Или от толкова ченгелчета, преписи, диктовки, преразкази спират да си вярват, че самите те могат да имат идеи, които да си струва да запишат и покажат?
В училище ги учим да повтарят чужди текстове и да обясняват защо им харесват, дори да не им харесват. Учим ги, че трябва да минат през имитацията, преди да посмеят да предложат нещо свое.
А после им го връщаме, защото не е оригинално.
И се чудим защо не умеят да се изразяват.
Затова сме се захванали да ги мотивираме да пишат повече и по-свободно, да пишат в свободното си време, за удоволствие, да ви показват каквото са измислили и да наричат разхвърляното творчески безпорядък.
Вярваме, че ако успеете да ги запалите за писането, ще можете да ги научите да усещат хватките, които използват другите писатели, да боравят с речници, да говорят убедително, а и да следват новите си идеи през повечко перипетии, вместо да искат развръзката сега и веднага.
Вярваме, че езикът се учи не само със слушане и четене, а и с говорене и писане. Иначе не става.
Ако и вие смятате така, добре дошли сте да участвате.
Първото предизвикателство можете да видите тук: http://tochitsa1.blogspot.com/2012/03/blog-post_06.html