Публикувана: 9 март 2012, 16:12 ч.
Последно мнение: 15 март 2012, 20:02 ч.

Кажи "моля" !

6 835
133
1

# 30 10 март 2012, 15:28 ч.

Мнения: 372

Цитат на: miramar в сб, 10 мар 2012, 14:26

Относно казването на "моля" имахме наскоро вкъщи подобен случай и това ме провокира да се включа в темата. Единият си играеше на столчето за хранене с някакви дребни неща, при което нещо падна на земята и понеже бях набализо започна да пищи заповеднически "Дайййй...!". Аз му казах, че ще му дам нещото ако се успокои и ме помоли. За съжаление не само не каза моля, но последва още по-голяма истерия съответно играта беше прекратена и беше пратен в другата стая докато се успокои. Интересно ми е какво мислите и вие по въпроса. За себе смятам, че съм била права. За мен не е разумно да поощрявам поведение присъщо за бебета на 1 г. у 3 годишно дете.

За това и аз казах,че не се знае как е започнал спора,защото точно в такава ситуация и аз бих постъпила така .А относно тръгването,преди правех така,но напоследък го оставям да си изтерничи докато си напазарувам,защото ми омръзна да излизам постоянно от магазина.Иначе за думичката " моля" проблем нямаме.От малък,когато поиска от мен нещо си го питах със закачка "Коя е вълшебната думичка" и той много бързо започна да казва "моля" без да се налага да го подсещам.

# 31 10 март 2012, 15:50 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Случките, описани от Шантал са меко казано отвратителни. Обноските и учтивостта при едно дете се изграждат с времето, когато именно родителите използват често ,, вълшебните думички,, И какво означава да изискваш от едно дете да казва ,, моля те,, за всяко свое желание. За мен по правилният израз е ,, може ли ,, да имам тази играчка, дреха и т. н. Живо издевателство е да караш детето ти да се моли, за вода и храна.

# 32 10 март 2012, 15:54 ч.

Мнения: 7 128

Като изключим историята с водата, в случая с играчката не виждам драма. Нея я виждам малко извън контекста й. По-скоро си я представям като започнала с тръшкане от страна на детето, в резултат на което е било помолено да каже "моля", за да я получи. Подкуп срещу обноски.
Много деца не бръмчат на родителите си за разни работи. Моето също, въпреки че напоследък започна да се проявява малката женичка в нея (това си е мой принос в случая). Но ако се каже "не", това означава само "не". Досега няма възражения.
Примерно при дъщеричката ми "извини се" (обича да се закача с невинни хорица по улиците, автобусите и чакалните разни) води до оглушаване от нейна страна. Как ли би прозвучало тогава на случаен минувач "извини се", ако е подминал случката, заради която изисквам да се извини?!

# 33 10 март 2012, 15:58 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: $hantalche в сб, 10 мар 2012, 15:09

Аз да ви кажа, не уча дъщеря ми специално да казва моля, благодаря, мерси. Тя слуша нас, как ние си говорим. Например, никога не съм и казвала така да казва, но тя например казва "Мамо, може ли да ми дадеш вода", а не "Дай ми вода". Също като и дам чинийката с бисквитки казва "мерси", а никой не я е карал да го прави. Просто предполагам от това което чува в къщи. Ние с мъжът ми сме много мили един към друг и тя попива. Така че, номерът е не да се мъчат децата насила и изнудвайки ги за една думичка и лишения от вода, а просто да се обърне внимание как вие самите се сдържите едни към други в къщи. Peace

Така става докато детето има един единствен модел за подражание, защото е малко и се отглежда вкъщи от възпитани и спокойни възрастни. Обаче когато същото това дете попадне в градина или ясла и се сблъска с недотам възпитани хора не се знае на какво/кого ще реши да подражава. И идва един момент, в който се налага и друг подход на възпитание, ако човек иска да има що годе учтиви наследници.
А може да се чака и детето само да узрее ... аз не съм от чакащите.

# 34 10 март 2012, 16:48 ч.

Мнения: 3 066

Цитат на: nana77 в пт, 09 мар 2012, 16:20

Ако съм решила да купя играчка - няма да карам детето да ми се моли. Това е подарък.
На изнудвания не реагирам. Ако ще да посинее от рев, играчка няма да купя, ако не съм решила.

За водата - това е издевателство, не възпитание.

Споделям това мнение !

# 35 10 март 2012, 18:10 ч.

Мнения: 472

Заповядай, мола и благодаря трябва да са част от ежедневието на детето. Нарочно ги употребявам от най-ранна възраст на сина ми без да го карам да ги повтаря нарочно. Но той свикна и сега ги използва, не че не пропуска да каже моля, но не правим такива драми, особено на публични места. Щом вече си извадил парите да купуваш, няма голям смисъл да унижаваш детето, дори и да не е право в момента.

# 36 10 март 2012, 18:15 ч.

София
Мнения: 1 529

Не претендирам да съм образцов взпитател,но за моля не съм настоявала.
И аз не я употребявам вълшебната думичка ,не ми идва отвътре някъде. Не съм отказвала обаче,а и децата ми не са били капризни ...

# 37 10 март 2012, 18:16 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: d_e_v_a в сб, 10 мар 2012, 18:10

Щом вече си извадил парите да купуваш, няма голям смисъл да унижаваш детето, дори и да не е право в момента.

Именно, това си е живо унижение. Навил си се да купиш играчката, защо го караш да ти се моли? Ако то я е харесало и я е искало, но не е помолило за нея-еми откажи му, не я взимай и да чакаш тогава да почне то да се моли...грозно е ooooh!

# 38 10 март 2012, 18:37 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Цитат на: Adellle в сб, 10 мар 2012, 18:16

Цитат на: d_e_v_a в сб, 10 мар 2012, 18:10

Щом вече си извадил парите да купуваш, няма голям смисъл да унижаваш детето, дори и да не е право в момента.

d_e_v_a, напълно съм съгласна с това изречение Grinning

Adellle, тя d_e_v_a има същото предвид де...
Когато вече си взел решение да направиш покупка влизайки в магазина и го демонстрираш държейки пари в ръка, просташко е да се инатиш повече от детето си щото не ти е казало ,, моля ,, Още веднъж подобно държание на самите родители, а и на продавачката ми се вижда крайно тъпо. Ако не желаеш да купуваш играчка подминаваш магазина със смислено обяснение или отлагане за следващия път.

# 39 10 март 2012, 18:55 ч.

Мнения: 10 547

Той, бащата може да е извадил парите, но да не му се дават. Mr. Green

# 40 10 март 2012, 19:04 ч.

София
Мнения: 18 679

Не ми се иска да коментирам начина, по който хората са избрали да си възпитават детето само по тази откъслечна информация. Може и да са си имали причина да се държат по този начин. Отстрани изглежда странно, но ти не знаеш какво може да им е на главата. Това, че твоето дете не "над нещата" и казва "моля" и "благодаря", не означава, че следващото ти няма да е неописуем инат, нито дори, че това, същото, след няколко години няма да ти строви живота Confused

Пиша това, защото ясно помня как ме гледаха хората, когато оставях двегодишния си син да се рие в прахта на улицата по 20 минути, пищейки неистово. Знам, че си мислеха, "Боже, какво идиотско хлапе и каква смотана майка". Никой от тях не знаеше, през какво преминавам, нито през какво преминава детето ми. Е, мина. Сега не се тръшка и се разбираме с поглед. Като влезне в пубертета - Божа работа. Не е лошо, преди да даваме оценки на другите, да си спомним, че не сме на тяхно място и не виждаме цялостната картина.

# 41 10 март 2012, 22:19 ч.

Kопенхаген
Мнения: 663

Ама разбира се че всеки си има причина за за подобно държание, едни стремящи се детето им в най- ранна възраст да претижава умения на възрастен, други прикриващи собствената си глупост под криворазбрани методи за възпитание, трети просто толкова им е писнало, че без оглед на това къде се намират изнасят сценки заедно с децата си Grinning

# 42 10 март 2012, 23:26 ч.

Мнения: 2 124

Детските капризи, подминавани снизходително, защото той/тя е малък/малка, има време ще се научи или затваряйки на бързо устата на детето - да му угодим, за да не ни излага пред хората....превръщат после заинатилите се 2-3-годишни хлапета в тинейджъри рекетьори, които си мислят, че целият свят им е длъжен и не зачитат по никакъв начин родителите си.
Така че колкото и да порицавате нечии методи на възпитание, всеки след години ще сърба това, което сам си е надробил.

# 43 11 март 2012, 02:01 ч.

Rock & Roll feeling ...
Мнения: 6 693

За мен подобна ситуация е унизителна . дори детето да е с по-особен характер , по -инатливо и т.н. Родителя трябва да се замисли в себе си как да походи на какво може да се дължи и т.н. Това е по -дълъг процес и според мен не става с унижение Peace

След като не се е помолило , т.е. няма такова отношение това дете на зависещо от майка му и баща му , по-добре от раз да кажат - друг път, а не да го унижават . Каквото и да е едно дете ,родителя е този ,който трябва да за замисли какво и как ще е най-подходящо за детето му и в отношението му към него. Да оставим околните , но колкото и да са опаки някой деца , те са си деца и са също толкова лесно раними .
При мен мисля,че ще бъде най-трудно със храната . Когато види ,че около него се ядат чипсове ,кроасани и т.н. няма как да не поиска , пък аз категорично не давам ... Да де и това може да не е много правилно , но с такива неща компромис не правя .

# 44 11 март 2012, 09:57 ч.

Мнения: 2 124

Не е чак толкова трудно с храната, ако си последователна. Ти като родител поставяш границите, обясняваш на детето си защо според теб не е уместно да се ядат такива храни, обясняваш също, че има родители, които позволяват на децата си, но че всеки родител взема решения за своето дете. И ако ти спазваш своите правила и детето ще ги спазва. Но ако вкъщи това е правило, а навън научи, че ако попищи малко ще му позволят това, което иначе му е забранено, ще се научи, че за пред хората е допустимо да се държи лошо. Ако същото се случва и за други поставени граници, детето накрая започва да не зачита родителите си.

Препоръчани теми

Греша ли някъде ?

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -7

Празнувайте 1 юни с детската серия пасти и четки за зъби на Lacalut!

Причина:

Причина: