Всеки със самостоятелна стая и към нея баня и тоалетна - мечта !
Олееее, ако трабвя сама да чистя тези всички бани и тоалетни или да плащам (кой знае каква сума ще ми поискат за бройката) на някой да ги чисти, мерси.
- Публикувана: 28 фев. 2012, 19:19 ч.
- Последно мнение: 5 март 2012, 15:48 ч.
В колко голям апартамент е нормално да живее тричленно семейство?
Олееее, ако трабвя сама да чистя тези всички бани и тоалетни или да плащам (кой знае каква сума ще ми поискат за бройката) на някой да ги чисти, мерси.
Има го това с манталитета. Помня как съфорумка, която иначе ми е много симпатична, заяви че държат и ще държат 3-те си деца в една стая, при положение, че им стоят празни стаи в къщата. Срази ме! 
А спомена ли какъв е доводът й? Интересно ми е.
Да, макар че може би е малко неудобно така да преразказвам, един вид зад гърба ѝ... не искам да излиза грозно, въпреки че точно така излиза... 
Твърди, че децата няма за кога да свикват на широко и да развиват егоистични нагласи, тъй като след време ще са студенти със съквартиранти, примерно, после ще станат семейни и ще делят спалня с половинката си. Един вид с възпитателна цел, за да се сработват по- добре с хора за вбъдеще, както за работа така и за семейство. Нещо такова, свободен преразказ правя и вероятно се отклонявам от точната идея.
Твърди, че децата няма за кога да свикват на широко и да развиват егоистични нагласи, тъй като след време ще са студенти със съквартиранти, примерно, после ще станат семейни и ще делят спалня с половинката си. Един вид с възпитателна цел, за да се сработват по- добре с хора за вбъдеще, както за работа така и за семейство. Нещо такова, свободен преразказ правя и вероятно се отклонявам от точната идея.
Хммм, т.е. учи ги на аскетизъм.
Но гаранция няма. Била съм студентка и не съм имала съквартиранти. Семейна съм и предпочитам отделна спалня - за личното ми удобство (вярно, че още не съм измислила как ще се преустроим, за да имам и аз отделна спалня, и бъдещото 3-то дете да си има отделна детска, а и да разполагаме с достатъчно пространство всички, но ще го измисля 100%). Егоист съм, ама това не ми пречи да се сработвам с хора. Та не е задължително човек винаги да си дели пространството за спане.
Но гаранция няма. Била съм студентка и не съм имала съквартиранти. Семейна съм и предпочитам отделна спалня - за личното ми удобство (вярно, че още не съм измислила как ще се преустроим, за да имам и аз отделна спалня, и бъдещото 3-то дете да си има отделна детска, а и да разполагаме с достатъчно пространство всички, но ще го измисля 100%). Егоист съм, ама това не ми пречи да се сработвам с хора. Та не е задължително човек винаги да си дели пространството за спане.
Да не отклонявам темата, но мъжа ми е едно дете, винаги е имал собствена стая и никога в живота си не е делил стая с друг, освен с мен - ами разкошен 'съквартирант' е 
По- лесно ми е с него, от колкото ми е било със сестра ми, с която сме делили обща стая 18 години.
По- лесно ми е с него, от колкото ми е било със сестра ми, с която сме делили обща стая 18 години. Аз съм само дете и си имах самостоятелна стая.
Всичките ми съквартирантки казват, че съм най-лесната за съжителство от всички, с които са делили стая. Отделно - не навиждам да живея/спя сама.
Познавам обаче хора, които като деца са живели на тясно и сега търсят точно обратното.
Но правила не винаги има, според мен е най-добре да се търси оптималното
За децата, поне докато са малки, вероятно е по-добре да са заедно - по-малко се страхуват, по-интересно им е и т.н.
Да за малки деца съм убедена, че би им било по- интересно заедно. Но още около 8- 9 годишна възраст вече не е лошо да се отделят. Те самите си го искат. И аз съм била дете, и аз знам от какво съм имала нужда. Има възрасти и ситуации, в които си е живо изтезание да нямаш ъгъл, в който да останеш сам. Да трябва да чакаш нощем да си легнеш в леглото и да плачеш скришом под завивката, без нечий поглед да ти рови в душата.
... Познавам обаче хора, които като деца са живели на тясно и сега търсят точно обратното.
...
...
Аз съм едно дете и винаги съм имала своя стая. Съпругът ми са 3 деца, но и той е имал абсолютно самостоятелна стая и достатъчно пространство. И двамата в един етап сме живяли напълно сами - т.е. отделно от родителите си и без съквартирант/гадже и подобни.
И на двамата ни е по-удобно да спим самостоятелно. И не, че нещо си пречим или сме лоши "съквартиранти" - просто си е добре да се съобразяваш със себе си, вместо единият да иска да спи, докато другият се чуди как да усили телевизора, понеже не му се спи.
Но пък и не виждам логика насила да спим заедно, когато може и поотделно. По същия начин, не виждам логика да уча децата да спят заедно, ако те не го искат (е, девойките се борят със зъби и нокти да са заедно двете в "тяхната" стая и отказват да се делят за спане, защото редовно преди сън стоят и си говорят или играят с часове и така заспиват, а при събуждане веднага другата е на разположение за игра).
Наистина отклонихме темата, но пък и авторът виждам не изпитва огромен интерес.
azaf, така е, на всеки си му е заложено нещо и така се чувства най-удобно
Квадратите са нещо много относително, особено в новото строителство там уж имаш апартамент 80 квадрата, но реално е 60.
По-важното е разпределението.
Преди бяхме на 75 квадрата в апартамент с 1 спалня и беше крайно нефункционален, коридор като салон, сега сме в 60 квадрата - хол с бокс и 2 спални и ни е идеално.
...
Та,моята равносметка е,че около 80-90 квадрата са напълно достатъчни за тричленно семейство.
Та,моята равносметка е,че около 80-90 квадрата са напълно достатъчни за тричленно семейство.
Квадратите са нещо много относително, особено в новото строителство
там уж имаш апартамент 80 квадрата, но реално е 60.По-важното е разпределението.
Преди бяхме на 75 квадрата в апартамент с 1 спалня и беше крайно нефункционален, коридор като салон, сега сме в 60 квадрата - хол с бокс и 2 спални и ни е идеално.
На практика имате трапезария и хол, като трапезарията сте я скипнали (и аз на български се изразих) и хола ви идва в повече. Ние си ги ползваме, макар да сме само двама, но кухнята си е кухня, трапезарията- трапезария, хола си е хол. Е, ползваме само една спалня от две, но някой ден ще се ползва и другата, предполага се. Бих я направила на кабинет- библиотека, принципно, но се въздържам да я пълним с мебели и вещи, за да не се чудим един ден къде да ги денем.
Препоръчани теми