, биха намерили все пак сили взаимно един от друг и един за друг, независимо от случилото се, да си помогнат, да намерят брод към светлината, да продължат заедно и напред, но без оковите и бремето на случилото се. Той я обичаше, когато това бе възможно, тя го обичаше и сега, когато това бе невъзможно. Може би, би могъл и той, да продължи да я обича...може би...защо не, как и кой би могъл да знае и предположи...

Аз вярвам, че те, че той имаше шанс, за мен вероятността да са както щастливи така и нещастни заедно след случилото се, беше 50 на 50.
Ако избора беше техен и той можеше да бъде техен...но какво се получи...Мустафа остави своят в ръцете и устите на другите  ...и в същото време сам отне този на Фатмагюл.

В природата всичко следва своята логика, което води до нова логика, тя пък до поредната друга логика...
Само хората са толкова придирчиви в любовта.
Пеперудата не пита цветето: "Друг целувал ли те е вече?". И цветето не пита: "Задиряла ли си друго цвете?"  Хайнрих Хайне
При хората не е така... действаш нелогично, но очакваш логика на разбиране, намираш безмислие, което обаче изисква своята логика, търсиш я и логиката става абсурдна, и в този случай и смисъл...ненужна. В природата няма ненужни неща, в природата логиката предполага и следва логиката. Толкова е просто... А при човека, не е...
Какви неща и мисли    и към какви теми ме отвя тоз наш Мустафа...
Спирам, че съвсем забравих за какво започнах да пиша...

Благодаря за приятната вечер!     До утре!