Нашия проблем започна месец-два след стартиране на ДГ мината година с едно голяяямко и болезнено изхождане и последва едно стискане "ЩЕ МЕ заболи, нямам ако"..., на повечето ви е ясно. Това е и периода в който отказа всичко готвено - мое и това в ДГ. Запека продължи повече от 2-3 месеца, дуфалаци, лактулози, пробиотици, кивита, хранителен режим... губех контрол понякога, викала съм и. Като всяка от нас полагах много старание и с времето и тя и аз се поуспокоихме (спрях я от ДГ за зимния период). Напрежението у мен се стопи едва към лятото когато тя се регулира. По принцип плодовете са и 30% от дневния прием храна така че напълно изключвам грешка при храненето. Беше си чисто "психо-стоп". И така до деня в който пак тръгна втора група. Последва де-жа-вю... то я напъва - тя го стиска и така три дни на фона на същия Менделей. Пак започвах с убеждаването "няма да боли, да направим семейство, да го направим заедно, хранехме с храна серящите кукли, сядай и не ставай докато не го пуснеш на свобода, слагала съм и свещичките по мебелите така че да ги вижда..., веднъж дори истерясах до неузнаваемост (Бог ми е свидетел държах се като злодей, а след минути се мразех)" вече е година по-голяма и значително по-разсъдлива, чуствах се в безиходица. Дойде момента в който отново се зарових в нет-а за спасение. И го намерих! Някъде пишеше че за психогенния запек трябва да я убедя че нейното ла*но си е неин проблем, мойто си е мой. Прочетох нещо от сорта: ако се усещате че прескачате добрия тон и вменявате вина на детето е време да се обърнете към специалист. Първо потърсих вината у мене си - при всяко нейно желание за изхождане всички скачахме като армейци, бяхме го превърнали в събитие от първостепенна важност, спрях да и купувам награди за всеки кравай, излизах от стаята ако тя сядаше на гърнето..., опитах да го играя непукист по повод изхожданията и и за няколко седмици нещата значително се подобриха. Спрях всички лактулози (бях я психясала вече, сама ми напомняше вечер за сиропа) и започнах с чай и лъжица мед на гладно и до ден днешен. Не твърдя че това е панацея, но тя обича чай а и съм спокойна че поне е поела достатъчно течности до момента в който пак е под наше наблюдение (ние така и не свикнахме на целодневен режим в ДГ, взимаме се на обед, но това е друга тема).
Та дните се нижат, изхождаме се на два дни веднъж понякога дарадонки, понякога нормално но без драми и ритуали. Явно съм успяла да я убедя че не ми пука дали и какво ака (а всъщност съм също толкова съсредоточена в честота и вида както и преди година) но аз съм готова да го раздавам Джеймс Бонд и дано не затретваме идната есен.
Извода който си направих е че стреса който изпитва дъщеря ми при стартиране на ДГ и влияе на крехката нерва система и че ако няма драматични грешки в хранителния режим причината за сформирането на нашата групичка "Дебнещи в засада" е повече наша отколкото на децата ни.
п.п.
Извод №2 - Реформата трябваше да започне първо от мен.