Когато баща ми разбра за мен честно и открито призна на жена си. Не е толкова трудно, но трябват топки и акъл.
- Публикувана: 19 март 2012, 17:31 ч.
- Последно мнение: 21 март 2012, 16:24 ч.
Дете от друг мъж
[
Не знам на кой нормален човек ще му стане приятно или да му е все тая, ако разбере, че е плод на дружбата на майка му с Пешо от 7-ия етаж. Предполагам няма да я разцелува в знак на синовна обич.
Не знам на кой нормален човек ще му стане приятно или да му е все тая, ако разбере, че е плод на дружбата на майка му с Пешо от 7-ия етаж. Предполагам няма да я разцелува в знак на синовна обич.
Ето още един довод защо не трябва да си признава.
Стига бе - на калъп да ме хванат, пак ще отричам, камо ли да си призная доброволно!
Трудно ми е да приема сериозно тема, поставена по този начин, като истина и търсене на съвет.С толкова малко детайли какъв съвет може да се даде, кристалното кълбо ли да извадим? И изобщо, кой решава съдбата на семейството си по форуми?!? В този форум може да споделиш нещо, което те вълнува, но аз лично силно бих се въздържала да последвам съвет на който и да било виртуален познат относно уместността да направя или да не направя нещо.Така,че според мен има два уклона тази тема-не мога да разбера само още, хвали ли се, или ползва темата авторката,за да уведоми някого 
Срещала съм подобни случаи в живота си. В единият мъжа не знам как заподозря, че детето не е от него, направи изследвания и се оказа прав. Раздели се с жена си и нямам представа какви действия е предприел нататък, но предполагам, че е 'разжалвал' детето. То в този момент беше около 2 годишно момиченце.
Знам случай, в който и двете деца не са от бащата, бащата знае това, но децата - не. Но, децата са вече на по 30 години и нямат намерение да ги осветляват добровлно по въпроса. И това не го намирам за уместно, рано или късно ще бъдат сразени, по- точно късно, защото вече рано няма как да е.
Всякакви истории има по белия свят, не са само в сериалите.
Знам случай, в който и двете деца не са от бащата, бащата знае това, но децата - не. Но, децата са вече на по 30 години и нямат намерение да ги осветляват добровлно по въпроса. И това не го намирам за уместно, рано или късно ще бъдат сразени, по- точно късно, защото вече рано няма как да е.
Всякакви истории има по белия свят, не са само в сериалите.
Той когато е разбрал,че е бременна й е предложил пари за аборт, тя отказала,като го убедила че не било негово а на мъжа й.
оттогава не се чуват и виждат. Забравих да спомена ,че той също е женен. И затова й е предложил аборт.
Въпросния любовник е в София на квартира, от малък град е и само работи тук.
Аз не я разбирам тази жена. Най-разумно е наистина да направи аборт в тая ситуация. Интересното е как хем го е убедила за това, че детето е на мъжа й, хем в същото време не се виждат и чуват вече. Все ми се струва, че като си лягаш с някого трябва да си готов на всякакви ситуации, за да имаш готови решения. Ясно е, че любовника изначално е имал намерението да си остане с този статут, но жената пък ако държи на мъжа си от друга страна трябва да направи тази жертва, наречена аборт. Защото не ми се вярва мъжът да остане с нея след това, а ако скрие от него - това е лъжа, която най-вероятно да й докара рак не дай си Боже
А това дете като порастне какво става, то няма е вечно бебе.И това не са съвети, а разсъждения...
Искам да ви питам за мнение,помолена от моя позната,която няма профил тук.
Тя е на 26г, омъжена е от близо 7 г. Имат си едно детенце,мъжът й работи в чужбина, тя съответно тук си намери любовник,за нейна беда забременя от него,знаеше,че е негово,но реши да го остави.
Случайно,едно идване на мъжа й си съвпадна със последната среща с любовника,и успя да го излъже ,че е негово.
Та нейната молба е да я посъветвате да се разведе ли ,защото бебето все повече прилича на другия.А и е коренно различна кръвна група. Мъжът й започнал да се съмнява вече. Дали си признае,вие какво бихте направили?
Тя е на 26г, омъжена е от близо 7 г. Имат си едно детенце,мъжът й работи в чужбина, тя съответно тук си намери любовник,за нейна беда забременя от него,знаеше,че е негово,но реши да го остави.
Случайно,едно идване на мъжа й си съвпадна със последната среща с любовника,и успя да го излъже ,че е негово.
Та нейната молба е да я посъветвате да се разведе ли ,защото бебето все повече прилича на другия.А и е коренно различна кръвна група. Мъжът й започнал да се съмнява вече. Дали си признае,вие какво бихте направили?
Ми бих лъгала до последно. Пък той как така се съмнява? То моето дете, както и половината на приятелите ми - не приличат на никого от двамата родители...За кръвнат агрупа - мъжът ми не знае нито моята, нито на детето.
Искам да ви питам за мнение,помолена от моя позната,която няма профил тук.
Тя е на 26г, омъжена е от близо 7 г. Имат си едно детенце,мъжът й работи в чужбина, тя съответно тук си намери любовник,за нейна беда забременя от него,знаеше,че е негово,но реши да го остави.
Случайно,едно идване на мъжа й си съвпадна със последната среща с любовника,и успя да го излъже ,че е негово.
Та нейната молба е да я посъветвате да се разведе ли ,защото бебето все повече прилича на другия.А и е коренно различна кръвна група. Мъжът й започнал да се съмнява вече. Дали си признае,вие какво бихте направили?
Тя е на 26г, омъжена е от близо 7 г. Имат си едно детенце,мъжът й работи в чужбина, тя съответно тук си намери любовник,за нейна беда забременя от него,знаеше,че е негово,но реши да го остави.
Случайно,едно идване на мъжа й си съвпадна със последната среща с любовника,и успя да го излъже ,че е негово.
Та нейната молба е да я посъветвате да се разведе ли ,защото бебето все повече прилича на другия.А и е коренно различна кръвна група. Мъжът й започнал да се съмнява вече. Дали си признае,вие какво бихте направили?
Ми бих лъгала до последно. Пък той как така се съмнява? То моето дете, както и половината на приятелите ми - не приличат на никого от двамата родители...За кръвнат агрупа - мъжът ми не знае нито моята, нито на детето.
И аз си чакам още отговор на този въпрос......Как така се е усъмнил.....
никаква полза няма да има от признания за никого в цялата схема.
Както при признаването на изневяра - смъкваш товара от себе си и го тропосваш на другия.
Точно!
Вероятността мъжът й да разбере, че детето не е от него, е минимална, бих казала пренебрежимо малка, освен ако нашата героиня не се раздрънка или не се случат други случайни събития. Някои мъже или подозират от самото начало, или разбират случайно, повечето така и не разбират. колкото до жената, изобщо не се съмнявам, че ще спи нормално, има достатъчно основания - интересите на детето. С времето ще свикне, повече ще се притеснява дали истинският баща, ако знае, в един момент няма да се намеси. Колкотоо до приликата, винаги ще се намери някой роднина, на когото да се оприличи.
Аз много се притеснявам, след 20 години да не стане така, че двете деца на любовника да се влюбят и да трябва после двете фамилии да се разправят, историята да се разплете, майката на това дете да се омъжи за любовника, да им се роди друго дете, което като порасне, да се влюби в бащата, който сега е в чужбина. И накрая да се окаже, че всъщност чарли няма две деца, а е лелята, която преди години са сложили в една кошница и са пуснали... да кажем, по река Нил...
Добре, не се ли притеснявате от такава развръзка?
Добре, не се ли притеснявате от такава развръзка?
