68% от българите одобряват шамарите и дърпането на ухо. А Вие?

  • 6 128
  • 156
  •   1
Отговори
# 15
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Айдее... почна се...  N- тата тема подред. И сега като се започне:  Аз не бия детето си, ама от време на време в състояние на нервно пропадане го пляскам по дупето и после ми е толкова съвестно и гадно. Или пък: Боят не е средство за възпитание и детето ми никога не е чувало думата ,, бой ,,.
Ъхъ. Абонирах се да следя.  Laughing
И аз вместо запис  Laughing

# 16
  • София
  • Мнения: 2 217
Аз съм потенциален обект на социалните..... Mr. Green

# 17
  • Варна
  • Мнения: 17 967
 
Цитат
Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере. Чир беше точно такъв - ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага. Не зная как е при вас, хората, но при нас е така

 Thinking
 Това е от задължителната литература за първокласници.

# 18
  • София
  • Мнения: 23 098
Дъщеря ми яде шамари, но рядко. Самата тя знае, че не искам да я шляпам, че това не е хубаво, но че когато прекалява, нещата се случват бързо и спонтанно.

# 19
  • Мнения: 14 654
Цитат
Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере. Чир беше точно такъв - ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага. Не зная как е при вас, хората, но при нас е така

 Thinking
 Това е от задължителната литература за първокласници.

Из "Ние врабчетата" Simple Smile Ами какво да кажем за "Войната на таралежите", където ухото на едното дете бива издърпано от съседа. И предлагам незабавна петиция против "дядовата ръкавичка", защото там има насилие срещу животни.

# 20
  • Мнения: X
Помня всеки един шамар, който съм "изяла" като дете. Независимо дали от родители, учители или разни странични хора. Все още тези спомени предизвикват в мен единствено гняв и обида. Въпреки, че съм расла във времето, когато това си беше в реда на нещата.

# 21
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Цитат
Чир се опъваше, но като го ударих с човката по главата, млъкна и веднага се съгласи. Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере. Чир беше точно такъв - ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага. Не зная как е при вас, хората, но при нас е така

 Thinking
 Това е от задължителната литература за първокласници.

Из "Ние врабчетата" Simple Smile Ами какво да кажем за "Войната на таралежите", където ухото на едното дете бива издърпано от съседа. И предлагам незабавна петиция против "дядовата ръкавичка", защото там има насилие срещу животни.
Ами в CN там пък какви са гадории...

# 22
  • Мнения: 24 467
Имам си кофти качества, но липсата на пълна самокритика не е от тях, слава Богу. Шамарите, които съм изяла, да са били 3-4, но ги помня и до сега ги намирам за справедливо изядени. Парирали са определени мои групости своевременно и завинаги. Сега съм благодарна, че не са ми се молили като на Богородица да се вразумя, а са действали.

# 23
  • Мнения: 14 654
Помня всеки един шамар, който съм "изяла" като дете. Независимо дали от родители, учители или разни странични хора. Все още тези спомени предизвикват в мен единствено гняв и обида. Въпреки, че съм расла във времето, когато това си беше в реда на нещата.

Сега си представи да беше расла в кризистен център без тези шамари, но и без родителите си в твой най-добър интерес. И аз съм яла бой като малка, пък това не ме е превърнало в насилник и не ме увредило емоционално.

# 24
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
Принципно не одобрявам насилието, ама никак. Но, признавам че съм пляскала шамари. Главно, когато и двете ми деца бяха по-малки, шамари само по дупето, върху памперса. Колкото да се усети най-накрая, че нещо не е редно, без да го боли. На дъщеря ми, само веднъж й ударих шамар през устата, от тогава и тя знае какво да говори и какво не, и аз си знам, че не бива да си отпускам ръката повече по този начин.
Абсолютно съм сигурна обаче, че няма родител, който поне веднъж в живота си, да не е плеснал детето си. Дори и още да не го е направил, със сигурност в един момент ще го направи.
А има и такива, които не си признават, но са го правили не еднократно.
НО, уши никога не съм дърпала-за мен това е адски грозно и изобщо не върши работа.

# 25
  • Мнения: 15 379
Не съм в тези 68%, за щастие.
Няма никакъв начин да дърпам уши, дори и да съм излязла от кожата си, същото важи и за шамарите.
Плясван е по дупето, но много рядко. Боят не е решение, просто води много негативи със себе си.

# 26
  • София
  • Мнения: 18 679
Aaa, добре, ако плясването по дупето не е шамар, и аз не съм от тези 68% Laughing

# 27
  • Мнения: 15 379
Белинда, под "шамар" разбирам плясване по лицето.

# 28
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Боят не е решение, просто води много негативи със себе си.
Ами да, израждат се в побойници и потенциални убийци, както някой беше предсказал в една дтуга подобна тема

# 29
  • Мнения: 11 930
Удряла съм детето по дупето наистина в изблик на нерви или страх.Нерви- когато така и не искаше да седне на столчето в колата, страх- когато пресече булевард сред летящи коли, без да има каквато и да е работа на отсрещната страна.Тогава беше по-малък, сега не го удрям.И да, наистина се срамувам от случаите, в които съм посягала на детето.

Противно е, грозно е, унизително е.
Да, човек си изпуска нервите и после горчиво съжалява.Не вярвам, да има родител който да се гордее с този "възпитателен метод".

Имам горчив спомен от основното училище- като ни раздадат контролните всеки е тъжен или разочарован ако има по-ниска от очакваната оценка.Но имах съученичка, която плачеше при двойка не заради лошото представяне, а защото ще я бият у домаБеше слабичко и крехко момиченце, няма да забравя този плач.

И като стана въпрос за литературни източници- като бях дете много обичах да препрочитам "Патиланско царство"но ме удивляваше, че всяко разказче завършваше или с бой или с разминаване с боя.

Общи условия

Активация на акаунт