Когато хората емигрират и търсят съвет в отчетните теми

  • 10 904
  • 119
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 5 710
В италианската тема  истински емигранти май няма, почти всички сме омъжени за местни, гл точка ни е съвсем различна. Повечето са домакини и си гледат децата. Затова често никой нищо не може да отговори на въпроси от сорта на това да сравним цените на квартирите в град Пиаченца например или да намерим работа някому.
Макс да можем да публикуваме някой линк, но в повечето случаи отговор няма, защото човека или не може да си го прочете, или е разочарован, че анализа не се поднася сдъвкан и готов за консумация. Струва ми се, че мнгоо често отговор като "Отиди в общината и питай" се приема зле, като не достатъчно приятелско и информиращо поведение, подценяват, че от община до община има разлика и така.

На мен лично ми е  безразлично кой къде ходи да живее - границите са отворени, а държавите свободни.

# 61
  • Мнения: 2 093

Макс да можем да публикуваме някой линк, но в повечето случаи отговор няма, защото човека или не може да си го прочете, или е разочарован, че анализа не се поднася сдъвкан и готов за консумация. Струва ми се, че мнгоо често отговор като "Отиди в общината и питай" се приема зле, като не достатъчно приятелско и информиращо поведение, подценяват, че от община до община има разлика и така.

много точно казано, особено параграфа в болд. Винаги сьм се чудила дали това е българска черта, но не ми се иска да обобщавам. Моето наблюдение е че на пръсти се броят потребителите, които са задавали конкретен вьпрос/тема, базиран на първоначално проучване. Преди време някой питаше за условия за започване на бизнес, но май не знаеше нито какьв бизнес да прави, нито кьде. Доста хора дадоха линкове кьм съответната организация по дьржави, но явно на въпросния потребител му се видя прекалено сложно да чете. О, да.. спомням си че в крайна сметка беше открил инфо за събиране на соц. помощи в  Англия Wink

# 62
  • Мнения: 523
Когато пристигнах тук в САЩ, отидох да се запиша в център където провеждаха курсове по английски и предлагаха разни други безплатни услуги и информация за имигранти. Трябваше да правя тест и да ме интервюира шефът на центъра за да преценят за кое ниво английски съм. Първото нещо, което този човек ми каза на интервюто беше: "Хората толкова мечтаят за тези зелени карти и когато спечелят са мноооогооо щастливи, мислят че всичките им проблеми  са свършили. Когато дойдат тук в САЩ осъзнават, че най-големите им проблеми тепърва започват. Животът им става много труден и сложен." Този човек имаше доста наблюдения, защото това му беше работата от 20 години - да помага и упътва новодошли. Добре, че беше американец, защото иначе трябваше да го обвиня, че не иска други българи да идват в САЩ. Ами прав е човека.  Обикновено, първите години от имиграцията са трудни и въобще не виждам защо трябва да се спестява тази информация. Най-добре е да се казва истината.
Още нещо по повод на информацията. Аз понеже съм си подозрителна (зодия скорпион), винаги проверявам всяко нещо, което ми е казано - има интернет, телефони и прочее. Моят съпруг пък е точно обратното на мен, и е правил не една и две щуротии тук в чужбина понеже "еди кой си му бил казал така".

# 63
  • Мнения: 1 175
просто сме претръпнали вече на всякакви натяквания за нелюбезност, нежелание, както и на поговорки и цитати  Laughing
то няма угодия даже в готварския, ако човек си е наумил, че нарочно му действат напук хората  Wink
Емигрантите винаги са криви, това не си ли го разбрала  hahaha

# 64
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
просто сме претръпнали вече на всякакви натяквания за нелюбезност, нежелание, както и на поговорки и цитати  Laughing
то няма угодия даже в готварския, ако човек си е наумил, че нарочно му действат напук хората  Wink
Емигрантите винаги са криви, това не си ли го разбрала  hahaha

бе те биха продължили да си мият чиниите (кенефите), без да се бъркат в хорските работи, ако не идваха да им задават тъпи въпроси  Joy

# 65
  • usa
  • Мнения: 2 113
моите впечатления са, че ако има конкретен въпрос, винаги се намира кой да му отговори и помогне. на въпроси от рода на "лесно ли е да се емигрира в ...?", "как е живота в ...?", "писна ми вече, къде е най-добре да емигрирам?" е най-правилно да се отговаря с разубеждаване, защото очевидно са зададени от хора несериозни и ненаясно как да направят елементарно проучване, които е по-добре да не тръгват по емигранстския хич нелесен път.

# 66
  • Мнения: 407
Според мен е факт че българите като че ли сме една от най разедените общности в чужбина с други думи не обичаме да помагаме много на сънародници и всеки гледа себе си.

А и надали някой сериозно ще предприеме имиграция в дадена дъжава възоснова на нещата които са му казани във форума. А и между проучванията и събирането на информация и житейските реалности понякога има голяма разлика.

Сега ако нямаш човек, който да те поеме отначало или пък достатъчно пари или осигурена работа началото наистина е много трудно.

Но ако човек сериозно е решил да имигрира и каквото да му се каже няма да промени намеренито си. А и повечето емгиранти са наясно че началото може и да е трудно но вярват че крайният резултат си заслужава.

# 67
  • Мнения: 3 066
Преди да имам дете, не съм контактувала с много българи в Лондон, откакто имам - с доста, не крия, че с повечето се запознахме във форума, получиха се дълготрайни, много приятни взаимоотношения, виждаме се, имаме си общи приказки, всички са хора с професии, добър статус, винаги, когато имаме време, се виждаме с удоволствие..
Станаха и много приятни сбирки, за Вси Светии и Нова година последно...
Обаче...въпреки, че сме помагали много в английската тема, вече май не го правим, или поне не толкова често... Причините са изредени вече.. Последният фрапантен случай, беше пак питане за помощи и т.н, и й се каза на дамата, че това не е начинът и мястото за такова питане... ама тя каза, че сме "тъпи пуйки", дето работим и плащаме 40% данък, пък и не й отговаряме надлежно Shocked Как да се мотивираш да помагаш, сега тези питания ги прескачам, не искам да ми казват всеки ден, че съм пуйка Laughing
+1   bouquet

# 68
  • Vienna
  • Мнения: 261
Нищо не казвам! Накрая ще дойдат всякакви и ще ми изядат яденето от чинията, ще ми освинят улиците с пликчета и ще ми напълнят хотела в Хавай с простотии.  Ами всички като емигрират кой ще ни посрещне лятос като се върнем?

# 69
  • Мнения: 1 110
При мойто питане преди години впечатленията са ми 50/50. Имаше хора, които ми отговориха на въпросите, другите ме нахулиха веднага как не съм изчела предишните 30 теми, защото видиш ли това било питано. Laughing Повече в темата не съм се подвизавала, от време на време съм преглеждала. Ако някой грешник решил да емигрира е задал стандартен въпрос и никой не го е отбелязал, му пиша лично и му отговарям на въпроса. При последното ми преместване не съм питала нищо в отчетните, но ситуацията е друга, прекалено добре познавам страната и не ми се е налагало.
Друго ще е ако реша да ходя в Австралия или Н. Зеландия, тогава ще задавам въпроси навсякъде. Laughing

Като че ли колкото повече българи има в една държава, толкова по враждебни са спрямо други българи. Виж като не си виждал/ чувал българин от месеци ти става много много драго да срещнеш такъв.

# 70
  • Мнения: 1 959
Попаднах на едно мнение от друг форум. Не знам истина ли е или не, но честно- на мен подобна реалност не ми е известна.
Все едно съм в друг свят. Обаче, ако наистина е така?
Ако аз дам съвет, ще звучи по един начин, докато този, който е писал това-по друг...

"Идат, всеки ден. Самолетите са пълни. Млади момчета и момичета, на по 25-28 години-имам чувството, че в Бг са останали само мутреси и милиционери. Слизат, с куфаритеси, обули новите си маратонки, нагласени като за гезме, гледат стреснати и уплашени. Причакват ги бг мародери, които им вземат последните парици, скътани от родителите им за квартирка, документи и уж съдействие. Мръсно племе сме, ще знаете. Поляци, литовци и пр се поддържат, техните сънародници, идващи на гурбет са поемани от стройна и организирана комбина, документите им се правят направо от летището, спане, квартити-са предварително уредени и пр. В Бг диаспора има една значителна прислойка, която се прехранва от новопристигнали. Това си е живо мародерство.За един фалшив документ, написан на компютър на лист хартия, искат 30-80-100 паунда. Да се обади за една минута по телефона и да ти уреди интервю за НИН-80 кинта. Да не изброявам. Могат да ти вземат от раз са първите няколко дни 500-600 паунда и за две пари работа да няма насреща, Заболява ме за тези деца. Обречени са да мият коли по паркингите, да мизеруват дълго време, докато си стъпят на краката- а става все по-трудно..."

# 71
  • Мнения: 2 885
Ако аз дам съвет, ще звучи по един начин, докато този, който е писал това-по друг...

Ако бях питала тук в темата - щях да получа информация колко е гадно, криза е, няма работа, зор и пр. съвети.
Т.к. вече се познаваме мамите тук, сме го коментирали кой как е дошъл, нормално.
Е, когато вече 2 г съм тук - мястото е страхотно /мечта/, има достатъчно работа, за каква криза иде реч?....
За едно и също място говорим все пак.  Wink

# 72
  • Мнения: 4 300
Попаднах на едно мнение от друг форум. Не знам истина ли е или не, но честно- на мен подобна реалност не ми е известна.
Все едно съм в друг свят. Обаче, ако наистина е така?

Aз съм повече от сигурна, че има и такива случаи. От край време е известно, че най лесно се краде от бедни и незнаещи.
Но това, както и това:
Ако бях питала тук в темата - щях да получа информация колко е гадно, криза е, няма работа, зор и пр. съвети.
Т.к. вече се познаваме мамите тук, сме го коментирали кой как е дошъл, нормално.
Е, когато вече 2 г съм тук - мястото е страхотно /мечта/, има достатъчно работа, за каква криза иде реч?....
За едно и също място говорим все пак.  
зависи абсолютно от личните критерии, положение  и изисквания.
One man's trash is another man's treasure. И не само в буквалния смисъл, а във всеки един- като почнеш от климата, минеш през степента, в която си зависим от работа, семейство или нещо друго.

# 73
  • Мнения: 2 885
Много хубаво си го написала.
Точно така е.
   bouquet

# 74
  • Мнения: 2 786
Толумбе, това звучи много неприятно. Но на 25-28 не са деца. Едно 18-годишно да дойде при същите условия - разбирам. Особено ако не се е отделяло от родителите си досега и изведнъж да се справяш  сам и то в друга държава. Но 25-28 човек би трябвало да е достатъчно зрял и понатрупал житейски опит, за да не се доверява така сляпо на непознати.  Thinking

То никак не е случайно, че и в България, и в чужбина, битува приказката сред българите: "На българин вяра да нямаш."  Peace

Общи условия

Активация на акаунт